Игричките на „тука има, тука нема” се въртяха в началото на 90-те години с пълна сила около спирката на рейсовете близо до стадион „Васил Левски”, естествено и на Халите. Сега вече тези хора с трескави погледи, клекнали до две тухли, покрити с мукава, и разигравани върху тях пари под картонени кутийки, вече ги няма.
Пари сега се разиграват по съвсем друг начин. Има обаче един човек, който много прилича на тези от гореспоменатите „тука има, тука нема”. И това е, разбира се, футболния президент на ЦСКА Александър Томов.

В последните месеци Лупи постоянно говори за сделка или евентуални сделки с мастити консорциуми, които ще купят „червените”. Словесната му схема е горе долу такава – изчаква да мине известно време от една пресконференция, която е дал, до друга.  Паузата обаче не трябва да е толкова голяма, че да се забрави за какво е говорил. И се назначава нова. И пак същото. Само с тук таме разменени няколко думи и ...няколко кандидати.

Разбира се, имената на потенциалните купувачи постоянно се пазят в тайна. И в един момент въпросните кандидати много искали ЦСКА, ала все нещо не достига да купят клуба. Я парите не са достатъчни, я нещо друго. До появата на Кралете на боклука от фирмата „Титан АС” хитрините на Томов вървяха като по мед и масло. Всички кандидати бяха от чужбина и, нали „Бог високо, цар далеко”, по-лесно може да се каже, че няма кандидати. Тоест, изпитаната формула „тука има, тука нема” си вървеше като лодка в попътен вятър. В един момент се появи фирма от България. Е, шапката на самата фирма са араби, но перничаните от «Титан АС», които искат да купуват, са си, има няма, на двайсетина километра от София. И дори предлагат конкретна оферта от 6,3 милиона евро.

Как се действа в този случай? Първоначално Томов не споменава името на «Титан АС», а на една от рутинните пресконференции казва, че ЦСКА струва 15 милиона евро. С надеждата общественото внимание, привлечено от точната сума, да се отмести от конкретния кандидат. Но не би. Даже се очертават имена. От друга страна самият Томов се опитва така да раздроби дълговете на ЦСКА, че потенциалните купувачи да се откажат. Но явно най-после са се намерили българи цесекари, които да милеят за „армейския” клуб.

В един момент нормален човек си задава въпроса защо, след като наистина има хора, които хем са готови да откъснат ЦСКА от дълговете към „Кремиковци”, хем да инвестират, Томов започва да се дърпа и да не иска сделката да стане. Неслучайно феновете му спретнаха уличната сатира с мними араби, които искат да купят ЦСКА и се поразходиха да „огледат” стадиона. Подтекстът бе ясен – трябваше за пореден път да се осмее Томов, който само говори и не прави нищо. Но, както казахме в по-горните редове, Лупи прекрасно знае защо не прави нищо. Неслучайно първото му изискване при продажбата на клуба е той да влезе в управата.

Защо ли? Защото ЦСКА и „Армията” остават последното публично убежище на Александър Томов. След като не можа да се добере отново до парламента посредством своите партии, след като връзката му с „Кремиковци” рухна, Томов се закачи за една от най-големите футболни партии – ЦСКА. Независимо че в момента не е в политиката, той дори има по-голям бонус като обществен отглас. И това е истинският червен бастион в България – футболният.

Кой нормален човек няма да иска името му да се спряга всеки ден? Дори и, както е сега, с повече отрицание. Како политик господин Томов прекрасно знае, че и лошата реклама е добра реклама. Ако ЦСКА бъде купен от „Титан АС” или която и да е друга компания, и амбициозният политик не е в схемата, тогава той наистина изпада в безтегловност. Е, сигурно е събрал материал да пише мемоари – от политиката до футбола. Но синдромът на властта все още не го е напуснал.

С ръка на сърцето трябва да отбележим, че Томов направи и няколко положителни стъпки. Едната от тях е, че, след като бе притиснат до стената заради злополучния лиценз, който така глупаво изпусна, Сашо реши да извади всички финанси на ЦСКА на светло. И направи своего рода революция в родния футбол. Отсега нататък всички клубове волю или неволю ще трябва да изваждат картите на масата – толкова, колкото са. Такива, които стоят в ръкава, или не трябва да ги има, или ще останат там, което по същество няма да върши работа за фалшифициране.

Другото, което Томов индиректно даде да се разбере, е, че  е по-добре новите собственици на клуба да са българи. Или в случая такива, каквито се очертават бизнесмените от „Титан”. Може шапката да е някъде в арабските страни, но хората, които управляват компанията, да са си тук, да са местни и да болеят за тима, в който влагат парите – в случая за ЦСКА. Защото индиеца Прамод Митал и в добри, и в лоши дни все го нямаше.

А Томов като българин усещаше публичните настроения – за 60-годишнината му беше хубаво да го хвърлят нагоре като човек, който триумфира, да направи паметен спектакъл в НДК. И после, в лошите дни на отнемането на лиценза, да се пази от справедливия гняв на вярната „армейска” публика под полицейските щитове. И след това да се крие и да не идва на мачове, а да прави «кухи» пресконференции от разстояние. Това поведение показва отношение. Може да е като на мишка, но отношение. Защото Митал го нямаше тук да се прави дори и на мишка. Той си остана някакъв никакъв виртуален собственик.

Оттук нататък всичко е въпрос на време. Може би остава съвсем малко Кралете на боклука от „Титан АС” да пратят на боклука кошмарните мигове, съпътствали ЦСКА по време на управлението на Митал и Томов.