На 11 февруари в Женева ще играем първата приятелска среща за годината с Швейцария. По този повод в рубриката „Архивите са живи” ще припомним европейските ни квалификации с отбора на „кръстоносците” през 1990 и 1991 година. Покрай тези два мача стават и други любопитни неща. Но да караме поред...

В две поредни европейски квалификации - през 1983-а и 1987-а, се разминавахме с класиране за континенталните финали във Франция през 1984-а и ФРГ през 1988 г. Първо изпускаме дивото в Сплит и, вместо при 2:2 да поведем в края на мача в резултата и да изпреварим Югославия, допускаме в поредната контра да ни победят с 3:2. След това в София изтърваваме и питомното – вече се виждаме на финалите в Германия, когато Шотландия ни отвява в 87-ата минута с 1:0 и вместо нас се класира Ейре.

В този смисъл евроквалификациите за шампионата през 1992 година в Швеция са за нас едва ли не като фикс идея. Първата ни среща в Група 2 е с Швейцария на стария стадион „Шармий” в Женева на 12 септември 1990 г. На същия този стадион Мартин Петров става шампион със Сервет през 1999-а и носител на Купата на Швейцария през 2001-а. Само че сега „Стад дьо Жeнев”, където ще играем, е съвсем нов стадион. Тогава швейцарците са водени от германеца Ули Щилике. В сряда “кръстоносците” също ще бъдат изведени срещу нас от немец - Отмар Хицфелд.

В онзи мач българите изтървават много положения. Дори играещият в защита Николай Илиев има няколко чисти ситуации, но вратарят на домакините Валкер е блестящ и има ден. На нашата врата пази Илия Вълов, който като цяло не се представя зле, но след загубата от Швейцария се извършва кардинална смяна. Тогавашният капитан на националния отбор Илиев веднага след срещата провежда разговор с треньора Иван Вуцов и двамата стигат до извода да бъде върнат на вратата Борислав Михайлов.

След като става отново национален страж, Боби стига заедно с бъдещите четвърти в света като техен капитан до най-големите успехи, за които има определена заслуга. Но да се върнем към тогавашните евроквалификации. Речено-сторено за Боби и още в следващото гостуване на стадион „Генча” срещу коравия отбор на Румъния той застава на вратата. Побеждаваме с класическото 3:0 след попадения на Наско Сираков и две на Николай Тодоров-Кайзера, играещ с гипсирана ръка.

След това правим две погрешни стъпки с два равни мача с Шотландия по 1:1. За да дойде празникът на труда 1 май 1991 година. Денят, в който е изключително важният мач с Швейцария в София. Срещата започва повече от идеално за нас. В 10-ата и 25-ата минута Емо Костадинов и Наско Сираков довеждат резултата до 2:0. Всичко изглежда решено - нашите вече си правят сметки как ще играят следващата година по терените на Швеция на европейско първенство.

Изпускат се още положения. И старото правило, че резултатът трябва да е поне 3:0 за да е сигурна победата, въпреки че и тогава няма нищо решено, се потвърждава. Ей така, от нищото, в 60-ата минута Кнуп намалява на 1:2. Изведнъж ляга сянката на съмнението, че може да се повтори срещата от световното в Мексико през 1970-а, когато България води на Перу с 2:0 и после пада с 2:3.

За съжаление така и става. И отново, както в предишните два евроквалификационни цикъла, губим възможно най-болезнено. Най-напред в 85-ата минута Кнуп пак бележи и резултатът става 2:2. Тогава нашите не издържат и решават, че трябва да се хвърлят напред, за да спечелят мача. След време разбират, че ако са играли за съвсем реалния хикс, е имало възможност да се класират за европейското първенство през следващата година.

Но в този момент и Трифон Иванов тръгва напред, за да бележи гол. За да се стигне до последната минута, когато вратарят на гостите Хубер изритва топка в центъра на терена. Там нисичкият Киряков губи единоборство и топката попада в Кубилай Тюркилмаз, който ни разсича за 3:2. По това време важи старото правило, в което се дават по две точки за победа и една за равен. От края на януари 1994 година се начисляват три за спечелен мач.

Любопитно е какво казва Боби Михайлов веднага след загубата от Швейцария с 2:3 и което е валидно за сегашното поколение на Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров. Ето думите на отчаяния тогава наш капитан: ”Първо бе мачът в Сплит през 1983-а, после с Шотландия в София през 1987-а, а сега и с Швейцария през 1991 г. Просто не мога да си обясня причината. Вече си мисля, че нашето поколение е обречено!”

...За да дойде прекрасният миг в последната минута на „Парк де Пренс” две години по-късно. И оттам нататък всичко е история. Дали за Бербо и компания не е време да повторят това, което направиха четвъртите в света...



КЛАСИРАНЕ В ГРУПА 2 НА КВАЛИФИКАЦИИТЕ ЗА ЕВРО 1992:

1.ШОТЛАНДИЯ    4    3    1    14-7    11
2.Швейцария    4    2    2    19-7    10
3.Румъния    4    2    2    13-7    10
4.България    3    3    2    15-8    9
5.Сан Марино    0    0    8    1-33    0

Заб. Тогава се дават по две точки за победа и една за равен мач.
 

12.09.1990, ЕК

ШВЕЙЦАРИЯ - БЪЛГАРИЯ    2:0

1:0 Хотигер (20), 2:0 Бикел (74)

ШВЕЙЦАРИЯ: Валкер, Гайгер, Хер, Шепул, Хотигер, Херман, Колер, Бикел, А. Сутер (88 – Пифарети), Адр. Кнуп (64 – Шапюиза), Тюркилмаз

БЪЛГАРИЯ: Ил. Вълов, Желев, Тр. Иванов, Васев (17 - Банков), Н. Илиев, Дочев, Ем. Костадинов, Стоичков, Г. Йорданов, К. Янчев, Балъков (65 – Н.Тодоров)

Женева, „Стад дьо Шармий” – 12 500 зрители
Съдия: Гьоталс (Бел)


1.05.1991, ЕК

БЪЛГАРИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ 2:3

1:0 Костадинов (10), 2:0 Сираков (25), 2:1 Адр. Кнуп(60), 2:2 Адр. Кнуп (85), 2:3 Тюркилмаз(90)

БЪЛГАРИЯ: Б. Михайлов, Дочев (75 - Н. Тодоров), Тр. Иванов, Киряков, Н. Илиев, Зл. Янков, Ем. Костадинов, Г. Йорданов, Л. Пенев, Сираков (65 - Л. Танев), Балъков

ШВЕЙЦАРИЯ: Хубер, Хотигер, Хер, Егли, Орел, Херман, Б. Сутер, Бонвен, Колер (46 – Шапюиза), Адр. Кнуп (87 –  Шепул), Тюркилмаз

Национален стадион “Васил Левски” – 55 000 зрители
Съдия: Асенмахер (Гер)