„Три в едно” е култов шлагер на «Ъпсурт». Съвсем не абсурдно, а по много реален начин българския национален отбор игра за 0:0 по системата „три точки в една”. След мача на изключително цивилизовано проведената пресконференция лицата на нашите грееха и, когато ги питаха доволни ли са от едната точка, те от кумова срама отговаряха, че не са. Но после си отпускаха душите и казваха, че в крайна сметка са направили 0:0 със световния шампион.

На другия ден след мача, типично в духа на българския максимализъм, се чуваха по улични диалози, в които се недоволстваше от ремито с Италия. Ако ни бяха били с 1:0 в последните минути, както сториха с Кипър на Острова на Афродита, сигурно щяхме да се тюхкаме защо не сме направили равен мач. Сега обаче - след нулевото реми, сме недоволни.

Сигурно, ако Чавдар Янков беше вкарал победен гол в края на мача, щяхме да негодуваме, защото страничнана ножица на Бербатов от първото полувреме не е влязла за по-категоричен резултат. Истината е, че за първи път в отбора на Пламен Марков се появяват сигнали, излъчващи оптимизъм. При това сигнали, препращащи ни директно към целта – класиране на световното първенство в ЮАР през 2010 година.

Какви са тези позитивни нотки? На първо място българският отбор показа не балканска, а тевтонска тактическа дисциплина. При това срещу най-хитрия футболен отбор на света. Няма значение, че „адзурите” не бяха в най-оптималния си състав. Просто в тяхната кръв е вродено да си играят със съперниците на футболния вариант на „тука има, тука нема” и да ги лъжат. Самият факт, че докрай нашите стояха по местата си като „Матросовци на амбразурата” и не позволиха никакви пробойни, вече говори за някаква сериозност, дори за зрялост.

Вярно е, че трябва да изключим удара на Джилардино, който почти беше гол, но все пак, ако и това липсваше, тогава щяхме да си помислим, че сме играли не срещу Италия, а със сборен отбор на футболисти от Бари около областта Пулия. Другият ключов момент е в индивидуален план. Да започнем с Благой Георгиев, който отново показа, че е играч за възлови мачове.

Още от двубоя в Загреб през октомври 2006 година с Хърватия, завършил 2:2, през срещата с Черна гора, също приключила 2:2 благодарение на неговия гол в последните секунди, до поредното реми с Италия за 0:0. Благо показа разкрепостена игра в центъра с подавания на крак зад гърба си, при това точни, с успешно участие в двойни пасове по фланговете на ръба на тъчлинията и с желание отново да вкара гол от фаул.

А Велизар Димитров е неузнаваем. В един момент дръпна спринт, какъвто на „Армията” не бе правил почти никога. Нямаше и помен от родните му залежавания по терена. Явно суровият, почти хокеен футболен климат в Украйна му е избил от главата желанията за симулации. Изчистил е играта си от мимикрии и е останала футболната му бързина. Какво да кажем и за Сашо Тунчев?

Може да играе в Лестър, а Джилардино - в Серия "А" с екипа на Фиорентина, но пазарджиклията просто изяде и за първо, и за второ, и за трето хубавеца с номер девет на гърба. Всички високи топки бяха спечелени от Сашо. Нормално, защото на Острова и в Дагенъм енд Ред Бридж умеят да играят на втория етаж. Вратарят ни Иванков спаси каквото можа на същия този Джилардино след разиграване с ниска топка, а шутът на много класния футболист на Рома Даниеле де Роси мина щастливо над вратата.

Вярно е, че Италия игра с необичаен състав, но един Симоне Пепе има бъдеще. Да не говорим за ювентинеца Киелини, който заедно с капитана Канаваро не остави на мира Бербатов. Пламен Марков в супер елегантния си костюм също бе на седмото небе. Рядко след мач можеше да бъде видян доста след края на срещата да говори с журналистите словоохотливо и дори да съжалява, че е искал на пресконференцията той да зададе въпрос, а тя в този момент е била закрита.

Бе му обещано, че при следващ удобен случай ще му дадат микрофона той да задава въпросите. Но, ако има някакъв въпрос, който Пламен задължително трябва да зададе на себе си след мача с Италия. А той е дали неговата нагласа за победа, клоняща към реми, не съвпадна с целите и настроението на БФС и целокупния българския народ.

От една страна респектът от името на „скуадра адзура” бе неутрализиран от липсата на страх при гоненето на тази скъпоценна точка. Но Пламен трябва да е наясно, че оттук нататък световният шампион и феномен Италия няма да е на дневен ред до мача на Апенините. В интерес на истината, ако си спомним за "Пламен мейд" квалификациите през 2002 и 2003 година, наистина ще видим, че той не се е променил.

И това е за добро. Просто определено знае какво да изстиска от един мач. Както тогава срещу Белгия и Хърватия тръгна за победи и ги взе, сега с Италия нюансът след мача бе, че сме направили реми, а не, че не сме загубили. Това е важното. Защото, ако играехме да не загубим и бяхме го направили, едва ли и футболистите, и Пламен щяха да са с щастливи лица. Просто и нашите по италиански играха за това, за което бяха излезли.

А това наистина осмисля понятието "добра тактическа дисциплина". Все пак, ако сме прихванали нещо от италианцинте, няма да е лошо. Когато става въпрос за класиране, може да бъде, хайде не с грозна, но с малко по-скучна игра. Така, както в италианския сайт на телевизията „Раи Дуе” пишеше: ”Това бе мач, беден откъм емоции”.