Пет години националният отбор тъпче като пате в кълчища, реди излагация след излагация и заблуждава хората, че има качества да играе на големи финали. Първо съсипа шансовете да представи България на световното през 2006 г. в Германия, след това опропасти и квалификациите за Евро 2008.

Поредният провал дойде в кампанията за Мондиал 2010 в Южна Африка, макар че Мъри Стоилов и играчите му внушават за някакъв сценарий като онзи от "Парк де пренс" и гола на Костадинов.

През тези пет години непрекъснато се внушаваше, че имаме талантливо поколение, но все нещо не достигало. Имало футболисти, нямало отбор. Накрая се оказа, че нито футболистите стават за националния, нито отбор има.

Поотделно може и да вършат някаква работа в клубовете си. Съберат ли ги заедно, всичко отива по дяволите.
Фактите са категорични - на тези футболисти бяха дадени достатъчно шансове за изява, но те не използваха нито един.

Не победиха нито един силен отбор. Нещо повече - оказаха се неспособни да бият дори Албания и Малта. Какво всъщност чакаме от този отбор? Те за балканиада не стават, ние чакаме да се класират на световно.

Таванът на Бербатов и останалите от отбора се оказаха няколко равни мача и толкова. Първо се провалиха на европейското през 2004 г. в Португалия. Шведите ги биха с пет гола, датчаните ги разнасяха като пръскачки из лозе по терена в Брага.

Това костваше главата на Пламен Марков, сменен от Христо Стоичков.
През октомври 2004 г. тимът, воден от Стоичков, извъртя 2:2 на "Максимир" срещу Хърватия. Народът повярва, че ще стигнем световното. Всичко обаче приключи на следващата пролет. Срещу Швеция хората напълниха стадиона, драха гърла, но националите бяха бити като тъпан на сватба с 3:0. Оправдаха се с рефера.

След това дойдоха хърватите и ги разпердушиниха с 3:1, отново пред препълнени трибуни. Този път и съдията не ставаше за оправдание.

Резилът стана пълен през есента, когато Мартин Петров поне спести унижението да паднем от Исландия в София, но след това някои си от Малта ни направиха равен. В крайна сметка шведи и хървати отидоха на световното, нашите го гледаха по телевизията.

Още тогава се разбра, че отборът на Христо Стоичков и Димитър Димитров-Херо е напълно несъстоятелен да играе на големи финали. Двамата обаче решиха да го досъсипят и в кампанията за Евро 2008 върнаха в тима Георги Пеев и Горан Янкович.

Преди мача с Румъния в Констанца Стоичков просташки обясни на домакините, че докато те карали колелета, той се возел на мерцедес в Барселона. Щеше да се орезили още там, но добре че отново беше Мартин Петров да вкара два гола в последните минути за равенството 2:2.

Месец по-късно изтръгнахме 1:1 с Холандия в София, което е и най-стойностният резултат за този период заедно със скучното 0:0 срещу Италия миналия октомври в София. Всъщност холандците щяха да ни бият, но им отмениха чист гол.

След това се измъчихме в Люксембург с мижава победа 1:0. След мача капитанът Стилян Петров предаде отбора и обяви, че се маха. Върна се няколко месеца по-късно с подвита опашка, сърдит на всички. Това, че не ставаме за нищо, се видя през март 2007 г., когато Албания ни направи 0:0 в София.

Стоичков си взе шапката и отиде в Селта. До края на кампанията на поста се изредиха Мъри Стоилов и Димитър Пенев. Предстоят на Мъри се запомни с двете победи над Беларус и скандала му с Бербатов, който в Минск реши да се прави на звезда и вдигна скандал на тренировката.

Пената излъга Румъния в София 1:0 в мач, който нямаше абсолютно никакво значение за крайното класиране. Албанците се оказаха непоклатими и в Тирана, там силите ни стигнаха за 1:1.

В началото на 2008 г. се заговори, че е най-добре националният отбор да бъде поверен на чужденец. Веднага се появиха няколко мераклии - Клаус Топмьолер, Вини Шефер и Валтер Дзенга бяха готови да се ангажират.

Вместо това БФС назначи Пламен Марков с аргумента, че вече е класирал отбора на европейски финали и заплата от 10 000 евро на месец. Той бе изгонен след три равенства и загуба 1:6 в контролата със Сърбия в Белград.

Дойде Мъри Стоилов - единственият треньор, класирал български отбор в Шампионската лига. Като млад треньор с афиширани амбиции за модерен и атакуващ футбол, от него се очакваше да предложи нещо ново. Вместо това Стоилов остави всички несъстоятелни играчи. Не стига това, ами довлече още по-несъстоятелни.

Изненадващо за всички той върна в състава футболисти, от които се беше лишил година по-рано в Левски като изчерпали възможностите си - Димитър Телкийски и Елин Топузаков, плюс неудачно игралия при Пламен Марков Игор Томашич и Илиян Стоянов, за когото пък не е ясно какво точно играе в Япония. Прибраха и Тинката Кишишев на 34 години.

Мъри и компания уверяваха, че няма стари и млади, а можещи и неможещи. Накрая се видя, че имаме стари и неможещи. На тази група възможностите стигнаха за две равенства 1:1 с Ирландия, като и за двата български гола трябва да целуват ръка на Кевин Килбейн. Бихме Кипър 2:0, където и съдията помогна малко.

Така в крайна сметка се оказа, че за последните пет години това поколение се е оказало в състояние да печели само срещу съвсем посредствени противници, ако не броим мача с румънците в София, който беше без значение.

Победите в този период са срещу футболни джуджета като Люксембург и Малта, плюс тимове под средното ниво като Словения, Исландия, Беларус, Кипър и Унгария. Закъде сме тръгнали всъщност?