На Балканите и в държавите от бившия СССР  чуждестранният треньор, най-вече от Западна Европа, е приеман с големи почести. Особено ако е бил преди това голям футболист. И след мач, два до три започва да се смята, че е направена голяма грешка с неговото привличане.

С Лотар Матеус начело на българския национален отбор май се получава обратното. Когато се разбра, че ще поеме представителния ни състав се извади цялата му светска биография и неуспешните треньорски гастроли като национален и клубен треньор. Футболната му кариера като световен шампион и носител на "Златната топка" не подлежи на коментар.

Така, че Лотар отвсякъде си бе качен на шейната на томаневерниците. Матеус обаче уцели идеален момент. Нашият национален отбор бе стигнал дъното. В сегашната евроквалификация идването му дойде след двете загуби от Черна гора и Англия. Всеки следващ мач, стига да не е загуба, както и стана, му донасяше най-сладкия комфорт на  "ако" беше Матеус още от началото от евроквалификациите, какво ли щеше да стане.

Не може да се докаже, но с оглед на последвалите резултати "ако" върви в негова полза. Тоест след като бихме Уелс в Кардиф и завършихме наравно с Швейцария у дома, хипотезите какво щеше да стане ако беше Лотар начело във въпросните два мача продължават да вървят в положителна за него посока.

Победата, макар и в контрола, над Кипър като гост още повече му изглади имиджа. Бяхме станали чувствителни след единствената ни загуба от Кипър като гост с 1:4 и това 1:0 за нас пак там, нямаше как да не дойде в полза на Матеус.

За да е така обаче самият Лотар го раздава добре, откакто е начело на националния отбор. Никой не е в главата му, за да разбере какво си мисли германеца. Но явно за разлика от периода, когато бе начело на Унгария, сега Матеус улучи подходящия момент и за себе си и за нашия представителен състав. Може би на големия футболист Лотар му е писнало да бъде разделян на изкусен играч и слаб треньор. И с поемането на нашия национален отбор прави две неща наведнъж. Подхваща нагоре своя треньорски имидж и едновременно с това представителният ни състав също потегля, макар и бавно, напред.

Когато Мартин Петров отбеляза единствения и победен гол в мача с Кипър Матеус буквално "изкуфя" на тъчлинията като фен. Матеус не е станал повече българин, но изпитва германското удоволствие от победата, което се отразява на отбора ни. В мача с Кипър въпреки отсъствието на основни футболисти се видя, че Лотар може да разчита на широк кръг играчи.

На Владислав Стоянов се наложи да спаси едно много рисковано положение, но го направи. Достатъчно убедително, ако се наложи да сменя титуляра за вратарския пост Николай Михайлов. Цветан Генков игра така, както сигурно и във Висла още не е играл. Подаде за гола, задържаше топката когато трябва и влачеше чуждите защитници по двама. Забравеният в Турция Николай Димитров бе забелязан след преждевременното му  изпращане от "Герена" в Касъмпаша. Хичо се отличи с топовен удар, който за малко не се превърна във втори гол.

Занев отляво бе на обичайното си стабилно ниво. Да не говорим за избухването на Иван Бандаловски на десния бек във втори мач. А Костадин Стоянов и Иван Иванов направиха  добър синхрон в центъра на защитата. Христо Янев плуваше в свои води, когато трябваше да се печели и бие фаул. За Мартин Петров и Стилян Петров няма какво да говорим.

Няма как да не припомним пак. След срамната загуба от Кипър с 1:4, която е и единствена, България отново стъпи на коловоза на победата, при това като гост на този съперник. Нашите национали може и да не се класират за европейското първенство. Волю, неволю ще продължаваме да споменаваме хипотезата, че ако Матеус бе поел отбора от началото на квалификациите, тогава щяхме да искаме от него максимума. И с оглед на досегашните изяви на състава под негово ръководство може би щяхме да победим Черна гора у дома и да не паднем с такъв резултат в Англия.  Както казахме, "ако" в момента е в полза на германския треньор.

Лотар трябва да възстанови вярата на отбора и настроението за игра. На този етап го прави. Повече от добре.