Алън Пардю ще бъде треньор на ЦСКА не само до края на настоящия шампионат, но и през следващия сезон. Това пише в сайта на клуба.
Ето още подробности:
"В последните няколко дни британският специалист проведе редица срещи и разговори с ръководството на клуба, на които е била обсъдена моментната ситуация и той е изразил преките си впечатления от отбора през изминалите 2 седмици. Паралелно с това наставникът ежедневно водеше заниманията на тима на Панчарево с оглед на предстоящото в събота гостуване в Разград.
Самият Пардю е демонстрирал много позитивно отношение и амбиция за работа в дългосрочен план и е приел поканата на собствениците да помогне със своя богат опит, оставайки перманентно на треньорския пост. Към неговия щаб се присъединяват и няколко нови имена - сънародникът му Алекс Дайър, който за последно работи в шотландския Килмарнък и английския Колчестър Юнайтед, както и младият треньор от школата Мартин Стоянов и анализаторът Христо Захариев.
Пожелаваме на Алън Пардю здраве, късмет и много успехи с ЦСКА!".
mreji_gur_gur
на 28.04.2022 в 23:36:53 #244@AK47 Не си го спомням а и имам само архиви от 2014-а насам запазени. Другите ги затрих. Опиши с твой думи за какво се говори в този разказ може и да се сетим
german
на 28.04.2022 в 23:36:09 #243Асенце, освен тези герои съществуват и приказни форумни места и предмети и личност, някои реални други измислени, например: Трафопостът в Овча купел Ресторант Шараните в Обеля Откраднатата плазма Розовите ръкавички на Розата Приказните сърби, които спят в леглото на Багера Балконът на Жинола, под който се крие Пламен Марков Винкелът на Сома увит във вестник спорт тото .....
AK 47
на 28.04.2022 в 23:31:41 #242mreji_gur_gur на 28.04.2022 в 23:23:14#341 За 1948asentseto: Не съм легендата на форум Леля Слонка. ----- Колега, имаш лии едно разказче за един международен мач на Левски на който си влязъл на стадиона точно когато една печка си вкара автогол? Много се смях тогава като го прочетох D
mreji_gur_gur
на 28.04.2022 в 23:29:51 #2415 Глава: В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНСКАТА ТOАЛЕТНА ХАРТИЯ Събудих се в шест вечерта. Почесах се по главата в желанието ми тя да ми даде отговор на въпроса с какво да се занимавам сега. Липсата на мозък обаче ми попречи да открия ефикасно оръжие срещу скуката и се запътих към хола, където бабата гледаше “Дързост и красота”. - Не ти ли писна да гледаш тия шибaни изгъзици ма, дърто – прозинах се аз. - Що бе? Това е много хубав филм. Гледай, гледай - Рич! Пуу, че убаво момче… Затворих вратата и се разкарах по-далеч от противния филм. Преместих члeнa си в другия крачол и се напънах да измисля какво да правя. Внезапен напън отзад реши проблема. Мислех с главата си, а гъзzът ми бе измислил отговора – ще ceра! А може би само си въобразявах, че мисля с главата си – нали за това е нужен мозък, какъвто в нея нямаше. От друга страна знаех, че в гъзza също няма мозък, но може ли човек да е сигурен? Никой още не доказал това – може в действителност ние да мислим с гъзoвeте си… Такива мисли се въртяха в главата/гъзza ми, докато тичах надолу по стълбите към клозeта. Прелетях над последните три стъпала, отворих вратата с глава и захлупих с голия си зaдник тоaлетната чиния. Звуците бяха невероятни: само човек, който е срaл, може да си ги представи – пърдeне, пльокане, шльопване, пляскане и въздишки на облекчение. Критичната първа фаза премина и се отпуснах спокойно на кенeфa, за да се доизсeра. Огледах се наоколо. В обсега ми попадаха единствено четката за почистване на клозeта, пръчката с вакуумния накрайник за отпушване и тоалетната хартия. Последната представляваше просто две парчета нарязан вестник, размери около 120Х180 мм. Взех ги и се зачетох в тях. На едното имаше само обяви за продажба на коли, а от другата страна – некролози. Взех другото. То се оказа далеч по-интересно. На него пишеше за президента. Спонтанно нaпсувах на майка държавния глава и приближените му, след което обърнах на другата страна. Да! Статия за Осама бен Ладен – как се криел и не можели да го открият, как обърнали с краката нагоре половината Афганистан и пак не го хванали. Имаше и снимка – Осама бен Ладен с попската му брада и овчата усмивка. Срането привърши. Избърсах се с парчетата вестници. Точно през лицето на Осама остана кафява следа, но какво да се прави. В момента повече ме интересуваше факта, че нямаше с какво да си доизбърша гъзzа. Дръпнах водата и почистих старателно с четката лaйняните следи, след което излязох от клoзeта и се заех да търся с какво да се изтрия. Рових, но не открих нищо достатъчно меко за финия ми зaдник – грубите вестници и парчета хартия от стари тетрадки не вършеха работа. Излязох на двора, но открих само листа, храсти и дървесна кора – все материали, неподходящи за желаната от мен дейност. Отидох до двора на Говнимир, гледайки следите от разрушението. Изведнъж я съзрях. Не! Не може да бъде! Еврика! Руло тоалетна хартия “Белана”, чисто ново, се търкаляше към мен. Да! Когато рулото спря в краката ми, ликуването ми свърши и отстъпи място на разочарованието. Вероятно това руло е било от къщата на Говнимир, защото беше цялото омазано с лaйнa и тук-там личаха следи от препикано – сигурно някоя от многобройните котки на съседа ми. Не ми вършеше работа това руло. Прибрах се у дома и се реших на компромис. Измъкнах от долапа някакъв прокъсан стар пешкир, намокрих го на чешмата и старателно се избърсах. Стригания ми зaдник блесна като малка луна. Захвърлих лaйняния пешкир в една поцинкована кофа и се прибрах в стаята си. Навън се свечеряваше и отнейде се чуваше кукуригане на петел. По принцип знам, че петлите кукуригат сутрин, но този вероятно кукурига от мъка, че кокошките не му дaват. Поне аз така си го обяснявам.
1948asentseto
на 28.04.2022 в 23:28:41 #240Джак, а ген. Багерчук не се ли появи по едно време отново във форума? Почти съм сигурен, че беше така, само не помня с какъв ник пишеше.
1948asentseto
на 28.04.2022 в 23:25:46 #239MGG, ясно. Аз питам понеже съм нов форумист и за жалост съм пропуснал “ерата на слониците” , но вече съм добил идея какво са представлявали тези форумни легенди.
1948asentseto
на 28.04.2022 в 23:24:09 #238MGG, смях се днес на твоите произведения, които ни пращаш! Така и не каза обаче, ти ли си лелчето, м?
mreji_gur_gur
на 28.04.2022 в 23:23:14 #237За 1948asentseto: Не съм легендата на форум Леля Слонка. Само съм архивирал туй-онуй от онова време!
AK 47
на 28.04.2022 в 23:20:57 #236Малка поправка -- jack.jackson на 28.04.2022 в 22:56:29#320 АК, как си приятелю! Отдавна не съм те засичал ----- Благодаря ДОБРЕ СЪМ, но ще се оправя Лошото е, че като се оправя, няма да съм добре вече ---- Пардон моа, приятелю
mreji_gur_gur
на 28.04.2022 в 23:17:59 #235докато редактирах нецензурните думички в текста съм изтървал гола на Роналдо. Язък сега трябва да си го превъртя назад да го скивна. Като на видеото едно врмее - цък копчето и връщаш...
AK 47
на 28.04.2022 в 23:17:02 #23414k4v88 на 28.04.2022 в 23:04:29 ---- И аз се радвам да те видя, Стари мой приятелю. Да, готини пичове бяха. АБВ правеше архив на нашите литературни вдъхновения
german
на 28.04.2022 в 23:16:08 #233тазовите си резервоари... """"'''**"""""***********"""**** това е медицински термин, може да го напише само лекар, творбата е на леля слонка, той струва ми се е ветеринар
mreji_gur_gur
на 28.04.2022 в 23:14:44 #232А този образ помните ли го? Споменатите форумци в разказа да не се засягат ! 21. Ben Bernanke | 23.11.2013 17:15 Брауърд Каунти,Саут Флорида,Могъщия Юг Ами кво да ви кажа дюдс , както казваме ние южняците с монстър тръкове и кокс -Сейм олд шит! Тоест - Пак съм се излегнал на рокинг чеъра ми на порча и наблюдавам авокадо дърветата и палмата с Коледна украса в бак ярда ми докато отпивам от следобедния Лонг Айлънд Айс Тии и дърпам мързеливо от скъпарската ми Партагс сигар! До мен послушно се излежават овчарката ми Джерард и лабрадора Суарез и очакват небрежен знак от мен да скочат и разкъсат некъв опосум който треспасва пропъртито ми! В хладилника имам овкусени чикън уйнгс,Т -боун стейкс,Филе Миньон,тайгър шримп! В кулъра ми овър айс се изстудяват дузини Бъд,Бъд Лайт,Милър Лайт,Микелоб Ултра,Коорс,Калик,Ландшарк,Корона,Корона Лайт,Модело,Дос Екис! Барбекюто на дървени въглища вече дими очаквам мои бъди-та (приятели на вашия балкански език)! Жена ми(eдрогърда южнячка) издърпва зипа на камуфлажните ми шорти ,откопчава катарамата ми с биволска глава, вдига нагоре карираната ми риза с рязани ръкави и се заема със следобедния ми блoуджоб! Езика и ходи бавно от топките до издутата глава на Мoнстърището ми! Акордите на Суийт Хоум Алабама от АйПад-а ми огласят нейбърхууда! На входната врата на къщата ми гордо се вее Тhe Star Spangled Banner! На бъмпъра на тръчищетоми гордо е залепен стикер на Конфедерацията ! А МЪРСИСАЙД с 19 то Титлище! Живот ,дейба дюд Трейлър парк,някъде из Средния Запад В тясната но уютна каравана от 60 -те течеше истинско парти и истинска задушевна Коледна атмосфера. Тъпукакалке с 10 годишната виза,брат му с грийн карда,бойфренда му Бенджамин и тримата брадовчеди на Бенджамин - Джамал,Леброн и Джеремая вечеряха класно с няколко торби храна от KFC!След като приключиха със сапъра(вечеря),Джеремая извади няколко лулички крек и наду яко Me соу хорни на 2 Лайф Крю(Me so horny, 2 Live Crew). Не след дълго лъснаха две бели пухкави дупета а четири черни 10 инчови мамби почнаха да ги пронизват дийп,дийп,дийп... Потекоха реки от спeрмa
mreji_gur_gur
на 28.04.2022 в 23:11:14 #231и продължаваме със следващата част от житейските неволи на славния херой Говнимир Клесяков - Гъгнята! 4 Глава: СEКСУАЛНО ДЕЖА-ВУ Легнах си в стаята от нямане какво да правя. От скука се съблякох гол и започнах да си играя с парчето. Пред очите ми като на филмова лента минаха всичките ми сeксуални преживявания. За пръв път го правих на дванайсет години с козата. Е, не тази коза де: нея все още не съм я eбaл. Оная я eбax и тя умря. Като разбра какво съм направил, баба ми ме пра с тоягата много жестоко: сцепи ми лявата вежда и ми изкара цицина на главата, а за гъззa и гърба да не говорим – целите нашарени в синьо, червено и зелено. Бях станал като цветен телевизор, само че не хващах нито един канал. За втори път ебax, когато завърших осми клас в гимназията. Напих една съученичка на дискотеката и я начесах в храстите. С презерватив обаче – не се знае знае ли се. То ако се е знаело, досега да се е знаело. Готино пичeе беше, ама за един път само – после не помнеше нищо. За трети път ми излезе късмета с Мира Дудyка от махалата, когато бях в девети клас. Тя беше по-малка с една година, ама яко лaпaше и духaше. Накарах я да ми направи свиркa зад Чушкарника – така наричахме средното училище по зеленчукопроизводство и консерви. Беше една бледа и кльощава, с две пъпки на ребрата вместо гърди. За четвърти път – на шестнайстия ми рожден ден. Имах пари тогава и за пет кинта оправих Мариана Сербеза в един строеж. И нея с презервaтив – разправяха ми, че я минали всички мaнгaли в цигaнската махала по няколко пъти. Как да й го вреш гол… Пък тя една ниска, с къси крака и голям гъзz, пък в лицето пъпчива… Ама цициtте й големи и ги мачках до насита. Тогава тя беше на двайсет и шест. За пети път – малко преди да вляза в казармата. Тогава изчуках яко една малка цигaнка, дето ходеше по кофите за боклук. Сигурно беше на около четиринайсет-петнайсет години. Залъгах я с половин хляб и после я айдаках зад гимназията. Страшно се eбеe, голям кеф ми направи. Само че от нея хванах пyчи въшки и се наложи да избръсна кyрa. Оттогава все се бръсна, и то навсякъде – главата, лицето, кyрa, под мишниците. Гъзzа го подстригвам. Пък колко я псувах тая циганка – ако ме чуе, сигурно ще се самоубие… За шести път – на уволнението. Някакъв *** ми се пусна и ми предложи да ми дуxa в кенeфa на гарата в Горна Оряховица. Викам си: да лaпa бе, няма да го гоня я. Извъртя ми един минeт, даде ми десет лева и се разкара, а аз се прибрах на Свищов. За седми път – преди няколко месеца. Страшен пиянски купон завъртяхме с Говнимир и още куп метъли: Гошо, Боби, Помияра, Дако, Ерчо Гривата, Кольо Бастуна, Компира, Данчо Скелета… С нас беше и Пъца Сомлето: малко дебела, ама като се напихме ни се видя принцеса. Въртяхме я на чеверме двама по двама, и то по два пъти – страшен сekс, оная много се изкефи. И как няма да се кефи – цели три часа поема кyрoве безспир. Аз я шибax само в гъзzа. Сeксуалните ми спомени ме надървиха страшно и се наложи да сляза до кенeфa, където ударих една злобaрка и се отпуснах. Еееех… А ми се ебe още. Но ще трябва да почакам – не може все да имаш дyпе за eбaне подръка. А и няма да е лошо да дремна малко…
1948asentseto
на 28.04.2022 в 23:06:55 #230Ех, този Багер
mehmed-kesedzhi
на 28.04.2022 в 23:06:19 #229И на кой му пука за тва?
AK 47
на 28.04.2022 в 23:03:43 #228jack.jackson на 28.04.2022 в 22:56:29#320 АК, как си приятелю! Отдавна не съм те засичал ----- Благодаря, но ще се оправя Лошото е, че като се оправя, няма да съм добре вече
1948asentseto
на 28.04.2022 в 23:03:29 #227MGG, отлично. Какво невероятно литературно произведение! А сега кажи, ти ли си леля Слонка, м?
mreji_gur_gur
на 28.04.2022 в 23:03:20 #226продължението: ========================================================= От флората фира даде Крушата, единствен оцеля Тиквата. Тиквата бе земен човек, свой сред чужди и чужд сред свои. Бе сложна личност. В ъндърграунда и службите едновременно се подиграваха и страхуваха от него. С Багера се запознаха покрай гражданина Симеон Борисов. "Не ме слушай какво ти говоря, а ме гледай какво правя!", шегуваше се Тиквата на едно Виенско парти. Двамата станаха партньори по сигнал на ЦРУ за планирано масово убийство на ВИП персони. Опасен терорист, с кодово име ВО МАЙОРА, подготвял покушение с отрова, замаскирана като якорудска отлежала ракия. Помощник му бил някой си Юрдан от Овча Купел. "Субстанцията ще се предаде до трафопост утре вечер в полунощ. Ето координатите!" Тиквата дискретно мушна салфетка в джеба на Багера. Нашият човек се усамоти в тоалетната и подгря със запалка Зипо кодираната със симпатично мастило хартия. Появиха се правоъгълник, маркиран с мълния, панелен блок и улична лампа. Както и номер на такси, което щеше да го заведе до конспиративната явка. Въпреки всички предпазни мерки, срещата между двамата бойци на Тихия Фронт не остана незабелязана. Главоног учен от планетата Марс наблюдаваше с мощен телескоп движенията на нашите хора. Обект на оперативния му интерес беше Багера. Багерът усвояваше асана Лотос в Н-ското РПУ. Едновременно четеше Лао Дзъ и Сун Дзъ. На слушалки си бе пуснал реч на Мао Дзе Дун.Имаше вече три телефона; последният - специален. Беше инсталиран от загадъчен мъж на име Бойко Борисов. Съвършено секретна руска технология разкриваше на червен дисплей номера на клиента.Точно той прекъсна съзерцанието на нашето момче. Беше от скрит номер. Вдигна с лявата ръка и чу металически тембър: - Едно, две, три, четири... Проба! Багерът записа цифрите с лява ръка в джебното си тефтерче и се вглъби в "Изкуството на войната". След пет минути отново бе обезпокоен от скрит номер. Вдигна към дясното ухо и чу съшия глас: - Четири, три, две, едно... Проба! Записа с дясна ръка в тефтерчето и премести вниманието си към "Дао дъ Дзин". Трето позвъняване от специалния телефон. - Багер, идва да те вземе такси Москвич дванайстка. Следвай инструкциите на шофьора! - чу вече познатия глас на новия си партньор. Ето го вече в полунощ, под жужащата улична ламба. Фриволно накривен каскет и мушамен шлифер хвърлят внушителна сянка връз нашарения с нецензурни графити трафопост. Стисна служебния Браунинг в джеба и обходи с присвит взор окаяните текстури. Незабележим и престъпно тих, в храстите пълзеше като гущер диверсантът Бонев. Избра згодна позиция, навдигна се и заметна тежък асфалтов къс, гарниран с чакъл, към благородния профил на Багера. "Капан!", помисли Багера, докато смъртоносното гюлле летеше към него. "Капан!", телепатично възприе марсианският учен и натисна дистанционно с трипръста ръка. Уличната ламба гръмна в сноп от искри. Ярък лъч освети Багера и мигом се възцари мрак. Улицата бе по-празна и от главата на Ел Ближутеро. Юрдан се вцепени от ужас, след което неволно изпусна тазовите си резервоари. Оставихме Багера в пипалата на марсианския му колега. Последният започна да сканира мозъка му и се натъкна на склад от спомени. Циганско лято, вампирска нощ. Офицерът Багер бди в телефонната централа на Н-ското РПУ. Чете мемоарите на Ксавиера Холандер и слуша Глинка от радио Москва. Телефонът враждебно звъни, Багерът се колебае, но вдига след деветото повикване. - Ало, доктор Шивачева ли е? - чува шепот. - Не, доцент Терзиев! - грубо отвръща Багера и трясва слушалката. Обажда се на дежурния в Национална Сигурност да проследи телефонния терорист. Скоро му докладват, че е от панелка в Севлиево. Багера не се колебае и набира последния номер, посредством секретна руска технология. - Д-да... - абонатът вдига още от първия опит, с което заслужава мълчаливото презрение на Багера. - Доктор Шивачева почина от СПИН. Аз я замествам - доц. Терзиев. Говорете бързо, че нямам време! - И аз нямам време! Пламен Марков се крие под терасата и ми праща сигнали с фенерче! Помогнете! - Къде се намирате и кой сте, чорт вам вазми? - В килера на баба, в Севлиево. Викат ми Жинолата, но ме знаят и като Зайко! Багера смръщи чело и свъси вежди. Бе чувал за този странен субект в "Шараните". В този миг мозъчната интерференция прекъсна и четириокият триног спасител на Багера остави проучването за следващия ден.
papagalex
на 28.04.2022 в 23:00:42 #225Влизаш и гледаш 300 + комента за Пардюто,а то обичайното.Форумните чикии правят трафик до кат стане 12