Илиян Стоянов: Едва сме удържали Стилиян да не напусне отбора

Преди приятелския мач на представителния тим със Словакия в Жилина на 15 ноември се сещаме за други национали, които напуснаха "А" отбора. Това е повод да се свържем в далечна Япония с Илиян Стоянов. Той разказа как се чувства в Страната на изгряващото слънце, питат ли го там за Христо Стоичков, следи ли представянето на Левски в Шампионската лига и в нашето първенство. Разговорът го провеждаме в 15,15 българско време.

- Здравей Илияне, колко е часът сега в Япония?
- В момента е 22,15 часа. Вкъщи съм и гледам телевизия.

- Извинявай, ама преди да те питам как живееш в Япония, нека поговорим за националния тим. Какъв е коментарът ти за махането на Стилян Петров от "А" отбора?
- Ще ти кажа, че на Стенли му беше писнало много по-рано. Тогава едва го задържахме, да не направи това, което стори сега.

- Да не би да искаш да кажеш, че беше по времето на Пламен Марков?
- Глупости! Категорично беше по времето, когато отборът бе поет от Христо Стоичков.

- И за кой период говориш?
- Става въпрос за миналата година - след гостуването на Унгария и преди мача с Хърватия, т.е. между март и юни месец. Още тогава Стилян не се чувстваше комфортно. Сподели само с няколко колеги, между които бях и аз. Но по онова време никой от нас не говори с останалите за това, което Стенли ни бе казал.

- Какво ви бе споделил?
- Това, което каза сега надълго и нашироко пред медиите. Още тогава не се чувстваше добре и твърдеше,че иска да напусне. И както ти казвам - едва го задържахме. Но явно сега след последния мач с Люксембург му е писнало и е взел окончателно решение.

- Да те питам, ти лично чувал ли си обвиненията на Стоичков за това, че петима души са продали загубения мач с 1:3 от Хърватия в София през юни 2005 година?
- (Смее се.) Ами аз нали не минавах за голям футболист и затова не съм чул такова нещо. Явно Стоичков е събрал опитните играчи и с тях е споделил това нещо.

- Вярваш ли, че е имало пробити футболисти?
- Абсолютно не!

- Чу ли се със Стилян, след като реши да се маха от националния тим?
- Много пъти. С него се имаме много и сме големи приятели. Изобщо не бях изненадан от неговото решение. Нали ти казах, че едва го бяхме разубедили преди това да не напусне. Явно много му се е насъбрало. Когато си говорехме първия път, след като обяви решението си, гласът му трепереше. Беше много развълнуван.

- Вярваш ли, че други играчи ще го последват?
- В началото на неговия бунт си мислех, че и някои други по-лесно ще се откажат. Но сега, след като мина близо месец, си мисля, че тези, на които им се иска да се махнат, вече изпитват страх да го направят.

- Говори се, че още на мача с Албания в София Стилян може да премисли постъпката си и да се върне в "А" отбора дори и да е ръководен от Стоичков. Мислиш ли, че ще го направи?
- Кажи ми как мога да ти отговоря с "да" или "не". Аз се казвам Илиян Стоянов, а не Стилян Петров. Смятам, че по-скоро няма да се върне.

- А ако Христо ти предложи на теб отново да играеш в националния?
- (Избухва в смях.) Е, това е напълно невъзможно. Нито той да ме покани, нито аз да се върна.

- Я, кажи, след като си в Япония, не ти ли напомнят много за Христо Стоичков?
- В интерес на истината през първата година постоянно ми говореха за него, след като разбираха, че съм българин. Но тук е играл е и Кирил Метков в Гамба Осака и той също се е представял много добре.

- Ами ако Стоичков продължава да е треньор на националния отбор, какво ще кажеш?
- (с горд тон) Виж, аз съм българин и не мога да мисля лошото на националния тим. Който и да му е треньор, аз ще искам да продължават да побеждават, а като се класират на европейското, което им го пожелавам, ще отида в Австрия и Швейцария и ще бъда най-големият фен на трибуните.

- Значи със Стенли ще гледате мачовете от агитката заедно и ще викате за отбора?
- Да, да. Така ще бъде. Смятам, че 8 точки засега са много добър актив. Но трябва да се внимава с мача срещу Албания. Нищо, че е в София. Мартин за съжаление е контузен. Хубаво е, че Бербатов започна пак да вкарва голове. Но знаеш, че в днешния футбол няма аутсайсдери. А Албания от две-три години е много труден отбор.

- Кажи сега как се чувстваш в Япония?
- Добре се чувствам, след като спечелих втора купа в Япония с Джеф Юнайтед. Бихме на финала Кашима Антлърс с 2:0. За съжаление не играх, но успях да усетя еуфорията и бях съпричастен към успеха на съотборниците ми.

- Защо не взе участие във финала?
- Защото в мач от първенството срещу Нагоя получих два жълти картона и ме изгониха.
Говорих с треньора и той бе на мнение, че особено картона за втория фаул бе доста пресилен.

- Като стана въпрос за треньора - нали е Амар Осим, синът на Ивица Осим, който доскоро ви беше наставник?
- Да, той е. Откакто Ивица стана треньор на националния тим на Япония, нашият тим тръгна надолу. Сега сме на осмо място. И нямаме никакъв шанс за класиране за международен турнир. Тук няма нещо подобно на зона УЕФА, която да включва три или четири отбора, които да участват в азиатски турнири. Само шампионът и носителят на купата на Императора отиват там.

- Помни ли те Амар Осим от мачовете на Левски с Железничар?
- Да. Даже като ни стана наставник, веднага си поговорихме за тези две срещи.

- За колко време ти е договорът с Джеф Юнайтед?
- Този шампионат приключва. Но ми се иска да си продължа договора. Искам с играта си тук да направя така, че след Ицо, Метков и мен да дойдат още българи и да знаят, че японското първенство не е за аборигени.

- На какви японски храни се научи?
- Ям такояки (паниран октопод), но не се научих на суши. Иначе има европейска кухня. Тук са луди по нашето българско кисело мляко и го имитират. Не е като при нас, но все пак го има.

- Няма как да не те питам за Левски. Не те ли е яд, че не можеш да играеш със синия екип в Шампионската лига?
- Завиждам благородно на момчетата. Знам, че пак ще станат шампиони, защото са най-добри в България. Пожелавам им следващата година да са в по-лека група и да се класират, ако не на второ, поне на трето място.

- Гледаш ли мачовете?
- Тук има една японска телевизия, която ти дава възможност да си избираш кои мачове да наблюдаваш. Получи се така, че не даваха двубоите на Левски с Вердер.

- Все пак разбра за гафа на Ники Михайлов. Какво ти е мнението?
- Разбирам и феновете, но и него. Аз също се почувствах така, когато играхме с Ливърпул в София за купата на УЕФА. Направих като него грешка пред вратата откъм сектор "Б". Тогава се опитах да върна топката леко към Иванков, но не видях, че зад мен е Оуен и той вкара за 2:0. С това мачът приключи. Все пак Ники трябва да вдигне глава и да се отърси от този гаф.