Мъри – двоен агент или „оранжево верен”? Това е най-интересната дилема в родния футбол в близките дни, а защо не и месеци. Тоест, докога Мъри Стоилов ще бъде треньор и на националния отбор, и на Литекс. Дали ще остане „оранжево верен” само на ловешкия тим или ще бъде само и единствено национален селекционер?

Ако приемем, че след узаконяването на новия стар президент на БФС Боби Михайлов, той посочи Станимир Стоилов за треньор на „А” отбора, се очертават няколко тенденции. Едната от тях е ясна. Босът на „оранжевите” Гриша Ганчев може да склони да пусне Мъри да носи две дни под една мишница – хем да управлява тренировъчния процес в Литекс, хем да бъде национален селекционер.

От друга страна Боби иска този двоен експеримент да трае до края на първенството – тоест три месеца. След юни Михайлов категорично настоява националният селекционер, който и да е той, да се занимава само и единствено с „А” отбора. Ако треньорът се казва Станимир Стоилов и трябва да продължи да се занимава само с представителния състав, в такъв случай Мъри трябва да се е провалил край река Осъм.

Това означава през пролетта Литекс да не е шампион, да не е взел Купата на България (или да не е стигнал поне до финал). А най-лошото, което може да му се случи, е отборът му да не участва в евротурнирите. При такава ситуация Гриша Ганчев въобще няма да иска и да чуе за подобен треньор, ако ще да се казва Мъри Стоилов и зад гърба си да има четвъртфинал в турнира на УЕФА и участие в Шампионска лига с Левски.

Но ако наистина Мъри се провали до такава степен с „оранжевите”, с какъв имидж
ще може да води първия отбор и съответно да има респект от националните състезатели? Така че и успех на Мъри, и негов евентуален провал, са свързани. Ако Стоилов се провали до такава степен в Литекс, със сигурност няма да бъде искан и в националния отбор. Ако успее в тима на Гриша Ганчев, тогава още от лятото ще има клубни ангажименти с Литекс – мачове в евротурнирите.

В този ред на мисли за какво по-напред да мисли, особено през месец септември? За клубните препятствия, които ще срещне с „оранжевите” по пътя към групите на УЕФА, а защо не и, ако е първенец, на тези от Шампионската лига, или за световните квалификации на 5 и 9 септември - с Черна гора в София и с Италия на Апенините.
Каквото и да говорим за този следващ период, ще има смисъл от подобни разсъждения, ако си свършим работата в пролетните световни квалификации.

Истината е, че двата мача с Ирландия ще определят бъдещето на националния селекционер, който и да е той. На 28 март гостуваме в Дъблин, а на 6 юни приемаме коравите ирландци в София. Между тези два сблъсъка имаме по-лека среща, която, разбира се, не трябва да подценяваме. Това е двубоят на 1 април – Деня на лъжата, в който трябва да срещнем кипърските сънародници на Маркос Багдатис, само че не на тенискорт, а на футболното игрище. Да приемем, че този мач сигурно ще го вземем, не защото кипърците са слаби, а защото играем у дома.

Тогава наистина само шест точки в два мача срещу Ейре ще имат смисъл да разчитаме и наесен на треньора, който ще поеме националите от началото на февруари. Каква би била най-логичната ситуация, ако спечелим максималния брой точки срещу Ейре и Кипър до началото на юни? Приемаме, че старши треньор на „А” отбора в този момент ще е Мъри Стоилов. И също така поне е класирал Литекс сред отборите, които ще играят за турнира на УЕФА.

Тогава ще се проведат преговори между Боби Михайлов и Гриша Ганчев Мъри да продължи да съвместява двойната длъжност. Наистина ще му бъде особено трудно през септември, когато ще трябва да мисли хем как да вкара Литекс в групите на УЕФА примерно, хем как да измъкне поне „хикс” от Италия като гост. Всъщност евентуално реми срещу световния шампион на негова земя май ще се яви като по-лесна задача от вкарването на Литекс в групите на УЕФА.

И това е, защото италианците ще имат достатъчно солиден аванс и могат да си разрешат реми с нас. Мачовете с пряка елиминация не позволяват толерантни разсъждения у съперника. Да погледнем и другата страна на нещата. Примерно, след мачовете с Ейре и Кипър сме сбъркали. Тогава наистина няма да имаме никакви шансове за класиране за световно първенство и ще доиграваме срещите в групата. В този случай просто е нарисувана кандидатурата на Балъков за национален селекционер.

Защото е почти сигурно, че Черноморец, който Бала ще води през пролетта, няма да може да влезе сред отборите от „А” група, които ще имат участие в евротурнирите. От тази гледна точка мотивът „обиграване” на нов национален отбор ще е добре дошъл и за Балъков, който ще дойде с името си начело на „А” отбора, без да губи нищо впоследствие. А от БФС ще намерят добрия вариант в лошата ситуация, в която хем няма да плащат скъпо на чужд наставник, хем в лицето на Балъков ще имат човек с етикет „четвърти в света”, който не е похарчен.

И при всякакви обстоятелства няма да се похарчи, тъй като няма да има какво да губим в квалификации, които са без това изгубени. Има и трети вариант. Ако се окаже, че Мъри и Балъков започнат работа в тандем за националния, какъвто вариант има, тогава какво? Тогава пак всичко минава през мачовете с Ейре. Ако ги спечелим и имаме шанс, двамата вкупом продължават и нататък.

Ако загубим надежда за ЮАР 2010 още напролет, по-голяма е вероятността след лятото начело на националния да остане Балъков. Пак по споменатите причини – Литекс ще има достатъчно работа наесен в турнирите на УЕФА и Мъри ще е нужен там, а за Бала ще е по-лесно да съвместява работата с Черноморец и националния, тъй като и в двата случая ще става въпрос за обиграване на съставите. Единият за по-добро представяне в първенството, а другият за европейските квалификации, които ще предстоят след поредното световно, на което ще бъдем външни наблюдатели.