Жозе Моуриньо може да остане без работа тези дни, а националният отбор на България... може да остане без селекционер в обозримото бъдеще.

Е, не са ли създадени един за друг?

И можем ли да си позволим да изпуснем такава възможност да назначим най-успешния треньор на новия век?

Първо, Жозе е цар на оправданията.

Съдията му беше виновен, че е паднал от Ливърпул.

В националния на България ще има нужда от всички амуниции на това изкуство да намира винаги нов и нов виновник...

А и са си лика прилика с отбора - играчите ни са царе на какви ли не обяснения и оправдания за поредния провал.

Второ, Моуриньо няма да ни излезе никак скъпо.

При неустойка 30 милиона долара, за която се говори при уволнение от Челси, нека БФС и Роман Абрамович се разберат - по 6 милиона на година в следващите 5 да е заплатата му, та чак до Евро 2020!

На траншове руснакът да плаща реално възнаграждението на Жозе, същевременно изчиствайки неустойката.

БФС просто да му даде 8-те милиона, които чака за участие в квалификациите на Мондиал 2018 като бонуси за класиране на голямо първенство.

Националният не бие често, което ще е предизвикателство за родения победител от Сетубал.

Освен това определено ще му дойде добре да почива повечко, а мачовете на България не са като във Висшата лига - на по 3 дни.

Ще има време да отпива от любимите си португалски вина, а и ще има компания дори само с хора от БФС, това е сигурно. Там немалко са тези, които обичат виното и сладкия живот.

Хората ще го обичат, защото е Моуриньо.

При победи ще го обичат двойно повече.

С 5 милиона долара годишна заплата у нас се живее царски. В София има и бразилски, и португалски ресторант, така че... няма да му липсва нищо.

Моу е доказал, че умее да стяга отбори, които изглеждат посредствени.

По-голямо предизвикателство от България няма да намери...

А да се изправи срещу Кристиано и родината на един четвъртфинал на световно... Ех, мечти!

Това е шансът ни!

Да не го изпускаме!