Беласица напусна „А” група, а това донесе усмивки в доста от нашите градове, имащи място на футболната карта. Преди Вихрен да се появи в групата на майсторите, петричани бяха най-малкият град с отбор след най-добрите у нас.

След като в ерата „Костадин Хаджииванов” отборът се луташе между първото и второто ниво на родният футбол, се стигна до шест последователни години за „комитите” в елитната ни група. Успехите бяха значителни, като при македонеца Стевица Кузмановски една точка не достигна тимът да се включи в третият по сила тогава европейски клубен турнир - Интертото. Започваме с тези факти, за да стане ясно, че Беласица имаше доста предпоставки да се утвърди сериозно в нашия елит.

През последния сезон всичко бе проиграно Две са главните причини за провала. Южняците нямаха стадион през целия шампионат и президент до Нова година. „Цар Самуил” така и не получи лиценз за шампионатните двубои, което принуди тима да обикаля като просяк стадионите в Югозапада.

Сандански, Благоевград и Кюстендил приютяваха Бела, но винаги си проличаваше липсата на подкрепа от трибуните. За проблемите на Костадин Хаджииванов с гръцките и немските власти се изписа достатъчно, но задължително трябва да се отбележи, че в негово отсъствие тимът изпадна в деликатна ситуация.

Единствено Горан Петров и Илия Карадалиев спасиха отборът, застрашен да преустанови участието си в „А” група. Не става дума толкова за пари, колкото за това, че двамата намериха начин да мотивират футболистите да доиграят есенния полусезон.

През декември пък всичко изглеждаше блестящо - президентът се завърна в България, а отборът в три кръга взе седем точки, побеждавайки Черно море и Сливен в Сандански и правейки равенство на „Лаута” срещу Локомотив (Пд). Преди всичко това да стане обаче старши-треньорът Наджи Шенсой бе уволноне и постът бе поверен на младият Добри Митов. През пролетта тимът тръгна що-годе добре, за да се стигне до разгромното 3:0 на „стадиона на Мира” в Перник. В тима добре паснаха преотстъпените от Левски и Локомотив (Сф), като сред тях бе единственият футболист, вкарвал гол за български отбор в групите на Шампионската лига- Мариян Огнянов.

Пернишкият ренесанс обаче бе последван от пирински удар. До края шамарите бяха от звучен по-звучен, за да се стигне до момента, в който отборът и на теория, и на практика бе в „Б” група. Тимът все пак показа лютия си македонски нрав на прощаване с елита, след като, макар и в безсмислен мач, победи Сливен на собствения му стадион с 2:0. По този начин Беласица направи нещо, което не успяха дори Левски и ЦСКА. Това обаче в никакъв случай не грее обезверения фен на Беласица, който не само трябваше да преглътне изпадането, но и да се чуди какво ще се случи занапред.

В момента в отбора останаха пет-шест футболисти, като не се знае дори ще има ли начало на лятна подготовка. Да се върнем обаче към изминалият шампионат. Беласица изпадна не заради слаби футболисти. Привлечените от ръководството състезатели имаха нужните качества, като някои от тях вече играят в Славия (Бето), а други имат сериозни оферти. Организацията през годината поради обективни причини не бе на нужното ниво и това доведе до срив във футболистите.

Някои от феновете запазиха реализма си и въпреки изпадането твърдят, че и в „Б” група е за хора. Въпросът обаче е ще продължи ли свободното падане надолу и ще се стигне ли до момент да говорим за Беласица в минало време. Въпреки че отборът попадна, в няколко сериозни скандала (това се отнася до всички отбори), никой не може да отрече колорита, който придаваше на „А” група. Както изглежда, това няма да се случи отново в скоро време...Кой знае пък, в южните щати винаги намират с какво да ни изненадат!

АПОГЕЯТ

Победите над Черно море с 2:0 в Сандански и при гостуването на Миньор - 3:0, са двата най-запомнящи се мача за Беласица в иначе трагичния за „комитите" шампионат. "Моряците", които в крайна сметка спечелиха бронзовите медали, преклониха глава в края на есенния полусезон, а след победата над Миньор пред Беласица се отвори невероятен шанс да напусне опасната зона. За съжаление на феновете си отборът до края не излезе от лоното на посредствеността и така и не успя да се измъкне от последното място.

ПАДЕНИЕТО

Особено болезнено в Петрич бе приета загубата от регионалния югозападен враг Пирин с 1:4. До края „бяло-червените” записаха още няколко сериозни провала. На практика обаче тъкмо двубоят с благоевградчани изпрати петричани в „Б” група. Факт е, че този двубой бе опорочен от съдията Цветан Георгиев, който при 1:0 за Беласица отмени кристален гол на Бижев и подмина дузпа в пеналта на гостите. Впоследствие след откровен фаул „орлетата” излязоха напред в резултата. Въпреки това загубата отряза мераците на Беласица да остане в елитната група.

ОТЛИЧНИКЪТ - АНГЕЛ МАНОЛОВ

При получени от Беласица 71 гола някои със сигурност ще се изненадат от номинацията за отличник на вратаря Ангел Манолов. Ако обаче той не беше на вратата на Беласица, попаденията щяха да са доста повече. Неслучайно капитанът на петричани попадна в полезрението на половината отбори от „А” група. Малко вероятно е той да остане на стадион „Цар Самуил”. Мариян Огнянов и Преслав Йорданов бяха другите, които заслужават добри думи за представянето си. В потвърждение на тези думи идва фактът, че и двамата бяха върнати в отборите си - съответно Левски и Локомотив (Сф).

РАЗОЧАРОВАНИЕТО - ЗАЩИТАТА

Ако решим да поставим в тази графа цялата защитна формация няма да сбъркаме. Грешките в тази зона бяха повече от нормалното и това се отрази върху крайното класиране. Халфовете Георги Ковачев и Виктор Софрониев също могат повече от показаното. Първият дойде от Австрия но така и не успя да намери формата си, след като получи контузия още на старта. Вторият пък така и не успя да затвори пространствата в центъра на терена в ролята си на опорен халф.