Часове след като заровиха томахавките Христо Стоичков и Борислав Михайлов застанаха заедно пред медиите. Те говориха най-вече за фондацията "Национали 94", която има за цел да помага на бивши футболисти, както и на деца в неравностойно положение.
Камата заяви, че всички в отбора винаги са слушали капитана Михайлов, след което добави, че не е трудно да подадеш ръка и да кажеш "извинявай".
"30 години минаха много бързо, но спомените остават. Радостен съм, че играх с такива великолепни момчета. Неслучайно на това световно първенство попаднахме с Краси в идеалния отбор. Това, което постигнахме, като отбор - резултатите са най-малкото. Успяхме да покажем, че притежаваме характер, хъс и уважение - в най-трудните моменти сме били заедно.
Думата "аз" не я използвам никога. За мен Боби винаги е бил капитанът на този отбор. Не съм забравил първите ми стъпки в националния отбор. Винаги сме го слушали като капитан. Човекът, който трябваше да поведе отбора, е той. Никога не сме имали разминавания в тези отношения. Никой на никого не прави жест. Това е уважение. Това, че сме имали разминавания във времето - времето лекува. Не е трудно да стиснеш ръка и да кажеш "извинявай". Това е нашият път. Както сме били противници, така сме били и съотборници.
В Залата оставих едно бяло платно само с номерата. Върнах се във времето, когато не споменаваха наши имена. Спомените са нещо невероятно! Хванахме последния самолет и се върнахме последни от Световното първенство. Когато си в тези 24 отбора на света и си завършил четвърти, това показва какви личности и спортисти сме били. Той, като капитан, още от първия ден до нашето завръщане - това, което си бяхме обещали да го свършим - да играем със сърце, го направихме", каза Стоичков.
iliev_72
на 17.07.2024 в 06:43:08 #2Много добра снимка ! Празния поглед на Перукан е достатъчен !
УмеренЦСКА
на 16.07.2024 в 20:46:50 #1"30 години минаха много бързо, но спомените остават." Да, има поговорка на немски: "Ди цайт тайлт, хайлт, айлт" Значи времето разделя, лекува, бърза. През тия тридесет години много неща се промениха, и хората включително. Тези хора, които имат спомени са горе- долу връстници на Ицо и Боби или по- стари от тях. Тридесетгодишните, които сега са в разцвета на силите си, естествено, нищо не помнят, знаят това, което са прочели по медиите. Още няма "исторически" съчинения за тия времена и май това е положително явление. Я се намери някой "историк" да напише "история" за тия времена и тя бъде "утвърдена" официално, младите любители на футбола (на тридесет и по- малко) ще се сдобият с "евангелие". А може би и с "отци на църквата", които да го тълкуват и всяко съмнение в "евангелието" и "отците на църквата" ще бъде "ерес".