Тери Венейбълс споделя в интервю за TheFA.com своите мисли и впечатления от футбола.
-Кои са най-приятните и най-неприятни моменти, свързани с професията ви?
-Може да звучи прекалено просто – но победите и загубите. Като играч мразех да губя, дори като играех на карти. Бях предупреден, че като стана мениджър, разочарованието от загубите ще бъде десет пъти по-голямо. Така е. Чувстваш се отговорен и толкова много хора страдат от резултатите на отбора.

-Каква е основната разлика в играта от времето, когато бяхте състезател?
-Мисля, че напрежението и очакванията на медиите и най-вече на феновете, които следват всяка среща. Запалянковците просто искат да виждат отбора си да побеждава всеки път, медиите започват да те хулят след загуба. Не знам дали е защото семействата и религията вече значат по-малко за хората, но футболните клубове им дават чувство за тази принадлежност. Те не харесват да се смесват с феновете на други отбори, дори като са на работа, ако техният отбор е загубил. Това е почти като религия и поне аз смятам, че се отделя прекалено много внимание на индивидуалните резултати.

-Кое правило във футбола бихте искали да промените?
-Определянето на победителя с дузпи, което е лотария. Ще дам пример за нещо, за което трябват умения, за да се стигне до успех. Нека помислим - аз все още мога да вкарам дузпа. Изглежда глупаво да карам професионални играчи да правят нещо, което всеки може. Предпочитам играч да премине от средата на терена до голлинията със защитник, който го преследва, защото изисква усилия да отбележиш гол по този начин. Нека се прави по този начин. И ако отбор А вкара, а отбор Б пропусне, всичко да свърши. Това е по-справедливо от дузпите. За мен този пример не е промяна на правилата, а подобрение.

-На кой треньор се възхищавате?
-Бих обърнал специално внимание на Греъм Сунес. Помня когато започна кариерата си като младеж при „шпорите”. Той бе убеден, че трябва да е титуляр в първия отбор на 14 години. Като треньор той е смел и се придържа към принципите си. Отиде в Шотландия и направи малка революция там, бил е в Турция, където са толкова привързани към футбола си, свърши отлична работа и в Блекбърн. Обичам работата му, той има авторитет и увереност. Харесвам и се възхищавам на много треньори, но да спечелиш трофей с Блекбърн, който няма много пари и известни играчи, е впечатляващо.

-Как футболистите се обръщат към вас?
-Могат да ми казват както искат. Най-често ме наричат Шефе или Старче, но някои ми казват Тери, всичко това е мило. Не искам играчите да ми казват Шефе, това не ти печели уважение, то трябва да бъде спечелено.

-Какъв е девизът ви?
-Жена ми ме описва с поемата „Ако” на Рудиярд Киплинг и смятам, че това е фантастично. Не съм първият, който се описва със стих, но „Ако можеш да мечтаеш, но не ставаш роб на мечтите си, ако можеш да мислиш, но не правиш мислите си своя цел. Ако можеш да срещнеш триумфа и разочарованието и да се държиш с тях по един и същи начин”...

ВИЗИТКА
Име: Терънс Фредерик Венейбълс
Роден на: 6.01.1943
Роден в:Дагенхам, Лондон
За националния отбор: 2 мача
КАРИЕРА КАТО ИГРАЧ
1960-1966 Челси 202/26
1966-1969 Тотнъм 115/19
1969-1974 Куйнс Парк Рейнджърс 179/19
1974-1976 Кристал Палъс 14/0
1977 Сейнт Патрик Атлетикс 2/0
Общо: 512 мача, 64 гола
КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР
1976-1980 Кристал Палъс
1980-1984 Куинс Парк Рейнджърс
1984-1987 Барселона
1987-1991 Тотнъм
1993-1996 Англия
1997-1998 Австралия
1998-1999 Кристъл Палас
2000-2001 Мидълзбро
2002-2003 Лийдс
2006-2007 Англия (помощник мениджър)
УСПЕХИ КАТО ФУТБОЛИСТ
Купа на Лигата 1965 с Челси
Купа на Англия 1967 с Тотнъм
КАТО ТРЕНЬОР
Купа на Лигата 1984/85 с Барселона
Купа на Англия 1991 с Тотнъм