Жалки консуматори! Това е точното определение на играчите в националния отбор. Жалки са, защото не им пука. Идват, разтъпкват се, поритват и си отиват. И, както каза Станислав Ангелов - Пелето в интервю преди мача с Грузия (0:0), „Не ми пука какво пишете след мача".

Наистина на играчите не им пука, защото пари от БФС няма да видят, слава също няма да видят, а само ще се пъчат един ден, че имат мачове в националния отбор. Жалко е за тях, жалко е за БФС. Най-жалко е за феновете.

Къде да търсим причините

Навсякъде. В БФС, в Пламен Марков, в помощниците му, в играчите, в резервите - навсякъде. Това е така, защото повиквателната за „А" отбора е гаранция за трансфер и без участия в първия тим не можеш да стигнеш до смислен отбор. Всеки иска да е в групата, а на мача да става каквото ще. Явно това е мисълта, която блазни футболистите. Всичко друго е каквото стане - ако бием, добре, ако не, ми толкова си можем. И това го слушаме от години. В очи се набиват няколко неща, които стават характерни за националния отбор.

Срещу силните сме силни

Играта на националите е право пропорционална на качествата и силата на съперника. Срещу отбора на Италия, който е голям дразнител, играхме повече от прилично. Срещу Грузия, някакво си там отборче - трагедия. Консумираме противника! Ако е силен, сме силни. Срещу посредствените, сме посредствени. Така бе и преди. В миналите квалификации срещу Холандия играхме добре, а в Албания пак бе мъка.

Съмняваме се, че Пламен Марков е сменил подхода си в срещите срещу Италия и Грузия. Всичко е било едно и също, но мотивацията на играчите, личната, е била различна. Единият мач го изиграха, другият го проспаха. Щом не искаш да се раздаваш, никой не е в състояние да промени това в теб. Или го искаш, или не. Ето за това играчите са консуматори! Когато искат играят, когато не искат - не.

Промените, които направи Пламен Марков, за мача с грузинците бяха две. Георги Петков смени Иванков, който получи травма, а в отбраната видяхме Иван Иванов, който срещу Италия смени контузения Вагнер. Очаквано Иван бе сред титулярите. Значи очакванията на Пламен Марков са били в Тбилиси да види играта, която показахме срещу Италия. Той заложи на неписаното треньорско правило - когато играта върви, промени не се правят. Защо обаче тези играчи, които направиха силен мач срещу световните шампиони, сега не бяха на тази висота?

Пламен Марков трябва поне за себе си да намери отговор на този въпрос, защото в противен случай е обречен. Марков трябва да си отговори и на въпроса дали има нужния респект върху играчите, за да им внуши, че всеки мач е важен. Защото националите явно не разбират това. Или не могат да го проумеят, или по-лошо - не искат. Типичен пример за респект е Ектор Купер (треньорът на Грузия), който просто добре бе подредил играчите си. Защото това не се получава при нас? Защото играчите са само консуматори. Това ще го повтарям често. За тях е важно да играят в националния. Защо, вече споменахме.

Димитър Бербатов

В националния отбор имаме играчи, които имат качества, но индивидуални. Когато те играят в отбора си, се приравняват към цялото и стават част от него. В националния са крайно разнородни и, въпреки че играят от доста време, определено не са сработени. Бербатов е играч тип консуматор, който може да вкарва, но когато е търсен и получава добри топки. Бербо се научи да прави това и го прави добре. Лошото е, че в националния около него ги няма „пчеличките", които да го „хранят" с топки.

Мартин Петров се опитва, но много рядко се получава. Всяка топка се опитва да стигне до Бербо, а това прави играта ни повече от предсказуема. Това е причината да видим Бербатов да се връща доста назад, за да търси топката и да тръгва в атака. Това обаче не е характерно за него и го измъчва. Просто не е такъв тип футболист. Бербатов се измъчва в този национален отбор. На капитански ленти и приказки извън терена сега няма да се спираме. Бербо се опитва да го играе лидер, но и в това си амплоа май се измъчва. Дали е така, времето ще покаже.

Консуматорското БФС

Кое в БФС е наред, та националният да върви? Хората във футболната централа станаха клиенти на прокуратурата, всичко е далавери, а ние искаме първият тим да наред. Няма как да стане това. Само да си припомним как се стигна до назначаването на Пламен Марков като селекционер на „А" тима. Когато настоящото ръководство пое властта, наследи Христо Стоичков като национален селекционер. Трагедия в две действия, защото Боби Михайлов и компания имаха нахалството да го оставят да провали и европейските квалификации, след като бе направил това със световните преди това.

Последваха преговори с чужди треньори, а най-сериозни разговори се водеха с Тери Венейбълс. Той обаче поиска пари, а от БФС се стиснаха. Боби Михайлов на няколко пъти каза, че държи треньорът да е от чужбина, но мирогледът му за „чужбина" стигна до Севлиево. Ето така в БФС си постелиха от немай къде, за да станем свидетели на това, което се случва в момента. Пламен Марков има виждане за играта и това е безспорно, но явно играчите не искат да го разберат, защото са консуматори на момента. Създава се чувството, че няма значение какво иска от националите Пламен Марков. Играчите си знаят ганкиното и тъпчат и тропат на терена. Лошото е, че дори и това не правят както трябва, защото не спазват ритъма. А не спазват ритъма, защото са жалки консуматори на момента.