Сантяго Санчес - Санти: Следя внимателно кариерата на Любо Пенев

Сантяго Дениа Санчес - Санти,е роден на 9 март 1974 г. в Албасете, Испания. Започва футболната си кариера в едноименния клуб, като при мъжете дебютира едва на 18 години на поста централен защитник. През лятото на 1995 г. преминава в "Атлетико" (Мадрид) заедно с Любо Пенев. Тогава клубът постига най-големия си успех, печелийки титлата и купата под ръководството на треньора Радомир Антич.

През зимата на 2005 г. се връща в родния си клуб и приключва кариерата си на футболист две години по-късно.
През 2009 г. той е за кратко помощник на Абел Ресино в "Атлетико" (Мадрид). Година по-късно е поканен от испанската федерация за треньор на юношите до 16 години, с които година по-късно пристига в България за квалификационния кръг за европейското до 17 години. В Стара Загора избраниците на Санти биха Полша и Азербайджан, но паднаха от България с 0:1 и завършиха трети в групата. Това почти сигурно ще им осигури участие в следващия етап на квалификациите за шампионата на континента в Словакия догодина.

- Дали на терена в Стара Загора не гледахме някой от световните шампиони през 2022 г. в Катар?

- В този момент сме изцяло концентрирани и мислим само да се класираме за втория, така наречен Елитен кръг. (Бел. авт. - това е следващата фаза, която ще се играе напролет и за която се класират 28 отбора, разпределени в 7 групи по 4. Победителят от всяка група се класира за финалите другата година в Словакия.) Футболистите, които участваха в този минитурнир в България, все още са съвсем млади, категория юноши до 17 г., остава им още много път да изминат и много неща да научат, за да продължат напред, да осъществят своите цели и мечти.

- Каква е спецификата да си треньор на 17-годишни?

- Като национален треньор на юноши до 16 и до 17 години разбрах с каква лекота момчетата на тази ранна възраст научават неща и колко бързо усвояват това, което се изисква от тях. Аз и другите треньори, които работим в Испанската футболна федерация, се опитваме да ги научим на ценности като разбирателство, скромност, уважение, колективен дух... И честно казано те бързо схващат тези идеи.

- Испания е хегемон в мъжкия футбол вече 5 години. Първо, на какво се дължи, и второ, защо чак сега?

- Успехът на мъжкия национален отбор, както и на по-ниските категории е следствие на огромната работа и усилие на много хора в продължение на много години в испанските клубове, на различните териториални федерации и на испанската федерация.

- Доколко 17-годишните испански национали копират стила на игра на големите и работи ли се конкретно върху това?

- Всички национални отбори по футбол на Испания имат един и същи стил на игра - комбинативен, с много докосвания на топката. Този определен стил се е налагал в продължение на много години, докато се стигне до кулминацията през последните години, когато се постигнаха тези успехи. Нашата цел е всички национални отбори на страната ни да имат този стил на игра.

- Вие сте треньор на този отбор от една година. Колко срещи имахте през това време с Висенте дел Боске, наставник на мъжете?

- Комуникацията на всички треньори от по-ниските категории с Висенте дел Боске е постоянна. В испанската федерация се работи по една обща линия и затова често сме заедно. Аз съм в непрекъсната връзка с Висенте дел Боске, той е винаги в течение на всичко, което се случва в по-ниските категории национални отбори. Той е много близък с играчите и винаги, когато има възможност, той или хора от неговия щаб присъстват на тренировките или на приятелски срещи на юношите.

- Какво умеят най-добрите 16-годишни испански национали, в смисъл на какво вече са научени в клубовете си към тази възраст?

- Имаме определени критерии, на които държим, когато избираме млади таланти. Въз основа на стила на игра, който искаме да приложим, избираме футболисти, които считаме, че са най-добри за позицията, на която играят.

- Вие самият дебютирахте на 18 години в мъжкия футбол. Това правилно ли е и трябва ли да се поощрява?

- Изграждането и развитието на всеки футболист е различно. Аз съм безкрайно благодарен на всички, които тогава повярваха в мен и ми гласуваха това доверие.

- Твърде ранното начало на кариерата при мъжете не води ли и до ранно изхабяване - физическо и психически?

- Гордея се с постигнатото както в "Албасете", така и в "Атлетико". Дебютът ми толкова млад ми помогна да науча много неща и да помъдрея по-бързо. Позицията, на която аз играех - централен защитник, и липсата на сериозни контузии ми помогнаха да дам максимума от себе си в продължение на толкова години.

- Какви са амбициите ви като треньор? Любо Пенев пое българския национален отбор, може ли вас да ви видим един ден начело на испанския?

- Отдаден съм изцяло на работата в юношеските отбори на Испания, търся да се подобрявам всеки ден в различни аспекти, да се уча от по-опитните.

- Двамата с Пенев бяхте част от най-успешния сезон в историята на "Атлетико" (Мадрид). Как се стигна до онзи феноменален дубъл с титлата и купата през 1996 г.?

- Това беше много специален момент, сезон, който никога няма да забравим. Аз току-що бях дошъл от "Албасете" и да спечелим този дубъл - успех, който клубът не беше постигал дотогава, беше неописуемо постижение.

- Триумфът на силата на "Атлетико" ли се дължеше, или на слабостта на "Барселона" и "Реал"? Тогава те завършиха съответно трети и шести.

- Тогава "Атлетико" формира невероятен колектив. Отбор, в който всички се разбираха и
взаимодействаха както на терена, така и извън него. Ммисля, че именно този съюз беше ключът, който ни отведе до титлите.

- Какво си спомняте от Любо Пенев от онова време? Какъв беше като играч и като човек?

- Ние бяхме само един сезон заедно, но имам много добри и приятни спомени от него. Като футболист той блестеше с головете, които отбеляза за постигането на дубъла. Опитвам се да следя треньорските кариери на всички, с които съм играл и съм бил приятел, особено тази на Пенев, тъй като той стана треньор на мъжкия национален отбор на България. Радвам се много за него и се надявам да постигне още много и да се наслаждава на това, което изживява в момента.

- Помните ли, че през 1994-1995 г. в "Албасете" играхте с друг българин - Ивайло Андонов?

- Разбира се, че си спомням за него. Играехме само една година в "Албасете". Направи един приличен сезон в Испания, след което се върна в страната си да продължи с футболната си кариера.

- Колко пъти сте идвали в Бългалия? Какви са впечатленията ви?

- По време на турнира бяхме настанени в град Сливен, където ни посрещнаха изключително добре. Като организация всичко е отлично. Тренировъчните игрища бяха близо до хотела и това улеснява работата ни. Стадион "Берое" в Стара Загора, където изиграхме трите си срещи е в добро състояние, разбрахме, че скоро е бил ремонтиран и са направени подобрения. Освен това случихме и на хубаво време, климатът е много благоприятен тук. Много сме доволни от всичко. Идвал съм в България преди това веднъж, в началото на тази година. През февруари изиграхме две контроли с юношеския отбор на България.