За повечето хора, средствата от заплата са основен източник на доход. И ако не искате " със сигурност да убиете кариерата си", или пък бъдещето си издигане в компанията има неща, които определено не трябва да правите. Ето някои от тях, които може да правите без да осъзнавате:
Не се адаптирате към фирмената култура
Всяка компания си има определени норми на поведение, които са се наложили и които работещите в нея трябва да спазват. Ако не ги спазвате, то постепенно ще се превърнете в "аутсайдер", или човек без никакви шансове да расте в корпоративната стълбица.
Винаги си намирате извинение
Със сигурност имате поне един човек в екипа, който винаги си намира извинение, или винаги някой друг му е виновен за нещо. Най-вероятно вие и всички останали страните от този човек, а мениджмънта избягва да му делегира права и възлага отговорни задачи. Тези хора със сигурност убиват кариерата си.
Вършите минимума, който се изисква от вас
Дори и винаги да спазвате крайните срокове по възложена ви задача, правите само това, което покрива минималните изисквания. Това с течение на времето се забелязва не само от вашите колеги, но и от вашия ръководител. Кажете сбогом на шансовете си за повишение.
Не спазвате обещаното
Ако често обещавате повече от това, което можете да направите или правите, това също е "убиец на вашата кариера". Да си спазвате обещанията е критично за това, да получите благоволението на колеги и ръководство. По-добре е да обещавате по-малко, но да правите повече.
Вие сте песимиста
Разбира се не всички са оптимисти. Ако вие обаче, сте от песимистите в компанията или тези които винаги виждат нещата в "черни краски", не разчитайте да изградите голяма кариера. Никой не делегира права на хора, които се съмняват в успеха.
Игнорирате колегите си
Съвременната бизнес среда изисква здрава работа в екип. Затова, ако не сте екипен играч и това се забелязва от всички, то шансовете ви за успех в кариерата не са особено големи.
Не е моя работа
Никой не очаква от вас да разбирате от всичко или да правите чудеса. Постоянно да се оправдавате обаче, също не е особено добра стратегия. Това създава усещането, че не се стараете достатъчно или не търсите начини за справяне с проблеми или критични ситуации.
Протакате
Отлагането на проектите до последния момент, или краен срок не е добър вариант. Дори и да успявате да се вместите в рамките на изискваното време, винаги ще има шанс да не сте свършили задачата си по възможно най-добрия начин. А претупването се набива на очи.
Не правите съществен принос за компанията
Хората, които се издигат, обикновено са тези, които дават максимума от себе си. Резултатите говорят по-добре от самоизтъкването. Ето защо хора, които не допринасят за развитието на една компания, не се ценят особено от ръководителите й.
Винаги закъснявате
Никой не обича хората, които непрекъснато закъсняват. Затова не бъдете човека, който е "черната овца" в компанията.
IvoAndonov
на 04.06.2018 в 00:18:38 #1Много добре (пре)писана статия. Нямаше и правописни грешки този път. Обаче... Както се казва в една реклама теорията не е като практиката. Това е така ако компанията е идеалния работодател, който не съществува. При реални обстоятелства самите компани в лицето на топ мениджмънта или собственици до такава степен изтискват персонала, че някои от условията по - горе стават несъстоятелни. Например: не се интегрирате към фирмената кълтура.Ако фирмента култура е интригантщина и лицемерие, както е в много компании, аз лично същ съм работил в такива дали трябва човек да се стреми към интеграция? Вършите минимума, който се изисква за вас? Хубаво, но ако минимума е работа за двама и вие дори да работите денонощно пак едва успявате и дори не успявате да го скалъпите този минимум, тогава какво правим? Разговор с шефа. Добре. Говориш, казваш, обясняваш - отговаря ти се: а ти дори не трябваше да си тук, тази работа беше планувана за останалите колеги. Хах. Готино. Сега някой хора ще си помислят ето този е песимиста във фирмата. Няма да споря с тях. Ще попитате къде толкова съм работил: ами в средностатистически фирми, в които работят 90% от българите и днес. Какво мислят те за това: отворете БГРАБОТОДАТЕЛ и ще разберете. За щастие аз мога да говоря в минало време, защото след трънливия път на българския работодател успях все пак да намеря такъв, който все пак е оазис в пустиня. Разбира се климата се мени и оазисите стават пустини, а пустините океани, така че човек трябва цял живот да се бори и отстоява правата си, особено ако притежава качества и цени себе си.