Няма как да сте гледали някой двубой на Милан в Шампионската лига, без да ви направи впечатлени едно изречение, превърнало се в неизменна част от репертоара на родните коментатори: „Големият проблем в Милан от години наред е свързан с възрастта на футболистите". Или пък „Еди кой си е страхотен футболист, но за жалост вече натрупа много годинки".

Спомням си отлично и снимката от първа страница на „Меридиан мач" след двубоя на „росонерите" с Арсенал през 2008-ма, когато топчиите детронираха действащия европейски шампион тогава. „Стар" и "Star" бяха думите, изписани съответно над снимките на Малдини и Фабрегас.

В сряда Милан сложи край на 5-годишната агония и най-накрая прекрати серията от неуспешни игри срещу британски тим. Началото на въпросния цикъл постави именно Арсенал с вече споменатия двубой.

Не това обаче е важното в случая. Интересно е как именно „старците" от Милан успяха да надбягат, при това през всичките 90 минути, невръстните хлапаци от Арсенал. И как тези вече едва ли не изхабени футболисти се подиграха с проекта на Арсен Венгер. При това го направиха с класа, със стил. Получи се дори така, че „топчиите" трябва да бъдат щастливи от порцията „Куатро стаджони*", която им бе сервирана на „Сан Сиро". Добре, че нямаше десерт, който тотално да обезсмисли реванша...

С тази победа Милан не само взе частичен реванш за 2008-ма, но и официално се завърна на голямата европейска сцена. „Старците" показаха, че все още са фактор, при това сериозен и отговориха подобаващо на всеобщите критики, свързани основно с ЕГН-ата в клуба.

Доказа се и друг неписан закон във футбола, а и в спорта като цяло, че няма стари и млади - има можещи и неможещи.

А може би и Адриано Галиани е прав, че в Милан се променят в мига, когато чуят химна на Шампионската лига. Химн, който са слушали стотици пъти.

(Бел. ав. „Куатро стаджони" е една от най-популярните пици в Италия, в превод името й означава „Четири сезона").