Джон Тошак не прави репетиции. Не ги обича. Но по същество първите му две години начело на Уелс бяха нещо като подготовка.

Когато замени Марк Хюз през ноември 2004 г., той наследи отбор, осакатен от току-що отказали се футболисти, и без шансове да се класира за Мондиал`06. Оттогава той стабилизира изявите на тима, въпреки че позволи на Роби Савидж, Бен Тачър и Дани Колинс да се оттеглят.

Това бе почти всичко, което Тошак можеше да направи, за да възроди отбора. Дори сега той отказва да върне нападателя Джон Хартсън в състава. Нападателят, който наскоро премина от Селтик в Уест Бромич, се отказа от националния тим по-рано тази година, но сега май е размислил. Хартсън знае, че сега трябва да отиде лично при треньора, защото

Тошак няма мобилен телефон

и не обича да инициира такива разговори.

Кредото на спеца е: "Или си с мен, или си против мен". След 26 години в клубни отбори, включително два периода в Реал (М), той не може да загуби съня си от липсата на Савидж и компания.

Всъщност Хартсън също е излишен лукс за него, макар че от време на време би могло да му гласува доверие. След като минаха две години от старта на петгодишния му план, Тошак почти е изпълнил намерението си да обнови отбора. Поне заради това Джон смята, че заслужава респект. Той запази гръбнака от опитни играчи от Висшата лига, но ги обгради с младоци, не само защото има нужда от това, а и защото те по-лесно се моделират.

Номинирането на Райън Гигс за капитан, което бе очевиден избор, подейства вдъхновяващо и на крилото, и на съотборниците му. Най-добрият уелски футболист от това поколение никога не е изглеждал по-заинтересован да играе за страната си. Въпреки че има слухове за

недоволство от методите на селекционера,

резултатите като че ли започват да се подобряват.

Спецът може да посочи например малките загуби от Австрия у дома и навън при предишния цикъл, а също и добрата игра в мачовете с Англия и Полша. Победите над Северна Ирландия и Азербайджан върнаха самочувствието на тима, което се видя и това лято при успехите над сборен баски тим и над Тринидад и Тобаго.

Тошак завърши последния мач със седем момчета от младежкия отбор, включително най-младия уелски национал в историята - Гарет Бейл, който игра на 16 години и 316 дни. Момчето направи страхотен старт този сезон в Саутхемптън, а най-голямата разлика между избраниците на Тошак сега и преди 12 години е, че вече са титуляри в клубовете си. Дали ще продължи така зависи от мениджърите, но за момента Тошак и Уелс се радват на късмета си.

Единственият път, когато той им обърна гръб, бе срещу Кипър миналия ноември. Загубата с 0:1 дойде след игра, заради която обикновено треньорите биват уволнявани. Всичко вървеше наопаки онзи ден. Въпреки че бе незначителна контрола, впоследствие се оказа важна, тъй като двата тима са в една група за Евро 2008.
Това обаче бе един от редките провали на тима при новия треньор, който получи желаната работа едва в края на кариерата си.

Джон искаше поста и през 1994 г., когато води тима в един мач след напускането на Тери Йорат. Реакцията на публиката след 1:3 от Норвегия обаче го принуди да се откаже от идеята си и да избере отново клубния футбол на континента.

Сега е различно, но дали дойде времето на Тошак? Спецът е оптимист за бъдещето на уелския футбол, но все още гледа мач за мач. Такъв е случаят и с двубоя срещу България утре в Суонзи. В частен разговор Тошак вече призна, че е отписал първата квалификация в Теплице (срещу Чехия) следващия месец, като тя ще се използва за трупане на ценен опит. Всъщност цел №1 пред Тошак са мачовете през октомври у дома срещу Словакия и Кипър, от които се надява да вземе максимум брой точки.
При Германия, Чехия и Ейре в групата обаче

Уелс се нуждае от чудо,

за да се класира за еврофиналите. Чувството за реализъм на треньора му нашепна това още при жребия през януари. Може би по тази причина Тошак гледа към следващата кампания - за Мондиал 2010 в ЮАР. "Аз гледам много по-напред, отколкото повечето хора си мислят. Знам, че вървим по правилния път, както и накъде сме се запътили. За момента съм доволен от развитието ни. Само за 12 месеца мисленето на играчите се промени. Преди да стигнем до световните квалификации, имаме цели 16 мача, за да подобрим играта си и намерим верния състав. Мондиал 2010 е истинската ни цел", обясни Тошак.

Треньорът има право да мисли по този начин. На този етап успехът в квалификациите не е по силите на тима. Тошак знае и приема това. Сега остава да го проумеят и феновете. Но ако случайно селекционерът успее в целите си, то трябва да бъде обявен за чудотворец.