Подадох оставка, не искам да се развали нещо хубаво, каза Станимир Стоилов, гледайки с тъга към лъскавата централна сграда на базата на "Ботев" в Коматево. Той изрече тежките думи 15 месеца, след като бе посрещнат на бял кон в Пловдив.

Отдавна се забравиха и миговете, когато 12 000 бултраси скандираха в екстаз името му на стадион "Лазур", след като "канарчетата" се завърнаха с гръм и трясък на картата на Европа. При треньорите е така - помнят се само лошите моменти. Плодовете на труда ти ще бъдат обрани от други. Ако и се провалят - пак ти си виновен. У нас всеки си мие ръцете с другия.

А над Стоилов тегне някаква зла орис, откакто напусна "Левски". Събитията около него се развиват по един и същ начин в отборите, които води. Първо бе "Литекс", с който спечели купата на България. На пръв поглед изглеждаше, че Мъри ще стои там вечно. "Ганчев няма да се раздели с него за нищо на света", твърдяха запознати. Той му донесе доста пари от откритието Дока, а в последствие от любимците си Ивелин Попов и Станислав Манолев. Двамата станаха основни фигури при "оранжевите" в ерата "Стоилов". Хейтърите обаче не успяха да му простят провала срещу БАТЕ. И той бе принуден да напусне.

Освен това 8 месеца държеше под мишницата си 2 дини - "Литекс" и националния отбор. Начело на България също започна с гръм и трясък и всички бяха уверени, че ще успее да ни върне при големите. Но постепенно резултатите избледняха. Разривът на шефовете с Бербатов допълнително развали обстановката. И настана агония, която приключи на 7 септември след загубата 0:1 от Черна гора. Хорът на хейтърите се увеличи. Така Мъри реши да види дали поговорката

"У дома никой не е пророк" работи. След два месеца покой той хвърли бомбата. Стоилов се зае да изправи на крака "Старата госпожа" на футбола в Кипър - "Анортозис". И го направи. Невероятен, страхотен, такъв футбол не сме гледали от години. Хвалбите към него летяха една след друга. А Стоилов изглеждаше като прероден на Острова на Афродита. Той имаше всичко, за което е мечтал - база, качествени играчи, всички клуба го гледаха в очите и изпълняваха всяка негова команда. Но любовта във футбола трае кратко. Особено тази на феновете към треньорите. Крушението в евротурнирите отново му коства главата.

Но всяко зло - за добро. След доста търсене Стоилов намери това, което искаше - сериозен проект и пълен картбланш на работа. Предложи му го "Ботев". И Мъри се зае с къртовски труд да прави това, което обича - копие на любимата "Барса". От школата до първия отбор. Нещата започнаха да се случват до преди няколко месеца. Евротурнирите отминаха. "Ботев" зацикли в първенството и змиите се появиха. А в Пловдив всеки, който не е свързан кръвно с тепетата и клуба, бързо става мишена на удари от ляво и от дясно. Не един или двама си счупиха зъбите с "канарчетата".

Преди Мъри пловдивчани изпратиха по живо по здраво Ферарио Спасов, Петър Хубчев, Милен Радуканов. А скъпата селекция на Стоилов се оказа нож с две остриета. Ходи обяснявай, че на някои играчи им е нужно време за адаптация в България или сработване с останалите. Феновете искат успехи сега, на момента. А и трън в очите им е "Локо", който далеч с по-малък ресурс, се движи в крак с "канарчетата". Така логичното се случи. Мъри бе оплют. Дори и да донесе трофей, той пък ще бъде на абразурата. Стоилов обаче няма да се промени. И на инат с любов ще си върши работата.

Няма съмнение, че е сред най-добрите треньори от нас и е способен да направи от нищо нещо. Не е ясно обаче дали ще успее да обере плодовете от работата си, която до сега не е малка. Не напразно "Ботев" "открадна" половината млади таланти на България и вече е сериозен конкурент на "Литекс" в тази насока.