Истерията беше излишна

В спорта често е така. Когато печелиш всички са с теб. Когато не го правиш, разбираш наистина каква е реалността. И че всъщност на никого не му дреме за теб самия, а интересът е воден единствено от евентуалното налично общо благо.

Това със сигурност беше добре осъзнато от футболните ни национали в последните няколко дни.

Източник: LAP.bg

Същите представители на "футболната общественост" (ако въобще е налично такова понятие в истинската му форма у нас), които възхваляваха "неостаряващия Ивелин", "солидния Бодуров" и "таланта Костадинов", сега решиха, че е дошъл моментът за изваждането на голямата гилотина.

Да падат главите на грешниците. Публично, на площада, пред всички. Да им бутнем столчето под краката. Звезди били, а не могат да бият Черна гора и Косово. Да си заминават. Други ще ги сменят. И пак ще вземем да повторим САЩ.

Говорим си едно и също... Вече повече от 20 години.

А и Черна гора, и Косово въобще не ни считат за някаква величина в най-популярната игра. Сравниха ни с Фарьорите, Андора и Сан Марино. Черногорците дори си позволиха преди мача да кажат, че всъщност нямаме играчи в големи клубове.

Селекционерът на Черна гора: България няма футболисти от висока класа

"Влизаме в надпреварата с големи амбиции"

Защо се засягаме от последното? Нима не е вярно?

Победите ни в предходната голяма квалификационна кампания се дължаха предимно на колектива. На взаимното "покриване" измежду всички в тима, когато част от футболистите не са във форма и не се чувства на ниво.

В мачовете с Черна гора и Косово, по една или друга причина, колективизмът пак го имаше, но нещата в никакъв случай не успяваха да се случат на терена.

Източник: LAP.bg

Къде е разликата?
На какво се дължи?
Има ли въобще такава?

Това го знаят само в отбора. Със сигурност футболистите и спортно-техническото ръководство разполагат с отговор на този въпрос, различен от високочестотно използваните от тях клишета в интервютата след мачовете.

Явно е, че нещо не е както трябва.

Няма импулс в играта. Няма го онзи дух, който казвахме, че ни е спечелил историческата първа победа над Швеция. С който оскубахме "лалетата" и дори заплашихме да направим нещо подобно с "петлите" и да повторим една велика стъпка в историята си.

Източник: LAP.bg

Какво се промени?

Едва ли отсъствието само на един или двама футболисти е основната причина. Те безспорно разполагат с необходимите качества, но не биха могли да играят чак толкова значима роля в състава, поне на този етап от кариерата си.

От отбора отдавна са казали каквото трябва, на когото е необходимо. Изказванията пред медиите са нещо съвсем различно. Но ще е добре, ако случилото се до този момент, ако това пречупване на волята, което е забележимо в състава ни, се коригира навреме. Защото две важни препятствия вече бяха побутнати с единия крак. Позалюляха се, но все пак важното е, че не паднаха.

Факт е обаче, че истерията беше излишна.

Да го сменяме вече Хубчев, че да ни олекне

Да му мисли следващият

Има още много срещи, а както по всичко изглежда, Георги Пеев може да се окаже прав, че за последните си мачове в групата, сред които са и тези с България, фаворитът Англия отдавна ще си е гарантирал каквото е необходимо и няма да ни се хвърли с всичките си налични лъвове, ако трябва да използваме метафора.

Източник: Twitter

Може да се окаже, че със заключителните си няколко мача в квалификациите ще свършим достатъчно добре работата си и ще постигнем онова, което от Пламен Марков и компания насам не сме усещали - емоцията от участие в голям международен форум.

Тогава отново ще имаме нужда от суперлативите, които считано към момента сме заключили с няколко катинара в най-долния шкаф на бюрото. Нека не забравяме къде оставяме ключовете. Току-виж спешно ни потрябвали за края на квалификациите.

След последния сигнал на Националния стадион "Васил Левски". На 14.10.

След победа, която никога преди не сме постигали.

Нали за всичко си има първи път...

Източник: LAP.bg