Българският национален отбор отпадна от всякакви сметки за класиране на европейското. Напълно логично и очаквано, след като разглезените възпитаници на Димитър Пенев толкова силно искаха да стигнат дъното. Върхът на трагично им представяне бе в Тирана - 1:1 с Албания. Какво чудно обаче има в този резултат с оглед изявите на нашите националчета?

От много време насам те играят, т.е. правят се, че играят и искат резултати. Най-наглото е, че след постоянните им слаби изяви, напират да се класират на еврофиналите. Е, няма как да стане това. Идват си от Западна Европа едни такива накипрени, гелосани, с модерни прически, поразцъкат на някоя тренировка и заявяват, че ще победят.

Ръсят клишета след клишета. Горките - толкова са жалки, че който ги хване, ги бие като брашнен чувал. Албанците направо ни разплетоха кошницата и ако не беше вратарят Георги Петков и несъсредоточените нападатели на домакините, резултатът щеше да бъде повече от срамен за "лъвовете". Домакините създадоха куп положения, вкараха само едно, а нашите съвсем незаслужено стигнаха до изравняване. Разписа се Бербатов, който изпревари Стоичков при голмайсторите в националния отбор.

Това обаче няма никакво значение. Митко вкарва само на неговите отбори - Албания, Малта, Люксембург, Естония, Андора. А и срещу албанците отново пропиля дежурните си положения. Какво ще стане обаче, ако в пет или десет мача в Тотнъм пропуска от изгодни позиции? Едва ли ще му бъдат спестени критиките. Същото се отнася и за Мартин Петров. Врачанинът имаше шанс да изравни в 56-ата минута, но след като излъга двама защитници, би нескопосано.

След като Албания се превърна в кошмар за България, сами си направете извода докъде сме я докарали. За два мача срещу този съперник "лъвовете" (всъщност какви лъвове?!) взеха две точки.  Което си е истински подвиг, като се има предвид, че в шиптърите заслужаваха успеха. Последният кошмар на нашия национален отбор бе Швеция, но от половин година класата ни е толкова ниска, че "тре крунур" вече не може да ги броим като най-непреодолимия противник.

Сега "трикольорите" трябва да се съобразяват с Албания и Люксембург, срещу които треперят до последно. В Тирана бяхме трагични в защита. Особено централната двойка бранители Вальо Илиев и Игор Томашич. Двамата не знаеха къде се намират, направиха ги разногледи. Виждаше се явното им безсилие срещу Богдани и Салихи, така че какво да очакваме от играта им срещу Ван Нистелрой и Муту. А да не говорим, че ако срещу тях се изправят Дрогба и Ето`О, ще стане страшно.

Апогеят на падението бе играта с ръка на Томашич в наказателното поле. Ситуация, която не бе никак опасна за Георги Петков, но незнайно защо хърватинът реши, че трябва да използва волейболен прийом. Добре, че пак беше Жоро Вратаря, който спаси наказателния удар. Стражът единствен показа, че притежава мъжко сърце. И ако всички бяха като него, щеше да е съвсем друго положението. Останалите бранители действаха като централната двойка.

Отдясно Кишишев май още си спомняше и припяваше песните на Кети Гарби и явно не бе на терена. Всъщност не, появи се в една ситуация, в която си отбеляза автогол. При опита, с който разполага Тинката, е недопустимо да отклони топката по такъв начин, знаейки, че тя отива зад гърба му и може да попадне във вратата. Вагнер пак припомни за познатата си слабост - оголването на своята зона. На няколко пъти Лусио се включваше в предни позиции, а след това контраатаките на домакините минаваха точно от неговата страна.

В средата на терена отново нямаше кой да дърпа конците. Дупката, в която е попаднал Стилиян Петров, явно е доста дълбока и поне на този етап бившият капитан не може да се възстанови психологически. В няколко поредни мача Стенли е духом някъде другаде. Не е онзи боец, който мачка противниковите състезатели и дава начало на българските набези.

Една от грешките на Димитър Пенев за мача с Албания бе, че не пусна като титуляри Благой Георгиев и Христо Йовов. Халфът на Дуисбург показа, че се намира във форма в учебната игра срещу Локо (Сф), така че бе логично Пената да му даде шанс. Благо се справя еднакво добре и по дясното крило, и зад нападателя. Именно на тази позиция халфът замени Ивелин Попов през второто полувреме, а играчът на Литекс мина отдясно по фланга. Така трябваше да изглежда стартовият състав - с Ивелин отдясно и Благо зад Бербатов. А не с Мечо, който показа, че засега не заслужава титулярната фланелка.

Видно е, че в лагера на националите има постоянно напрежение, няма как иначе да си обясним слабата игра. Бербо и Мартин Петров се вживяват в ролята на звезди, доказаха го на тръгване към Тирана и при кацането си в албанската столица, когато не обърнаха внимание на журналистите. По-късно единствено те двамата поискаха единични стаи. Именно от поведението на Бербо и Марто страда и "А" тимът. Двамата се изолират от останалите си съотборници, което не е добре нито за тях, нито за отбора.

Много прав бе онзи възрастен фен, който каза директно в очите на Митко, че не е дал нищо на представителния ни отбор. И точно тези истински думи болят най-много. Защото за пореден път това поколение, което трябваше да наследи успехите на онова от САЩ 1994, остана с празни ръце. Бербо, Марто, Стенли и другите звезди, които натрупаха солиден опит по европейските терени, пак ще гледат голям форум по телевизията.

Лошо и за Димитър Пенев. Защо му трябваше да поема отново националния отбор? Трябваше да си остане на върха, там, където всички го помнят. А сега ще носи теглото на гърба и ще се чуди как да се оправдава за издънки срещу Албания и трагичната игра срещу Люксембург или Уелс в контролата. Вторият престой на Пената в "А" тима ще влезе в историята с две неща - оказа се, че Чичо Митко е станал още по-голям веселяк, след като на всяка пресконференция пускаше в действие шопския си хумор.

Смееше се наляво и надясно, все едно сме европейски шампиони. Паралелно с това се забеляза спад в треньорските му умения. Между другото Пената можеше да се измъкне от тежката ситуация, ако бе победил в Тирана. Той имаше оправдания за двете си загуби от Уелс и Холандия. Първият мач бе приятелски, а вторият се състоя в Амстердам, където трудно можеш да измъкнеш точка. Ала Веселяка Пенчо се препъна. И накрая се засмяха румънците.

 

АЛБАНИЯ - БЪЛГАРИЯ 1:1

1:0 Кишишев (31-авт), 1:1 Бербатов (87)

1.Бекай 4
24.Кури 4
4.Далку 4,5
28.Деде 4
21.Вангели 4
10.Дуро 4,5
23.Хаджи 4
(46 - 20.Мукай)
14.Лала 4,5
13.Скела 4,5

18.Салихи 4,5
(73 - 29.Булку)
22.Богдани 4,5

1.Г. Петков 5
2.Кишишев 2
5.В. Илиев 2
4.Томашич 2
25.Вагнер 2,5
19.Ст. Петров 2
(46 - 15.Бл. Георгиев) 4 
6.Ангелов 2,5
22.Телкийски 2
(46 - 8.Янков) 3,5
20.Ив. Попов 3
(71-18.Йовов)
17.М. Петров 3
9.Бербатов 3,5
Ст. "Кемал Стафа" - 4500 зрители
Съдии: Франц Щухлик, Цойнер, Фелингер (Авс)
Жълти картони: Вангели, Бекай, (Алб); В. Илиев, Вагнер, Ангелов (Б)

ХРОНОЛОГИЯ НА МАЧА
31 - Дуро изпълнява пряк свободен удар малко вдясно от наказателното поле на Петков, Кишишев отклонява топката с глава и тя попада в долния ляв ъгъл на българския страж - 1:0 за Албания.
87 - Христо Йовов пробива отдясно, подава на Бербатов, който оставен непокрит и вкарва за 1:1.
89 - Играч на домакините центрира в наказателното поле, Томашич протяга ръка и спира топката, за което съдията дава дузпа. Дуро стреля в долния десен ъгъл, но Петков майсторски избива.