Бившият собственик на Левски Томас Лафчис беше поредният гост в клубния подкаст "Гласът на Левски". Ето какво каза той: 

"Рядко идвам на стадиона, защото пътувам, но гледам мачовете по телевизията, не изпускам двубой. Как се излиза от кризата, в която влезе Левски с трите поредни загуби? Рецепти и съвети трудно се дават, защото на чужд гръб и сто тояги са малко. Важното е отборът да има постоянство, а то се изгражда с време. Затова трябва и търпение от страна на публиката. За съжаление нашите фенове са свикнали отборът да побеждава, да е първи, да се бори за титлата. Някой ще каже, че в последните години не успяваме. Но е много важно да се даде време на спортно-техническия екип, който на базата на това, което вижда, да работи спокойно. Никой няма да спечели от това да се вика "Оставка" по време на мачовете. Какво ще се случи с една оставка на треньора? Нищо. Но ако им се даде път на тези специалисти да работят спокойно... В никакъв случай нямаме отбор, който да подценяваме. Но просто трябва да се даде време на треньора да го развие.

Дали виждам прогрес? Минали са само 3 месеца от лятото. А това е кратък период, в който един треньор може да докара отбора до нивото, което има в главата си. Със сигурност няма извинение за Левски. Смятам, че и Генчев го знае. В такива отбори важно са единствено победите. Виждате как привържениците пълнят веднага стадиона, когато има няколко поредни победи. Проблемът е с отчаянието, защото, когато се загубят един-два мача, те се отчайват и казват, че няма да ходят. А точно това са моментите, в които отборът трябва да се подкрепя.

За нас е важно да има финансова стабилност - дали ще идва от спонсори, фенове, изграждане и продажба на футболисти. На ръководството му трябва финансово спокойствие, а не да е като в последните години, да виси като дамоклев меч над главите ни ще фалира ли Левски или няма. В такава среда е невъзможно да се работи.

Грешка беше навремето бутането на централната трибуна на стадиона ни. Не бяхме готови. Иначе - да, много е по-модерна от предишната. Няма да забравя, че през 1999 г. фирма ни даваше милион и 600 хиляди марки, за да се покрие целия стадион. А на нас сега ще ни искат поне 5 милиона евро за козирка сега.

Сега се говори за собствеността на съоръжението... Много се смях, когато чух две млади момчета от Столична община как се гънеха и се чудеха: "Ама щяло да бъде много сложно..." Хора, както има да се чудите? Това е стадион, който е изграден от фенове на Левски и винаги ще остане наш стадион.И вие трябва максимално бързо да направите една концесия за 30 години. Никой няма да се вземе стадиона и да си го носи у тях. Ще остане за поколенията, това е техният дом, стадионът на великия Левски.

За съжаление не мога да кажа ласкави неща за Андрей Желязков заради края му в Левски, финалните му акорди. Иначе в началото бяхме изключителен екип. Той е минал през големи отбори и имаше доста неща, с които можеше да ни помогне. И затова се спрях на него, въпреки че е славист, а не е бил левскар. До 1995 година нямаше приходи в Левски, единствено аз издържах клуба. Имаше два сезона, в които ни подпомагаха бизнесмени. Но след това с продажбата на силните ни футболисти явно на много хора им се отвори апетитът. И се стигна до този край, че в момента да не мога да простя неща, които аз смятам за предателства. Защото се стигна до там да се "хващат" футболисти на Левски да не играят, за да може да бъде изгонен треньорът и да бъда сменен аз. Това за мен е предателство. А това, че кой какво и кога е откраднал... За съжаление контролът трябваше да осъществявам аз с моите колеги и не е бил толкова ефикасен.

Изградихме отбор, който много над другите. Тези резултати, които записахме тогава над преки конкуренти - 7:1, 8:0, 6:1, са показателни. Някои казваха "Ама вие със съдии..." Ама за какво са ми съдии на мен? Та ние ги разгромяваме с по 7-8 гола...

Но другото, което за мен е недопустимо, е това, което се случи през 1998 година. Треньор ни беше Вячеслав Грозни. И то след като бихме Локомотив Витебск с 8:1 и изключителния мач срещу ЦСКА (2:0), когато трябваше да ги бием с поне още 10 гола. Няма да забравя тези 35 000 души левскари, които 2 часа не искаха да си тръгват от стадиона.

Ние така не сме ги мачкали и когато отидоха на 7:2. Но ме предадоха близки хора. Поне аз го приех като предателство.

За съжаление се разделихме по изключително лош начин. От тогава вече са минали много години и не искам да се връщам и спомням. Но аз съм го приел като предателство и не мога да го променя.

За съжаление Грозни беше при нас само 6 месеца. Взехме го от Спартак Москва. Лично Олег Романцев ни го препоръча, тъкмо бяха били Аякс. През април месец се срещнахме в Москва. Уредихме го още пролетта, но исках да започне работа през лятото.

На другия ден, на връщане, на летището ме чака Андрей Желязков (тогава главен мениджър на клуба - б.р.).

Вика ми: "Не ни трябва този човек. Той е пияница." - "Ама как пияница? Та той дори бира не пие". "Ами ей така, аз съм го проучил, пияница е!", отвърна Жужо.

Имах спорове и с него, и с треньора Мишо Вълчев. След това бихме с 5:0 ЦСКА във финала за купата и цялата публика скандираше името на Мишо Вълчев.

Но аз държах изключително много на Грозни. И той доказа, че съм бил прав, въпреки че имаше изключително саботиране от страна на спортно-техническото ръководство. На всяко ниво. Дотолкова, че не бях издали и визи за лагера в Германия. Тогава ни помогна Радко Влайков - шеф на кабинета на външния министър Надежда Михайлова. И други мръсни игри имаше на тези хора, само и само да махнат Грозни...

След подготовката в Германия треньорът ми каза, че иска един от екипа да бъде махнат. Попитах защо, а той каза, че им бие инжекции Б12, за да скъсат мускули.

Преди мача с ЦСКА казах, че ще махна директора, защото ще ни съсипе отбора. Така и стана - започна да хваща футболисти, за да не играят. Имаше доста истории, които не са толкова радостни. Които, някой ден, ако напиша книга, ще ги упомена, и ще бъде интересно", каза Лафчис.