Легендата на Лийдс Юнайтед Дани Милс бе гост в предаването "Код спорт" по ТВ+, където си припомни кариерата си, както и направи прогноза как ще се развият срещите на България с Англия в европейските квалификации през есента.
Здравейте, мистър Милс! Не се случва често англичанин да участва на световното снежно първенство в Ароза. Как решихте да дойдете?
- Вярно е, но за мен е много различен опит. Ароза е невероятно красиво място. Състезанието също е супер. Освен това е интересно да се срещнеш със звезди от миналото, с много от тях не се познавам. Всички имаме една обща страст - футболът.
Често ли ви се случва да играете в световен отбор от звезди, както бе сега в Ароза?
- Няколко пъти на различни места по света. Много се забавлявам да изляза с хора, на които съм се възхищавал.
Играхте професионално едва до 32 години, а сега сте на 41. Как поддържате толкова добра форма?
- Заради контузия наистина прекалено рано спрях да играя. Гадно ми беше, но го приех. Старая се да пазя добрата форма. Тренирам често и ще видим колко време ще съм така.
Да поговорим за вашата кариера. Започнахте в Норич, но голямо име направихте в Чарлтън. Какво е да си звезда от Висшата лига на Англия?
- Просто е невероятно. Като малко момче гледах непрекъснато мачовете по телевизията. Мечтаех да съм част от тях. И до ден-днешен Висшата лига е най-атрактивното първенство. С моите приятели си говорихме какво би било и ние да сме вътре. За мен сънят се сбъдна..
Вие сте един от героите на Чарлтън, когато отборът влезе във Висшата лига. Стана след един много емоционален мач. Бихте ли ни разказали за този двубой срещу Съндърланд?
- (Смее се) Ние влязохме, изпаднахме и... аз напуснах. Но хайде за мача. Да играеш финалния плейоф за влизане във Висшата лига е нещо огромно. Не само заради парите. Това е мач, в който са замесени не само футболисти и треньори, но също и фенове, служители в клуба. Заради един удар от дузпа кариерата ми можеше да замине в съвсем различна посока. Но ние победихме след 4:4 и дузпи. Ако не бяхме успели, кой знае къде щеше да ме отведе съдбата. Затова този момент ще си го пазя като много сладък за цял живот. Съдбите на много хора зависят и се променят от такъв двубой.
Какво е чувството на "Уембли"? Казват, че финалният плейоф за Висшата лига е най-скъпият мач във футбола.
- Бях едва на 21 години. "Уембли" беше препълнен. Не си спомням с подробности мача, защото напрежението беше огромно. Бях абсолютно фокусиран. За мен животът беше футбол, футбол и пак футбол. Когато се гледам на запис по телевизията и виждам как съм грешил в хода на мача, направо е ужасно.
Критикувате ли се?
- Разбира се, че съм самокритичен. Всеки иска да прави възможно най-доброто. Дори в Ароза на снега излизам от кожата си, когато сбъркам.
Помните ли първия си мач във Висшата лига?
- Няма как да го забравя. Беше срещу Нюкасъл. Дълго играхме с човек по-малко, но завършихме 0:0. Но да ви припомня какви славни футболисти играеха за съперника -Джон Барнс и Алън Шийрър. А ние бяхме малкият Чарлтън. Помня, че нямахме дори имена на гърба на фланелките. Всички бяха от 1 до 11. За нас беше нещо велико, че играхме на "Сейнт Джеймсис Парк". И че всеки от нас гордо можеше да каже: "Аз съм футболист от Висшата лига!" Сензационно чувство.
Знаете ли, че един българин ви наследи като десен бек в Чарлтън?
- Да, знам. О, колко трудно за произнасяне му беше името. Можете ли да ми го припомните?
Радостин Кишишев.
- Да, точно така е. Аз не останах дълго в Чарлтън. Но престоят ми беше емоционален - влизане, изпадане. След това отидох в Лийдс.
Кишишев играеше на вашата позиция. Какви са впечатленията ви от него?
- Много класен футболист беше. Остана дълго време в Чарлтън. Българите сте малко нещастни в миналото. Винаги сте имали фантастични футболисти, но никога достатъчно в един тим, за да направите нещо наистина велико.
Е, на световното първенство в САЩ станахме четвърти.
- Да, там беше добре. Но аз говоря да спечелиш нещо. Да си номер едно в света. Затова казвам, че на България липсваха необходимите за такъв удар 7-8 футболисти от световна класа по едно и също време.
Напуснахте Чарлтън, за да отидете в любимия си Лийдс. Защо толкова много обичате този клуб?
- Още откакто бях съвсем малко момче, Лийдс беше трети или четвърти във Висшата лига. Отборът бе пълен с младоци и това много ме впечатляваше. Там можеше да има място и за мен. Така аз един сезон играех в Чемпиъншип, на следващия във Висшата лига, а на по-следващия - в полуфинал за Купата на УЕФА. А още един сезон по-късно дори в полуфинал на Шампионската лига. Представете си в каква приказка живеех - Чемпиъншип, Висша лига, полуфинал в двата европейски турнира. Все едно всички чудеса на света ми се случваха.
Каква емоция е да дебютираш в Шампионската лига с Лийдс на "Камп Ноу" срещу великата Барселона?
- Ужасно е (смее се). Получихме урок по футбол. Те бяха толкова добри. Не помня колко пъти ние се срещнахме с топката. Те я подаваха, подаваха, подаваха... А ние само питахме: "Къде е топката, къде е топката?" Да, взехме си добър урок. За щастие после трябваше да играем срещу Милан и победихме. В последната минута вратарят Дида пусна топката между краката си. Тогава започнахме да вярваме.
Стигнахте полуфинала. Не беше ли възможно да извървите пътя до края?
- Не, защото Гайска Мендиета, който бе и тук в Ароза, играеше тогава. По това време Валенсия беше специален отбор. Уникални футболисти! Да, и ние бяхме добри. На нашия стадион "Елън Роуд" направихме 0:0, но на реванша технически тотално ни надиграха. Владееха топката, подаваха я, вкарваха голове. Нашият лимит беше полуфиналът. Справихме се невероятно добре. Бяхме в група с Барселона и Милан, изхвърлихме Барселона. После бяхме във втора група с Реал и Лацио, отстранихме Лацио. После на четвъртфинал успяхме срещу Депортиво Ла Коруня. Достатъчно добре е.
Лийдс беше европейски гранд. Защо толкова много години отборът не може да се върне във Висшата лига?
- Защото когато изпаднеш, те наляга изключително трудна финансова криза. Случи се с много отбори. Често дори изпадаш от Висшата лига, а после по инерция и от Чемпиъншип. Примери се Съндърланд, Саутхамптън. В днешния футбол парите наистина са прекалено важни.
Най-големият враг на Лийдс е Манчестър Юнайтед. От къде идва тази омраза между клубовете и феновете им?
- Два различни края на Англия, голямо разстояние. Хиляда километра един от друг. Бели рози, червени рози - препратката е към гражданската война. Освен това Ерик Кантона отиде от Лийдс именно в Манчестър Юнайтед. Веднага спечели Висшата лига. Натрупа се омраза. Това е битката между Йоркшир и Ланкшир. Наистина голяма вражда.
Колко пъти сте играл в това дерби?
- Няколко.
Имате ли успех?
- Никога!
Наистина ли?
- Може би веднъж ги бихме на "Елън Роуд". Но не съм сигурен.
Как се стигна до трансфера ви в Мидълзбро? Отборът направи фантастичен сезон с вас...
- С Мидълзбро единствено успях да победя Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд". Отборът беше събрал много силни английски футболисти. А към тях се присъединиха Мендиета и Жуниньо. Спечелихме Купата на лигата. Първата в историята на Мидълзбро. Наистина този тим заслужаваше специално внимание и отношение. Бях щастливец да съм част от него.
Явно ви върви с финалите на "Уембли". Винаги печелите.
- Нямам загубен. Две от две победи.
Защо напуснахте Лийдс след отпадането?
- Заради пари. Нямаха пари да ми плащат. Моят договор беше много добър и се наложи да си тръгна.
Често ви забелязват да подкрепяте Лийдс от трибуните.
- Нормално е - обичам отбора, а моят син играе там. Имам приятели, които също са фенове на Лийдс. При всяка възможност, която ми се отдаде, отивам да гледам. Все пак изкарах пет прекрасни години в "Лийдс". Живея там и до днес. Клубът е близо до сърцето ми.
Днес Манчестър Сити е един от най-силните отбори в света. Какъв беше, когато през 2004 година подписахте с него?
- Един обикновен тим от Висшата лига. Средна ръка. Основната цел бе да не изпадне. В първия сезон завършихме осми или девети. И това се приемаше за успех. Сега ситуацията е съвсем различна. Шейховете инвестират много пари. Стадион, инфраструктура, селекция - Манчестър Сити е съвсем различен клуб от моето време.
Какво е легенда като Кевин Кигън да ви бъде треньор?
- Прав сте - истинска легенда. Като играч беше феноменален. Избиран за номер едно в Европа. Като треньор обичаше винаги отборите му да играят само в атака. Но пък това не винаги е сполучливо.
Кой е най-добрият треньор, с когото сте работил?
- Брайън Кид и Стив Макларън. Тотално различни един от друг, но общото им е, че са перфектни.
По ваше време във Висшата лига играеха доста българи. Вече говорихме за Кишишев. Но помните ли другите?
- Мартин Петров, който играеше в Манчестър Сити. Той не само биеше от всякакви позиции, но и можеше да вкара гол. И 50 метра не го плашеха.
Играл ли сте срещу него? Той беше ляво крило, а вие десен защитник.
- Със сигурност доста съм го ритал. Никога няма да простя на който и да е нападател.
А Димитър Бербатов?
- О, да, още един фантастичен футболист. Много техничен. Рядко съм срещал играч с толкова много качества.
Защо не сте от защитниците, които вкарват много голове?
- Защото не е моя работа. (смее се) Моята работа е да не позволявам да ни вкарват.
Колко гола имате?
- Мисля, че седем. Не са много.
Кой е най-паметният от тях?
- Когато вкарах на Евертън. Тогава бях в Манчестър Сити. Стрелях от много далече. Двубоят беше от сутрешните неделни мачове.
Какво мислите за битката за титлата във Висшата лига този сезон?
- Брилянтна е. Мисля, че Манчестър Сити ще стане шампион. Видяхте колко пъти отборът бие с 6:0, 7:0, дори 9:0. Просто невероятно. Мисля, че Сити има нещо повече от Ливърпул. Ще бъде интересно до края. И Сити ще е шампион.
По ваше време нямаше толкова много чужденци във Висшата лига. Сега са безкрайно много, както и вносът на треньори. Къде изчезнаха англичаните?
- Две са причините. Първата е, че имаме твърде много посредствени футболисти. А немалко чужденци се оказват по-евтини на пазара. А Висшата лига изисква клубовете да купуват наистина най-доброто. Затова целта е да се вземат най-добрите легионери. Така нашите млади надежди бягат. Джейдън Санчо е звезда в Борусия (Дортмунд). Калъм Хъдсън-Одой ще отиде през лятото в Байерн. Трябва да се промени това. Трябва английските футболисти да станат по-силни технически. Ако следват примера на Санчо и Хъдсън-Одой, ще се увеличат англичаните във Висшата лига.
Възможно ли е английските клубове да не инвестират правилно в своите академии?
- Не, правят го. Проблемът е, че играчи между 19 и 21 години не получават шанс да са титуляри във Висшата лига. В Европа футболът е някак по-техничен. Вижте например футболистите на Аякс. Германците също. На 21 години вече имат по 100 мача в професионалния футбол. Вижте нашите Лофтус-Чийк или Роус Баркли - при тях е лимитиран шансът за изява. Те се нуждаят да са на терена. Там ще се научат как да играят правилен футбол.
А треньорите?
- Реално клубовете вече са длъжни да назначават големи имена. А англичаните някак не са популярни.
Кой стил предпочитате - на Пеп Гуардиола или на Юрген Клоп?
- И двата. Играят много добре в атака, мощно пресират, а в отбрана са стабилни. А резултатите показват, че те се справят.
Англия е единствената държава, където Жозе Моуриньо е уволняван три пъти. Какво мислите за него?
- Великолепен треньор. Неговите статистики говорят сами за него. Ако не го харесваш, не го назначавай. Моуриньо е победител и никой не може да го оспорва.
Защо не успя в Манчестър Юнайтед?
- Играчите не успяха да се нагодят на неговия стил. Освен това нямаше късмет. Клубът не му даде пари, за да привлече най-добрите, които искаше.
В Англия се инвестират много пари, нозащо в последните пет години все испанци печелят Шампионската лига?
- Нормално е, защото и Реал, и Барселона купуват в точния момент едни от най- добрите. Най-печеливши са най-техничните отбори. Англичаните трябва да го разберат това. Но мисля също, че този сезон Сити има голям шанс да спечели Шампионската лига.
Защо най-големите Кристиано Роналдо и Лионел Меси, дори такъв централен нападател като Роберт Левандовски, не дойдоха във Висшата лига?
- В миналото Висшата лига беше прекалено силова. Щяха много да ги ритат. Много агресия щяха да изтърпят. С Гуардиола и Клоп нещата започнаха да се променят. С техния стил все по-големи футболисти ще се престрашат да дойдат във Висшата лига.
Имате 19 мача за националния отбор на Англия, като пет от тях са на Мондиал 2002. Какви са спомените ви от турнира в Япония и Южна Корея?
- Просто фантастични. Това е най-добрият опит, който съм събирал в моя живот. Като дете мечтаеш да играеш за родината си. А вече като елитен футболист мечтаеш да си на световно първенство. Имам пет мача на мондиал и никой не може да ми отнеме този спомен. Аз успях! Много е трудно да се опише.
Бразилия ви отстрани на четвъртфинала с уникален гол на Роналдиньо. Но вратарят Дейвид Сиймън има вина за него.
- Нямаше късмет. Истината е, че Бразилия беше по-добър тим от нас. Вижте само кои ни победиха - Кафу, Ривалдо, Роналдиньо, Роналдо, Жилберто Силва. Какъв отбор само! Настръхвам като си помисля за тях.
Какво казахте на Сиймън в съблекалнята след мача?
- Беше му много тежко. Този гол на Роналдиньо е супер късмет. Нито е вкарвал подобен преди, нито след този мач. Просто понякога се случват такива неща.
Има ли проклятие върху английските вратари на големи първенства?
- Давид де Хеа не прави ли грешки? Всеки вратар ги прави. Идва момент, когато се случва. Дано на следващото европейско първенство Англия да се представи наистина добре.
Защо Англия не успява да спечели трофей след световната титла през 1966 година?
- Трудно ми е да отговоря. Липса на късмет.
Какво мислите за Мондиал 2018?
- Невероятен турнир, на който Англия се представи прекрасно. Млад отбор имахме, играхме красив футбол. Липсваше ни само малко опит. В Англия никой не очакваше, че ще се класираме на полуфинал. Но тези млади момчета тепърва започват да играят в националния отбор.
България ще е съперник на Англия в европейските квалификации. Какво очаквате от двата мача наесен?
- Англия ще спечели без никакви проблеми. Два пъти с по 4:0.