Ще започнем с това, че зад гърба на българския национален отбор вече са три от четирите гостувания, за които предварително бе ясно, че поне не трябва да губим ако не успеем да спечелим - на Черна гора, Грузия и Ейре. Планът минимум бе изпълнен, а домакинският хикс с Италия от днешна гледна точка е по-скоро бонус, отколкото негатив.
Вярно е, че четири точки от четири мача звучат твърде скромно за далеч по-големите ни амбиции, но предвид стадионите и съперниците, срещу които ги спечелихме, ни оставят в играта. Нищо не ни пречи дори да се изхвърлим, че равенството с ирландците ни превърна в хартиен фаворит за второто място. След победата на световния шампион в Подгорица в събота за първото място е кощунство да се говори в София (а след сряда почти сигурно и в Дъблин).
11-те точки в актива на Ейре дотук звучат фалшиво не само заради начина, по който доста от тях бяха спечелени - като например победата над Грузия "като гост" в Германия или съдийската аванта отново срещу тима на Ектор Купер у дома. Доста по-притеснителен за ирландците обаче трябва да е игровият облик на селекцията на Трапатони.
Де факто островитяните не са изнесли силен мач от началото на цикъла, късметът ги покри не един и два пъти, а в единствените си двубой срещу преките конкуренти (България и Италия) досега бяха почни напълно надиграни, при това пред собствена публика и с гол преднина от съблекалнята.
Всичко това дава основание да се твърди, че точковата разлика между Ейре и България съвсем не отразява реално класите на двата отбора, още по-малко шансовете им за класиране на бараж. Картинката за симпатягите от Дъблин се стъжнява допълнително от факта, че докрая имат само един от така наречените лесни мачове - в последния кръг у дома срещу Черна гора. До него обаче Трапатони доста ще трябва да се поизпоти ако изобщо иска да измъкне нещо.
Ейре влиза в много деликатна серия от четири срещи, в които като нищо може да остане капо - три поредни гостувания на Италия, България и Кипър, плюс домакинство на скуадра адзура. Особено предвид показаното онзи ден срещу нашите, на 11 октомври Ирландия може да се събуди с неприятната констатация, че е изпуснала всички влакове за ЮАР.
Не трябва да се забравя, че България е с мач по-малко от Ейре и ако в сряда всичко с развие по сценарий, разликата между двата тима ще се стопи на четири точки. Колкото несигурна да е подобна прогноза, в края на борбата нашите би трябвало да са с една или две точки пред прекия си конкурент за второто място. На какво основание?
В шестте оставащи срещи тимът на Станимир Стоилов има четири домакинства и две гостувания. На книга трикольорите би трябвало да спечелят всичките си мачове на "Васил Левски", тъй като в тях приемаме Кипър, Ейре, Черна гора и Грузия, което прави 12 точки. С успех и на Острова на Афродита на 10 октомври бихме оформили финалния си актив на 19 точки, като отсега приемаме, че визитата на Ботуша на 9 септември е обречена.
В същото време Ейре има пет двубоя докрая - две домакинства и три гостувания. В тях на ирландците им предстои да се изправят два пъти срещу Италия и е напълно очаквано да загубят тези двубои или да измъкнат най-много точка. От останалите си три мача (с Кипър и България като гост и домакинство на Черна гора) едва ли самите ирландци се надяват да вземат повече от 6 точки.
Бакалската сметка е категорична, че към края Ейре трябва да има не повече от 17 точки, които няма да му бъдат достатъчни за второто място. Разбира се казаното до тук не е нищо повече от най-логичния сценарий, но колкото и плаващ да е той, със сигурност не е излишно да го знаем, тъй като борбата в трупата вече е преполовена и пластовете са се понаместили.
В гореспоменатия сюжет обаче отсъстват два важни акцента, които могат да натежат в полза на някой измежду Ейре или България. Първият е свързан с поведението на Италия, която, ако продължи да трупа точки със същото темпо, вероятно ще предреши борбата за първото място рано-рано.
Хубавото е, че в момента адзурите не се чувстват сигурни и трябва обезателно да се хвърлят срещу Ейре в сряда. За съжаление обаче едва ли ще е така на 10 октомври когато в предпоследния кръг гостуват в Дъблин и ако вече са се класирали, може и да не се натягат. Ние обаче можем да направим така, че този сценарий да не се случи ако измъкнем нещо от гостуването си в Италия, колкото и амбициозно да звучи.
Тънък е и моментът с Кипър, който неочаквано или не, също е в играта за второто място. Това може да се промени още в сряда, когато приемаме средиземноморския тим на "Васил Левски" и при победа ще съберем три точки повече от тях.
Дори и да паднат в София обаче кипърците едва ли ще се отчаят, тъй като при успехи в следващите си две домакинства (срещу Черна гора и Ейре) ще запазят макар и минимални шансове за бараж. Същевременно равенство или загуба на ирландците в Ларнака би ни свършило неоценима услуга и България ще се превърне от скрит в явен фаворит за второто място. Стига, разбира се, да си свършим работата у дома.
ОБЕКТИВЕН
на 31.03.2009 в 17:51:27 #5SPOKOINO OSTE UTRE KATO NI TRESNE KIPUR, VSICKO STE SI DIODE NA MYASTOTO.. 3-1 POBEDA ZA KIPUR.. NEKA DA BUDEM REALISTI. PURVENSTVOTO NI E PO SLABO OT TOVA NA KIPUR, I UTRE TOVA STE GO DOKAJE I NACIONALNIA OTBOR NA OSTROVITYANITE... DANO NE SE OKJAA PRAV...
Morientes
на 31.03.2009 в 06:30:02 #4Не забравяйте и Италия.............ами ако реши ей така на майтап да подари точка на ирландците.....тя нищо не губи...
svilen d
на 31.03.2009 в 01:56:22 #3Хаджи, ми то човека си го е казал много добре. Ако нещата се случат по логичен начин, 7те точки в сряда трябва да станат 4; отделно имаме мач по-малко - домакинство на Грузия - тоест разликата става 1 точка. И най-важното - трябва да си ги бием в София - разликата става 2 в наша полза. Е, затова е радоста. Другото е че на нас ни трябва самочувствие - и национално ако щеш. И мача в Дъблин ни показа че основния ни съперник за 2рото място не е толкова страшен. Има къде да сбъркаме, но според мен и Ирландия има къде да сбърка. Друг е въпроса че и като идем на бараж шанса да се паднем с някой като Швеция, Русия, Турция, Полша и тн, тоест силен (по-силен от Ирландия) съперник е 100 процентов. Класирането е трудно и много далеч, но поне с тази точка се видя светлина на хоризонта! На мен ми хареса как играхме. Стилиян, Палето, Кишиша, Манолев, Телкийски, Рангелов, Стоянов се справиха по начин, който ни дава източник на оптимизъм, че поне Ейре можем да прескочим, дори и да не стигнем до ЮАР.
Хаджи Генчо
на 30.03.2009 в 14:48:19 #2Абе не мога да разбера, какво толкова се радват на тая точка в Ирландия, едва ли не сме си осигурили 2-то място и ирландците трябва да треперят. Със 7 точки преднина те са в по-добра позиция все още и ние трябва да се надяваме да стъпят накриво (повече от веднъж), а ние да взимаме всичко от тук нататък. Което нещо много -много не ми се вярва. изключвам гостуванията и на двата отбора в Италия (обречени). Дори и да ги бием тук, пак сме зад тях. Каква е тази нездрава радост - не знам. Държали сме всичко в ръцете си - дрън, дрън. Държим топките, ама не тез за ритане май....
skota
на 30.03.2009 в 13:28:02 #1Прав си Игнатов, наистина си се изхвърлил като чекия на мокър пясък. В сряда ще видиш защо