На Йордан Лечков това му е хубавото, че каквото му е в главата, това му е и на езика. Онзи ден човекът съвсем честно си призна, че не е много вдъхновен от играта на националите срещу Ирландия в Дъблин. И че не вижда достатъчно аргументи, с които да претендираме за място на световното първенство по футбол на всяка цена.

Вярно е, че в Дъблин нашите направиха каквото можаха. Хвърлиха се да играят, хванаха ирландците в слаба форма, спечелиха точка. Чудесно! Само че мачът си беше между два не особено силни отбора, както призна и самият Лечков.

Да, България сега игра по-добре, отколкото в безобразните мачове с Грузия и Сърбия например. Само че доста народ прекалено рано наду фанфарите, че едва ли не имаме национален отбор като за световно. И ако не беше онзи негодник Пламен Марков, сега ехееей...

Иначе казано, след мача в Дъблин се пръкна явлението, формулирано от руския спортен журналист Феликс Ефимов като "Синдром на кукуруза". Характерен е за глобалната футболна общност в посттоталитарните страни, където е много съблазнително да прокламираш пълна мобилизация в името на това да наскочиш самия себе си.

Разбира се, накрая заблудата винаги излиза на бял свят и води до разочарование и отлив на публика. Точно заради такива внушения хората спряха да ходят на мачове на националния отбор, когато Стоичков ги заблуди, че ще бием шведи и хървати, а вместо това ни лепнаха по три гола в София. И тогава надувахме фанфарите, а след мача издухахме супата, както би казал Любо Пенев.

Лечков, като разумен човек, отсвири съблазнителната възможност да се включи в хора с фанфарите. Той каза онова, което всички видяха по телевизията и на стадион "Крок Парк" в Дъблин - играхме нещо, но не и футбол като за големи финали. Вярно е, че бяхме без Бербатов. Ама нали с него почнахме квалификациите? Къде беше в предишните три мача, че не вкара нито един гол?

Вярно е, че няма смисъл непрекъснато да дуднем, че царят е гол, защото от това няма да му нахлузят гащи. Знаем си на какво дередже е националният ни отбор. Колкото обаче и да надуваме фанфарите, по-силен няма как да стане. Най-много някой да се заблуди, че имаме отбор за световно и да го удари синдромът на кукуруз.