Когато излизаше от сградата на футболния съюз в онзи мразовит януарски следобед, Пламен Марков имаше вид на щастлив човек. В изисканата му кожена чанта се намираше договорът, който току-що беше подписал като селекционер на националния отбор, добре подплатен с 10 000 евро месечна заплата. Като човек, извършвал вече почти невъзможната мисия да класира България на големи финали, от Марков се очакваше да уреди място на националите за Южна Африка-2010. Той беше предпочетен, макар че вървеше сериозен дебат дали не е редно постът да бъде поверен на чужденец.

Единадесет месеца по-късно, след три равенства в квалификационната група и позорна загуба с 1:6 от Сърбия в контролата в Белград, Марков беше освободен не толкова заради резултатите, колкото заради това, че националният тим вече беше заприличал на неспособна да направи нищо хубаво сбирщина.Формално погледнато, резултатите на националния отбор през 2008 г. не бяха чак толкова зле, като се има предвид, че дори и в най-добрите години под ръководоството на Димитър Пенев нашите рядко завършваха годината само с една загуба, при това в контрола. Нещата уж тръгнаха добре през февруари, когато нещо средно между гол на Мартин Петров и автогол на някакъв заблуден защитник донесе победата с 1:0 на нашите срещу Северна Ирландия на "Уиндзър парк" в Белфаст. След това през март в София пристигнаха финландците. На почивката земляците на Дядо Коледа водеха в резултата и добре че беше Здравко Лазаров да изравни. Абсурдният факт да дебютираш в националния тим на 27 години се оказа не чак толкова абсурден за Станислав Генчев, който спаси победата на нашите с гол накрая. След този мач

Марков започна да мърмори срещу лидерите в отбора, че не дават достатъчно от себе си. Липсваше и конструктивен халф - единственият сносен играч на този пост Александър Александров - Кривия не се нави да участва в квалификационни приключения. По-късно като такъв се включи добре Благой Георгиев, само че пък тогава останалите играха Ганкиното, а не футбол.Марков опита да вкара нови лица в отбора като Георги Какалов и Георги Христов от Ботев плюс Георги Сърмов от Левски, но и с тримата адаши не стана нищо. На всичкото отгоре през май България беше единствената европейска страна заедно със Сан Марино и Андора, чиито национални отбори не изиграха нито една контрола преди Евро-2008. Варианти за съперници имаше, но Левски и ЦСКА не си пуснаха играчите. Едните ближеха рани след проваления сезон, а другите празнуваха 31-ата шампионска титла малко преди да ги изритат от Европа заради лошо финансово здраве.

През август все пак доживяхме да видим поне един сносен мач на Димитър Бербатов за националния отбор за 2008 г. Всъщност удоволствието беше за онези 12 000 босненски фенове, напълнили стадиона в Зеница. В тежката и наситена с цигарен дим атмосфера Бербатов заби два гола в босненската мрежа за победата с 2:1, вторият след брилянтна комбинация с Мартин Петров. Попадението беше толкова вълнуващо, че чак босненският селекционер Мирослав Блажевич излезе на тъча да ръкопляска на нашия. Трибуните изригнаха в такива овации, все едно някой от домакините беше вкарал гола. В този мач обаче се видя, че отборът ни е като щъркел във вода - отгази с клюн, ама загазва с опашката. В нападение нещата бяха добре, но се провали българската отбрана, която изглеждаше като случайно събрана банда отчаяни рендета.Добре че бяха вратарят Иванков и гредите, иначе нещата отиваха на зле.

С лошо предчувствие Марков и хората му зачакаха началото на квалификациите. Те обаче се развиха още по-зле, отколкото се очакваше. От общо 270 минути игра в трите мача през септември и октомври само първите двайсетина от двубоя с Черна гора в Подгорица приличаха на нещо свястно. Всичко останало беше провал. Черногорците ни обърнаха до 2:1 и добре че в последните минути влезлият като резерва Благой Георгиев си изработи фаул и сам го вкара за 2:2. Същото щастливо избавление ни сполетя и срещу италианците в София в мач, завършил без голове и без нито един удар на българското нападение към вратата на Амелия.

След този мач вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков попита по каква причина играчи за милиони евро не могат да я ритнат във вратата.
Кметът на Сливен, донесъл с два удара успехите на България на световното в САЩ срещу Мексико и Германия, имаше предвид най-вече Бербатов. Звездата на Юнайтед се разсърди. След това не игра нищо и срещу Грузия, както и всички останали в екипа на България. В Тбилиси нашите се отърваха отново с нулево равенство и много късмет.

Започнаха да наричат Пламен Марков Трите хикса заради трите равни мача в кампанията за световното. След това дойде резилът в Белград, където Жоро Вратарчето спаси две дузпи и по тази причина паднахме само 1:6. На почивката стана скандал, след като агентът на Бербатов Емил Данчев заплаши в ефира, че клиентът му може да напусне отбора, след като само него изкарват виновен. Самият Бербатов излезе контузен след половин час игра, когато вече беше ясно, че ще падаме с много.
По-късно се разбра, че някои от нашите си мислели, че мачът е спазарен за минимална загуба на България, тъй като бил бенефис на Саво Милошевич.

Тъй като тлябваше да се намери виновник, от БФС решиха да отрежат главата на Пламен Марков. В началото на декември той беше изгонен, но ще получи неустойка от 120 000 евро. В момента се търси вълшебник, който да научи нашите да играят красиво. С една тънка подробност - вълшебникът да бъде от по-евтините, по възможност нашенец.