Лотар Матеус може да е комичен треньор, но като чужденец с лекота каза някои истини за положението в националния отбор.

Една от истините е, че ако не всички, доста от играчите не се интересуват от самата игра, независимо че я практикуват. Като конкретен пример Лотар зададе риторичния въпрос колко от националите са гледали финала за Шампионската лига между Барселона и Манчестър Юнайтед?

Във връзка с опасенията за липсата на футболни интереси в голяма част от нашите футболисти ето един съвсем противоположен и положителен пример на млад френски национал. Става въпрос за откъс от интервю направено от „Франс Футбол" с младия френски национал Марвен Мартен от Сошо.

Ето какво казва Мартен пред списанието:
"... Не знам. Хората имат навик да сравняват. Както в пресата, така и във футболната съблекалня. Но всичко това не ме изважда от равновесие, защото не вярвам и в дума от това. Зидан за мен е идол. По-скоро се доближавам най-вече до Шави. На пръв поглед имаме еднакъв ръст. От друга страна притежаваме подобна игра.

Разиграваме топката и я губим възможно най-малко. Той има изключително притежание на топката. Гледам много негови мачове. Интересува ме всяко негово придвижване, пасовете му и владеене на топката. Също така донякъде се доближавам и до Иниеста, който играе по-изтеглен напред. Не се сравнявам с тях. Както казах, просто смятам, че се доближавам.

Имаме еднакъв стил и когато ги слушам смятам, че мисля като тях. Затова наблюдавам много футбол по телевизията и гледам да открадна някой и друг трик. Наистина аз съм много футболен човек. Мога да остана с часове на терена след тренировка.

Искам да посветя повече време на моята игра, на удоволствието от нея, на кариерата ми. Не обичам да се гледам по телевизията. Аз съм срамежлив. На видеото винаги виждам не своите положителни неща, а грешките, които съм направил. Най-често, когато бъркам в пасовете. Харесвам си някой гол, който съм вкарал, и се стремя да го повторя. Искам да науча повече за мен и за отборът в който играя."

Ето затова това 23-годишно момче, родено на 10 януари 1988 година в Париж, което играе в момента не в Марсилия, не в Лил, не в ПСЖ, не в Лион, не в Бордо, а в Сошо е спечелило доверието на националния селекционер Лоран Блан и вече е част от новата физиономия на „петлите".

Остава да си пожелаем някой наш национал, който носи прякор, или ще носи такъв на Роналдо, Меси, Руни, Бенезема, Насри, Йозил, Шави или Иниеста да ги имитира не само в татуировките и в светския живот, а да научи нещо повече за играта им. Да открадне някой техен финт. Както прави това момче от непретенциозния френски тим Сошо и вече е сбъднало мечтата си да играе в националния отбор на Франция.

Кой знае, може един ден някой наш национал да се сдобие с неговия прякор и да се окаже любознателен и влюбен във футбола като него. Тогава няма да чакаме някой, при това отстрани, да казва как ще ни оправя футбола...