Да загубиш от Канада на хокей не е срамно, нормално е. Да те изпревари техен скиор на някоя алпийска писта също е в реда на нещата. Но да не можеш да биеш Канада на футбол вече е друга бира.

Няколкото победи в квалификациите за Мондал 2014 върнаха надеждата на родния футболен запалянко, че националният отбор по футбол, едно светило преди десетилетия, отново е жив. Краят на квалификациите (загубите от Армения и Чехия) ни свали здраво на земята, а днешната контрола с Канада (1:1) просто ни зарови в ямата на посредствеността, където за жалост свикнали да бъдем.

Самата идея за контрола с Канада, в някакво австрийско селце, дни след края на сезона, бе повече от дискусионна. Абе направо си беше глупава. Щеше да има смисъл, ако селекционерът Пенев и неговите помощници бяха извикали само дебютанти, ей така, да ги видят какво могат с националната фланелка. Да усетят и самите момчета, че могат да бъдат част от националния отбор. Че от тях зависи. Да чуят химна на живо, сложили ръка на сърце. Да, ама не.

Селекцията бе от явно преуморените играчи на Лудогорец, които Любо Пенев и компания познават отлично, плюс още няколко ветерана като Бадема и Веско Минев. Без нито един дебютант! И за капак на всичко - Тодор Неделев! Нищо лично против момчето, напротив. Фен съм му! Но да го пускаш титуляр, след като не е играл от половин година, е меко казано неуместно. А и обидно за всички други, които са имали пълноценен сезон зад гърба си. Било то за Берое, Славия, или който и да тим.

На пресконференцията преди двубоя се говореше за израстване, за надграждане, за цели...въобще всичко бе цветя и рози. А на терена - точно обратното. Липса на каквото и да е идея, на каквато и да е новост. „Момчетата се раздадоха, тичаха, но след тежкия сезон е нормално да не са свежи". Сигурно така ще звучат коментарите от щаба на националния в следващите дни. ОК, и така да е, защо изобщо трябваше да играем тази контрола. Кому бе нужна? На дебютантите? Ами той беше един...