Тоталният провал на българския национален отбор по футбол в тазгодишната кампания в "Лигата на нациите" е нещо напълно очаквано с оглед на състоянието на този спорт през последните 10 години. След учредяването на този нов европейски турнир и приличното представяне в първото му издание, се появиха фалшиви илюзии за възможно класиране за Евро 2020.
Тези илюзии бяха излишно удължени от пандемията, която премести плейофите във времето с около шест месеца. Българският национален отбор имаше огромен късмет при жребия, отредил възможно най-лесния път - победи в две домакински срещи срещу Унгария и Исландия.
Източник: LAP.bg
За съжаление още мача с Унгария показа, че родните национали няма какво да дирят на големия континентален форум. Още повече, че при класиране щяха да трябва да излизат на терена срещу три от грандовете - Франция, Германия и Португалия. Маджарите не са много над нашите футболисти, но не само, че се класираха за Евро 2021 (може би с известна доза шанс), а и спечелиха група в "Лигата на нациите", в която бяха още Русия, Сърбия и Турция.
Късмет за българските национали беше и потокът в Лигата на нациите. Тимовете на Уелс, Финландия и особено Ирландия не са нищо особено. Вярно, всичките 6 мача на "лъвовете" игрово бяха относително равностойни, а в три от тях бяха загубени общо 4 точки в последните минути. Това със сигурност щеше да избегне изпадането, но от друга страна фалшивите илюзии можеха да бъдат подхранвани още две години.
В следващото издание в групата ни може да бъдат Люксембург, Косово и Гибралтар. Точно Гибралтар влезе в новините, с това че беше натрапен на БФС за контрола с националите, която единствено послужи за спиране на серията ни без пълен успех. Оказва се, че никой не иска да играе приятелски срещи с България. Преди много години родните национали правеха проверки с тимове като Германия, Англия, Италия и с много други от силните.
Ако УЕФА запази формата за Евро 2024 ще има възможност да се поставят цели за класиране и евентуално до последния момент ще има надежди за участие на голям форум за първи път след 20 години.
Таблица с участията на българския национален отбор в квалификационни кампании след последното участие на голям форум - Евро 2004:
Мондиал 2006 | 3. | 6 отбора | 15 точки |
Евро 2008 | 3. | 7 отбора | 25 точки |
Мондиал 2010 | 3. | 6 отбора | 14 точки |
Евро 2012 | 5. | 5 отбора | 5 точки |
Мондиал 2014 | 4. | 6. отбора | 13 точки |
Евро 2016 | 4. | 6 отбора | 11 точки |
Мондиал 2018 | 4. | 6 отбора | 13 точки |
Евро 2020 | 4. | 5 отбора | 6 точки |
За последен път "лъвовете" се представиха относително добре в квалификациите за световното в ЮАР през 2010 година. Две години по-рано едно равенство с Албания у дома 2:2 не класира България за Евро 2008. Точно след това равенство си тръгна Христо Стоичков. А тогава, макар и в група със 7 отбора "лъвовете" събраха 25 точки, като загубиха само един мач срещу Холандия от 12 срещи.
Какво се случи след 2010, за да последва този срив?
Най-важното е, че на практика изчезнаха родни играчи, подвизаващи се в големите първенства. Вече е много трудно да се намери българин дори в шампионат от средно ниво. Тук-там има играещи в Русия и Турция. В момента единственият наш участник в Шампионската лига Божидар Краев е футболист на датския шампион Мидтиланд. Краев рядко играе и то в шампионат, който в най-добрия случай е малко по-качествен от efbet Лига.
Източник: LAP.bg
Георги Дерменджиев сигурно не си е представял какъв е селекционния му избор, когато е приемал поста. Неговите успехи на треньорското поприще са в Лудогорец, където гръбнакът беше от бразилци. Оказа се, че в последните години бая народ мина през състава на "трикольорите". Достатъчно са един-два добри мача в родния шампионат - и хоп, играчът става "лъв". Особено голяма стана въртележката на вратарския пост. Скоро няма да има страж от първото ниво, който не е записал поне един двубой на международния терен.
Най-големият проблем е липсата на млади играчи, които да заемат мястото на приключващите кариерата. В грандовете се търсят бързи успехи и затова там постоянно се налагат чужденци, които за тук са добро ниво, но там откъдето идват са незабележими. Само в Левски картината е малко по-различна, но това ще бъде до момента, когато се появи голям спонсор. Оправданието, че международни успехи се постигат само с чужденци, ще става все по-малко меродавно.
Източник: Официален сайт на Лудогорец
От догодина българските клубни отбори, с изключение на шампиона, ще участват в новия турнир на "Европейската конференция". Така, това което се случва с момента с два отбора в Лига Европа става невъзможно. Шампионът, който по всичко личи за десета поредна година ще бъде Лудогорец, може отново да пробие до групите на "Лига Европа". А може да пробие и до групите на ... "Европейската конференция". За Шампионската лига остава отново шанса с четири преминати кръга, но срещу отбори, които са над нивото на родния шампионат.
А иначе в БФС предстоят промени. Те се очакват повече от година, но пандемията ги отлага поне засега. Въпросът е ще се появят ли кандидати с визия за бъдещето. Такива могат да проверят какво се случи през новото хилядолетие в Португалия и Белгия, страни които бяха от нашата черга и които сме побеждавали неведнъж в миналото.
Източник: GettyImages
Mr.Jack
на 23.11.2020 в 14:41:52 #2Кучето е заровено преди повече от десет години, защото отбора след 2010 трябваше да се попълни с футболисти от набор 90 и нагоре, а още през 2001-2003 водещите отбори вече разчитаха на чужденци и загърбиха школите. В ЛЕВСКИ Стоилов се опита да убеди Батков, че трябва да акцентира върху ДЮШ, обаче с отстраняването му всичко се обърна с краката нагоре. Едно време имаше по 3-4 връзкарчета в набор, а сега всеки с пари си купува топло местенце за синчето и то си знае, че тренира-не тренира ще играе, факт който обезсърчава можещите и талантливите деца и те се насочват за реализация извън спорта.
hristo-kostov-lt6nzMG5
на 23.11.2020 в 14:26:43 #1Всичко можеше да се избегне, ако нашето корумпирано и некомпетентно бфс беше въвело няколко простички правила. А именно - в отборите задължително да играят минимум по 6 българи, но не натурализирани. Съдиите във всеки мач да свирят по правилата, а не в угода на определени отбори. При съмнения за уговорени мачове, отборите да бъдат изхвърляни. Такива мачове се виждат много лесно, по начина на игра срещу едни или други отбори, особено преки конкуренти. Премахване на ненужната плейоф система и въвеждане на група от 10 отбора с по 4 мача в цикъл сряда - събота, неделя - и последните два изпадат директно, а 7-мия и 8-мия играят бараж за влизане, оставане. В националния отбор да играят само футболисти, които играят редовно, а не дълбоки резерви, та дори и в чужбина. И накраят за треньор да бъде избран млад, перспективен, със съвременни виждания за футбола, а не такъв „специалист“ с купени мачове и изтъркано мислене.