Най-тежката от десетилетия ситуация в история на националния ни футболен тим се разиграва от седмица като някаква пиеса на абсурда. Нелепици изскачат от всеки ъгъл и правят обстановката абсолютно шизофренична. И ако диагнозата ви звучи силно и крайно, просто трябва да се вгледате във фактите.

В битката за 4-тото място в квалификационната група с Азербайджан (2:0) смениха лидера Ивелин Попов. И той започна полемика със селекционера Ивайло Петев. Нещо важно, генерално? Да, както се разбра - сменили бившия капитан, защото съотборникът му Димитър Рангелов казал на щаба, че Попов е уморен. Ама не бил той, а Михаил Александров и станала някаква обърквация... По-точно казано - побърквация.

Подобна трагикомедия се разигра и в Загреб срещу Хърватия (0:3). Тогава смениха пак Попов и лентата се даде на играч с 5 мача в националния тим - вратаря Божидар Митрев. Той единствен игра добре, но не е ли лентата в един тим институция като например знамето на всяка армия? Въпросната лента, за която през годините имаше бурни скандали, публични полемики и скрити ситуации на стигане дори до бой на звезди за това кой да я носи.

Селекционерът явно се разминава с някои основни правила в представителния тим, но не трябва да му се сърдим. Има смекчаващи вината обстоятелства - не е бил национал, не е работил в щаба и пое поста, когато беше без работа и нямаше какво да губи. Сега вероятно ще продължи работата си, защото трудно ще се намери някое смело сърце да рискува с този отбор срещу тризъбеца Франция, Швеция, Холандия в стартиращите през есента на 2016-а световни квалификации. Впрочем едногодишният срок до новите битки е единствената добра новина. Има време БФС най-после да излезе с конкретна стратегия, а не с колкото баналния, толкова и фалшив лозунг за подмладяването. С играчи на 35 години и без 20-21-годишни за какви подмладявания говорим? Само се раздават анцузи „България" на „този и онзи" и механично се хвърлят в битките футболисти, които вместо да получат импулс в кариерата си, стават пушечно месо.

Оформя се полемика и за подкрепата на БФС към отбора - реална ли е, или не. Само финансирането на лагерите, пътуванията и повиквателните не са достатъчни да се извади от будна кома националният отбор. И покрай проблемите си с ЦСКА изпълкомът трябва да намери време и ресурс за истинска стратегия с конкретни срокове, методи и цели. И да я афишира пред обществеността сега въпреки нулевия към момента кредит на доверие. Налага се, след като националният тим все повече овладява изкуството на загубата да играе пред публика като за „Малък градски театър зад канала". Бяхме четвърти в света, а сега сме четвърти в групата във втори пореден цикъл, а в по-предишния финиширахме дори пети. Става традиция...

И само един от 15-те членове на изпълкома - Михаил Касабов, имаше смелостта да се появи на „Васил Левски" на мача с азерите. Това, че персоните от управата, които с изцъклени погледи пред тв камерите призоваваха Любо Пенев да бъде махнат преди по-малко от година, не бяха там, е позорно. И липсата на подкрепа дори от лицата, които са те назначили на един от най-ветровитите постове в държавата, ражда черен хумор. От рода на „Треньорът съблечен, националният - гол!". Това вече е наистина скандално и обидно. И абсолютно е дошъл моментът за генерална или ако щете... генералска промяна. Стига празни приказки и хвърляне на прах в очите, който вече е повече и от този в операция „Пустинна буря". Наложително е нещо конкретно като решения за националния. Времето за „Яж и пий.com" изтече.

Владимир Памуков, "Труд"