След 1:6 националният стана удобен параван

До приятелската среща в Белград със Сърбия за националния отбор важеше на сто процента приказката: ”Много хора искат да са треньори на първия ни състав, но всъщност всеки казва „Вземи го ти”. Пламен Марков изглеждаше безалтернативен. Птичките чуруликаха, статистиците пресмятаха какви ще са ни шансовете, ако бием или завършим наравно в Дъблин срещу Ейре.

Въобще цареше една „ясно неясна” перспектива, която обаче не поставяше на дневен ред смяната на Пламен Марков. Всъщност никой не искаше да е на мястото на севлиевеца, защото, ако го замести, много по-голяма е вероятността да понесе негативите от това, че няма да класира представителния тим за световното първенство.

В България няма треньори авантюристи (ако изключим Димитър Пенев, който в момента се занимава с ЦСКА), които да се опитат да сграбчат и минималния шанс в предстоящите тежки мачове в групата. Изглежда илюзорно да се гони второ място и после да се играе също така евентуален и неясен бараж. И изведнъж...

Да, изведнъж, след като отнесохме 1:6 от Сърбия, „А” отборът стана апетитна и алтернативна хапка. И удобен параван. Защо ли? Ами защото на пръв поглед, след като отнесохме шестица в контролата в Белград след трагична игра, вече не се вижда и минималната възможност за някакво класиране.

Вече е твърде голямо психологическото обременяване на този тим и е много трудно може да се мисли за някакво класиране. И точно в този смисъл националния отбор става пак апетитна хапка. Сега, който и да дойде на мястото на Пламен Марков, ще знае, че няма какво да рискува. В смисъл, че дори и мисълта за класиране я няма. Но пък от друга страна националния тим си е национален тим. И в този смисъл кой няма да е навит да поеме първия отбор на България за обиграване – в случая за следващия цикъл от пресявки, тези за европейското.

Така всяка от оставащите световни квалификации ще бъде нещо като много официална контрола. В тези мачове независимо от лигавщините и прищевките на националните играчи (като изключим Мартин Петров, който е железен и сериозен) треньорът си остава сух. От наставника няма да се иска класиране, а обиграване. А пък, ако случайно му върже, става герой. Както сега се получава в Левски с Емил Велев. И ето, изведнъж се намери кандидат в лицето на Люпко Петрович, че и други предложения и предположения.

Да започнем от Люпко. Поздравления за начина, по който излъга Марсилия на финала за Купата на европейските шампиони през 1991 година в Бари като треньор на Цървена звезда, но все пак оттогава мина доста време. С тези лаври няма как да внесе нещо ново за националния отбор. Стигаме до варианта Люпко да дойде като форлойфер, да отиде в Литекс и оттам Мъри да се върне в националния тим.

Първо, от ръководството на ловешкия тим ясно и отчетливо заявиха, че не са вечерно училище за треньори. Второ, дори и Мъри, който вече може да има прозвище Дънди или Гена Крокодила, с какво толкова е показал, че наистина ще се справи с тези момчета в националния отбор?

Двата мача, на които бе начело на националния тим, бяха все пак срещу Беларус. А закачката му с Бербатов на тренировка си остана закачка. Самия факт, че след като уж му се скара, а после го пусна в игра на другия ден в Минск и Бербо вкара феноменален гол, означава, че в този случай всичко е пито-платено. А сега на варианта със Сираков. Едва ли Наско, който е кадрови играч от класа, ще се реши да поеме треньорския пост, за който той не се чувства сигурен.

Спортно-технически директор? Чудесно! Това ще е неговата стихия. Но има едно голямо НО. Тук не става въпрос за клуб, където Наско да се развихря ежедневно или поне ежеседмично. Става въпрос за националния тим, в който мачовете са твърде малко в рамките на годината. Извън срещите тази длъжност „спортно-технически директор на „А” отбора” директно се превръща в нещо като директор на водопад.

Вярно е, че ако Мъри е треньор, а Наско - негов началник, двамата могат да възобновят тандема си от Левски. Но нещата пак опират в единия случай до ежедневна работа със съвсем различни състезатели, а в другия - до лагер сборове три-четири пъти годишно с футболисти, които имат по-големи претенции и по-трудно се водят.

Изобщо е много сложно да водиш отбор като националния, в който виждаш момчетата броени дни в годината. Дори и Херо като треньор на първия ни отбор не можа да издържи, защото за такъв работохолик мачовете му се струваха твърде малко за неговия темперамент. Димитър Димитров искаше предизвикателства всеки ден. Споменахме Херо.

Твърде удобна е сега загубата на Черноморец от Вихрен насред Бургас с 1:3. Димитров може да си вдигне шапката и да се кандидатира, при това не без успех, за националния тим. Проблемът е, че Херо вече е опитвал от тази тръпка и знае какво е. Единият път като старши-треньор, другия път като помощник на Стоичков. Ако може да се каже, че има някакъв наследник на Манол Манолов–Симулията и на Васил Методиев–Шпайдела които биеха шамари на далеч по-заслужили футболисти, то това в момента е Херо.

Но проблемът май е, че футболистите от онова поколение, освен че разбираха от шамари, бяха и по-амбициозни, а и в повечето случаи по-можещи. И може би Херо е разбрал, че дори и неговата прословута нервност няма да извади от меланхолията и апатията това поколение. В този ред на мисли, след като се говори за Люпко, защо да не се опре и до Георги Василев. Генерала се чувства освежен от младата си съпруга, която му роди дете. Щом може да се смята, че Люпко може да помогне, защо Гочето, който си е българин и изповядва почти същата тактическа философия като Петрович, да не поеме първия отбор?

На всичко отгоре Василев е по професия учител по история. Какво по-хубаво в буквалния и в преносния смисъл да изпълни мисията да подготви едно ново поколение национален тим, което после  ще бъде  дадено готов в ръцете на друг. И без това Гочето в това отношение е длъжник, защото и в Левски, и в ЦСКА (като изключим Етър) взимаше все готови отбори, към които прибавяше по някой свой Кънчо Йорданов.

Какъв по-удобен повод със своята мъдрост да помогне на националния тим.
Всичко ще се реши обаче на заседанието на Изпълкома утре, където ще се разбере кой ще замени Пламен Марков. А нищо чудно да се произведе новина и Пламен да остане. Но едва ли ще се намери толкова целомъдрие да се остави треньорът, който е започнал световните квалификации, да си ги завърши и да си поеме сам отговорностите. С резултати, както се очаква - лоши. А защо не и добри...