Години наред разказвах този епизод на моите деца и на приятели, а те се смееха: не можеха да повярват. Но аз още пазя това препоръчително писмо.
Някъде към 7 часа сутринта миналия понеделник женевското радио "Уърлд Рейдио Суитцерланд" излъчи интервю с българския посланик в Берн. Репортерката Катрин, моя позната, го попита какво иска да каже на швейцарците дни преди референдума, на който те трябваше да решат ще могат ли българи и румънци да имат същите права като останалите EU-европейци или не. Посланикът направи всичко възможно да обясни на швейцарските слушатели, че нашите хора не планират масово да щурмуват Швейцария, но деликатно ги посъветва да не се страхуват от други народи, защото това е демокрацията.
За да разбере човек тревогите на част от швейцарците, трябва да си припомни, че Швейцария с население горе-долу като това на България, но два пъти по-малка по територия, има по-висок процент "нешвейцарци", отколкото много държави в Европа.
И една значителна част от тези хора са от ведрите Балкани - турци, сърби, албанци, хървати, босанци и косовари. Голяма част от тях са тук още от времето на друже Тито. Обаче много косовари дойдоха след 1999 г. и сега според швейцарците са забравили да се върнат, въпреки че никой в Прищина няма да ги преследва. Българите не са много, някъде малко над 2000 души по официални данни. Не съм видял нещо лошо да се напише за тях.
Цветовата окраска обаче, а с нея и страховете на местните хора, идва от увеличеното присъствие на румънски и словашки роми през последните години, които умело и скръбно просят пред банки, ресторанти и черкви или свирят на акордеони тъжни карпатски мелодии из трамваи и автобуси в очакване да изкарат по някой грош.
Към този факт трябва да се добави и това, че криминогенната картина в Швейцария се промени неприятно след нахлуването на дръзки северноафрикански апаши през френската граница, а по данни на полицията част от албанско-косоварския контингент тук също има дебели досиета. Ето, тази особеност на гостите не допада на местните хора, на много от тях до гуша им е дошло от акордеонисти и професионални просяци и се получава, че покрай сухото гори и суровото.
Картината допълнително се усложни и от глобалната финансова и икономическа криза, която не подмина и Швейцария. А мнозина знаят, че само допреди стотина години тя е била една от най-бедните в Европа, без природни богатства (освен сняг и износ на гвардейци за Ватикана) без излаз на море, притисната от мощни съседи като Франция, Италия и Германия. Богатството, натрупано през последните 100 години от пословично трудолюбие, стратегически важни политически и дипломатически ходове, банково дело (с всичките му трикове), невероятна творческа енергия и исторически късмет, е нещо, което швейцарците много "тачат и милеят" и не са очаровани от вероятността тази магия да се развали. Ако гастарбайтерите са италианци или португалци - о кей. Но ако са непредсказуеми артисти на юг от Синия Дунав или роми на свободна практика, картината се усложнява и дискусията се нажежава.
Не мога обаче да кажа, че в Швейцария има някакво специално отношение към нас, българите. Камо ли пък лошо отношение. Случаят с Ганчо Ганев (какво съвпадение с името на Алековия герой), един нашенец, който преди трийсетина години заедно с един поляк открадна тленните останки на Чарли Чаплин в опит да изнуди вдовицата му за някой лев (франк) е отдавна забравен.
Но да се върнем към основната тема: само нас ли ни одумват? Само ние ли се изяждаме помежду си? Марко Тотевци ли сме? Много трудно е да се отговори еднозначно на това. Животът не е само черни гарвани и бели лястовици. Когато преди 10-12 години маса народ в България изгоря от съмнителни банки, алчни "банкери" и всякакви пирамиди, всички на Запад от Виена ни гледаха управниците с презрение. И нас, и албанците, и македонците и т. н., щото и там пирамида до пирамида, "банкер до банкера". Сега се оказа, че и голяма част от Запада е Хеопсова пирамида. И то каква!
Погледнете случая "Мадоф" в Ню Йорк
Прахосал $50 милиарда! Ами другите банки, включително и швейцарски? "Катедралата" Ю Би Ес (UBS), най-голямата гордост на хората тук, е бледа сянка на себе си отпреди година. От Креди Сюис също тече кръв. И от много други.
Същото радио, което следи полета на гарваните, съобщи, че шефът на Ю Би Ес въпреки огромните загуби на банката ще вземе 2 милиона франка годишна заплата, а Ю Би Ес ще раздаде 2 милиарда франка премии. Като скочи народът, като полудяха вестниците от бяс. По всяка вероятност 80% от премиите ще се раздадат на нископлатените чиновници, а заплатата на големия банкер няма да е два, а ще спадне на 1 милион.
Разликата между нашите и част от швейцарските банкери е, че тези последните започнаха да се срамуват от цялата ситуация. В Цюрих, "Меката" на банките, която осигурява над 10% от работните места в кантона, църквата е организирала специални групи от пастори да успокояват нервите на виновните банкери.
А някои сигурно има защо да се чувстват виновни: голямата одиторска фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG) съобщи, че през 2008 финансовите институции на Швейцария са присвоили дискретно близо 1 милиард франка от обикновени граждани
Даже описаха как един банкер поставял парите в найлонови пликчета и ги криел под земята в близката гора.
Защо разказвам всичко това? Защото, за разлика от нас, швейцарците решително ще си почистят авгиевите обори, без да се оплакват, че светът не ги разбира. Няма и наум да им дойде мисълта, че са Марко Тотевци. Че ги нарочват. Където има сухо дърво, безмилостно ще го отсекат да не пречи на гората.
И ще продължат напред, като си извадят поука, гледайки назад. И ще продължават да правят най-хубавия шоколад, превъзходни сирена, най-добрите корабни двигатели (въпреки че нямат море), най-добрите текстилни, печатарски и прочие машини, фармацевтика, химия, туризъм и малко часовници за разнообразие.
