България успя да измъкне с кански мъки трите точки в Малта. Нашите се представиха на откровено ниско ниво, но за щастие, този път и късметът ни покри.
Островитяните можеха да ни вкарат и втори гол, а ако трябва да сме честни, равният резултат въобще нямаше да е незаслужен, с оглед и на двете греди, които домакините ни удариха.
Както обаче беше по-правилно да не изпадаме в еуфория от добрата ни игра срещу Италия преди няколко дни, така и сега не бива да прекаляваме с критиките след един мач на посредствено ниво.
Просто се видя, че този отбор на Любо Пенев все още не може да изиграе два силни мача в рамките на 4-5 дни. Впрочем, подобна слабост имат и всички, освен най-класните клубни отбори, та какво остава за националните гарнитури, всеки член на които е в различен стадий на подготовка и спортна форма.
Не бива да се вадят и прибързани изводи относно възможностите на някои футболисти, които определено се представиха под нивото си на „Та Кали".
Един Николай Бодуров например допусна куп грешки, а Емил Гъргоров, въпреки гола си, не бе толкова ефективен като „фалшива деветка". Мистерия остава и пускането на Спас Делев. Дребничкият нападател явно все още не е в особена форма, но въпреки това, получи доста игрови минути и срещу Италия, и срещу Малта. И докато срещу „адзурите" се държа прилично, то срещу островитяните няма смисъл дори да коментираме представянето му.
Както и да е, важното е, че целта е постигната и си тръгнахме с трите точки от Рицарския остров. Хубаво е обаче да се знае, че лицето, което показахме там, не е истинското ни. Откъдето и да го погледнем, по-логичният извод е, че нашите демонстрираха реалните си възможности срещу Италия и малко подцениха Малта.
Това далеч не е толкова маловажно, защото ни предстоят решителни сблъсъци с Армения и Чехия. На първите може и да им замажем очите " с вековната българо-арменската дружба и Яворов (малко вероятно де, арменците ще се хвърлят на живот и смърт). Срещу Чех, Росицки и компания ще имаме на своя страна и пълните трибуни на „Васил Левски" (дано), а публиката си оказва влияние върху тимове от калибъра на „лъвовете" и чехите.
Изводът, който трябва да си направим след срещите с „адзури" и малтийци обаче е, че разполагаме с всичко необходимо, за да бием, и то убедително Армения и Чехия. Не бива обаче да се отпускаме нито за миг, защото Мхитарян и Росицки няма да целят само гредите....
Balrog
на 11.09.2013 в 19:59:17 #4Спечелване, на последните два мача!?! А дано, ама надали, с чалгари, толкоз!?!
Total ML
на 11.09.2013 в 16:36:51 #3Дойде момента да върнем всичко тъпкано на чехите. На Васил Левски трябва поне 3:0 да отнесат
Total ML
на 11.09.2013 в 16:34:22 #2Разбира се, че сме оптимисти. Спомнете си провалите в предните квалификации. Пред тях второто място си е успех. Боеспособен отбор не се гради за кратко. Отбор е във възход, има доста млади играчи и дано бъдещето да покаже, че нещата вървят към подобрение. Ако не се класираме сега не трябва да се правят трагедии. Сега най-важно е да бием Армения и Чехия, а ние можем да го направим. Няма какво толкова да губим, хвърляме се за две победи, дори минимални и сме в Бразилия. Ако бием и в баража разбира се. Само България Успех момчета
kobekelesh
на 11.09.2013 в 16:29:47 #1Мача с Армения ще е най-трудния, това ще им бъде последния спасителен пояс да се надяват на чудо, така че както за нас така и за тях ще бъде много важен за победа. Домакинския фактор е голям плюс за тях. Дано покажем 2 пъти по-добра игра каквато демонстрирахме 2-то полувреме с италия, ако не бием всичко ще е загубено.