Какво е да си чужденец в друга държава. И да играеш за тази страна, да пееш химна и да се хвърляш като за последно на терена. Това със сигурност много добре може да го обяснят играчите, които вече записаха мачове за представителния ни тим. Те не са много, но пък са достатъчно колоритни и напоследък имаше куп проблеми около тяхното участие с екипа на „трикольорите".

Първият чужденец, който е играл за България, е руснакът Фридрих Клюд, който участва в един двубой през далечната 1927 година. След това за „лъвовете" на терена са излизали Карел Буркерт (Чехословакия, 1 мач) и Амедео Клева (Италия, 2 мача). За да дойде по-новото време, в което натурализирането на сърби стана доста модерно в „А" тима ни.

През 1998 година Златомир Загорчич и Драголюб Симонович получават българско гражданство, което им дава право да запишат срещи за националния ни отбор. Двамата сърби играят в неофициална контрола срещу Алжир в Бургас през лятото на 1998 година, а селекционер на нашите е Христо Бонев. Проверката се оказва първа и
последна за Дуци Симонович, но не така стоят нещата за Загорчич.

Той дебютира в официален мач при катастрофалната загуба в Бургас от Полша с 0:3 в световна квалификация отново под ръководството на Зума. След поражението от поляците кормилото на представителния ни отбор е поето от Димитър Димитров - Херо, който продължава да разчита на сръбския централен защитник в целия квалификационен цикъл за световното първенство през 2000 година.

Следващият национален селекционер Стойчо Младенов обаче не вика нито веднъж Загорчич. Настоящият треньор на ЦСКА поема отбора през 2000 година и до 2002-а сърбинът е тотално отписан от състава на „трикольорите". За да дойде ред на Пламен Марков, който връща бившия играч на Литекс в състава и той дори участва на европейското първенство в Португалия през 2004 година. Което безспорно е върхът в кариерата му. Загорчич дори излиза титуляр в последния мач на нашите срещу Италия (1:2). След европейското Стоичков пое националите и ясно даде да се разбере, че няма да разчита на сърбите Загорчич, Пажин и Янкович.

Последните двама са чужденците с най-много мачове за националния ни отбор. Янкович дори отбеляза гол срещу Белгия през есента на 2002 година при победата на нашите в Брюксел с 2:0. Нападателят дебютира именно при настоящия селекционер Пламен Марков в контрола срещу Хърватия в Риека (0:0) през февруари 2002-а. Севлиевецът също разчита на сръбския таран и го взима на Евро 2004. С идването на Камата обаче Янкович забравя за националния за около две години.

За да дойде лятото на 2006-а, когато отново получава повиквателна. Последният мач на Янкович бе през март миналата година срещу Албания, когато „лъвовете" се издъниха в София и направиха 0:0. През лятото на 2005 година за първи път в националния отбор на България се появява тъмнокож състезател. Защитникът на ЦСКА Тиаго Силва играе в контролата с Турция (3:1) на Националния стадион „Васил Левски".

Бразилецът учи „Мила родина" като побъркан и пее при изпълнението му. Но само толкова, след края на срещата се оказва, че бранителят има мачове за различни формации на родината си и по този начин се сбогува с възможността да играе за националния отбор на България. Добре, че двубоят с южните ни съседи бе само контрола, иначе със сигурност „А" тимът ни щеше да отнесе яко наказание.

До което бе много близо през есента на 2006 година. В навечерието на първата евроквалификация Христо Стоичков разбира, че повиканият от него Игор Томашич
няма право да играе за България. От БФС с мъка установяват, че хърватинът няма прекарани две години у нас, за да запише мач за националния ни отбор. Все пак Игор дебютира за „лъвовете" в началото на 2007-а и от тогава е неизменен титуляр в отбраната на отбора. Освен Тиаго Силва още един бразилец прие да играе за страната ни.

Лусио Вагнер, както Томашич и Тиаго Силва, също дебютира при Стоичков, на турнира „Кирин Къп" през лятото на 2006 година. Сега защитникът на Левски е непоклатим на левия фланг на отбраната и Пламен Марков със сигурност ще разчита на него. Севлиевецът викаше по време на предишния си престой трима чужденци - Пажин, Янкович и Загорчич. И тримата играха на европейското през 2004 година.

За първата контрола при повторния си дебют срещу Северна Ирландия (1:0) преди няколко дни специалистът изпрати повиквателна само на двама натурализирани българи - Вагнер и Томашич. С евентуалното присъединяване на Ибрахима Гай селекционерът отново ще има на разположение трима състезатели, които не са българи. Дали обаче Игор Томашич ще продължи да попада в сметките на наставника, при положение че защитникът на Левски си уреди трансфер в чужбина през лятото.

Много по-вероятно е хърватинът да изпадне от списъка за „А" отбора, както това стана с вече бившите му колеги на „Герена" - Телкийски, Йовов и Топузаков. А защо трябва след трансфер зад граница вратата на националния отбор да бъде затворена за тези, а и други футболисти, е съвсем друг въпрос. На който и Пламен Марков трябва да отговори.

Едва ли с тръгването си от Левски доскорошните лидери на шампионите са забравили да играят или пък вече не стават за нищо. Но нали всичко е ясно, те трябва да бъдат продадени, а след това може и без тях. И ако това не са мениджърски интереси, здраве му кажи.