Мартин Петров е една от най-големите фигури в българския национален отбор. Той определено преживява труден период в кариерата си, след като е твърда резерва в клубния си тим Манчестър Сити. Все пак, Мартин отново е на линия и готов да помогне на националния тим. Той бе в добро настроение и любезно отговори на въпросите към него след последното занимание на "трикольорите".

- Мартине, видяхме, че игра на джитбол с Бербатов срещу треньорите и твои съотборници. Как завърши играта?
- Победихме.

- Какво е мнението ти за мача на твоя клубен отбор Манчестър Сити срещу Астън Вила. Очаквахме да влезеш в игра...
- Ами какво да ви кажа. И аз исках, но не се получи. Загрявах доста дълго зад тъчлинията, за да си направя една добра тренировка и да съм на линия за днешната (б.а.-вчерашната) игра.

 - Какво ти каза Марк Хюз, след като отбеляза на Уест Хем?
- Какво да ми каже? Нали и вие четете английската преса. Навсякъде казва, че е доволен от мен и че ще ми дава все повече шансове за изява. Това обаче засега не е факт.

- По време на този двубой ти показа номера си на някой. Към Хюз ли беше това?
- Не. Показах го на жена, че беше забравила вече с кой номер играя (смее се). Не, сериозно, няма какво да кажа. Моето професионално задължение е да се раздавам максимално на тренировки и когато ми се даде шанс да го използвам. Виждате, че когато ме пуснат в игра се представям на ниво. Няма какво да кажа повече.

- Сега идва мач с Кипър. Май нямаме кой знае колко големи шансове за класиране на Мондиал...
- Ами така е. Шансовете не са особени големи, но все още ги има. Винаги може да стане чудо. Ние, със Стилиян, пожелахме на Дън успех, да видим какво ще стане (смее се).

- Не ти ли е странно, че винаги говорим за следващия квалификационен цикъл преди да е свършил настоящия?
- Неприятно е. Но това ние сами си го правим. Винаги изтърваме питомното и после гоним дивото. За съжаление така се получава, но не си мислете, че ни се иска да е така. Ние, нашето поколение, сме най-големите губещи. Годините си минават, трупат се, а ние тъпчем на едно и също място. Повярвайте, ние искаме повече от всички да се класираме и страдаме повече от всички, когато не се получава. Но какво да направим сега? Да не излезем да играем ли? Отиваме срещу Кипър, играем за България, раздаваме се колкото можем и се стремим да бием. Оттам-нататък ако се получи някакво чудо, добре дошло.