Най-хубавата от многото добри новини след Дъблин е, че продължаваме да държим нещата в свои ръце и накрая сметките ни може и да излязат. Разликата от второто място се запази на внушителните седем точки, но обективният анализ на събитията в групата ни диктува да сме оптимисти.

Ще започнем с това, че зад гърба на българския национален отбор вече са три от четирите гостувания, за които предварително бе ясно, че поне не трябва да губим ако не успеем да спечелим - на Черна гора, Грузия и Ейре. Планът минимум бе изпълнен, а домакинският хикс с Италия от днешна гледна точка е по-скоро бонус, отколкото негатив.

Вярно е, че четири точки от четири мача звучат твърде скромно за далеч по-големите ни амбиции, но предвид стадионите и съперниците, срещу които ги спечелихме, ни оставят в играта. Нищо не ни пречи дори да се изхвърлим, че равенството с ирландците ни превърна в хартиен фаворит за второто място. След победата на световния шампион в Подгорица в събота за първото място е кощунство да се говори в София (а след сряда почти сигурно и в Дъблин).

11-те точки в актива на Ейре дотук звучат фалшиво не само заради начина, по който доста от тях бяха спечелени - като например победата над Грузия "като гост" в Германия или съдийската аванта отново срещу тима на Ектор Купер у дома. Доста по-притеснителен за ирландците обаче трябва да е игровият облик на селекцията на Трапатони.

Де факто островитяните не са изнесли силен мач от началото на цикъла, късметът ги покри не един и два пъти, а в единствените си двубой срещу преките конкуренти (България и Италия) досега бяха почни напълно надиграни, при това пред собствена публика и с гол преднина от съблекалнята.

Всичко това дава основание да се твърди, че точковата разлика между Ейре и България съвсем не отразява реално класите на двата отбора, още по-малко шансовете им за класиране на бараж. Картинката за симпатягите от Дъблин се стъжнява допълнително от факта, че докрая имат само един от така наречените лесни мачове - в последния кръг у дома срещу Черна гора. До него обаче Трапатони доста ще трябва да се поизпоти ако изобщо иска да измъкне нещо.

Ейре влиза в много деликатна серия от четири срещи, в които като нищо може да остане капо - три поредни гостувания на Италия, България и Кипър, плюс домакинство на скуадра адзура. Особено предвид показаното онзи ден срещу нашите, на 11 октомври Ирландия може да се събуди с неприятната констатация, че е изпуснала всички влакове за ЮАР.

Не трябва да се забравя, че България е с мач по-малко от Ейре и ако в сряда всичко с развие по сценарий, разликата между двата тима ще се стопи на четири точки. Колкото несигурна да е подобна прогноза, в края на борбата нашите би трябвало да са с една или две точки пред прекия си конкурент за второто място. На какво основание?

В шестте оставащи срещи тимът на Станимир Стоилов има четири домакинства и две гостувания. На книга трикольорите би трябвало да спечелят всичките си мачове на "Васил Левски", тъй като в тях приемаме Кипър, Ейре, Черна гора и Грузия, което прави 12 точки. С успех и на Острова на Афродита на 10 октомври бихме оформили финалния си актив на 19 точки, като отсега приемаме, че визитата на Ботуша на 9 септември е обречена.

В същото време Ейре има пет двубоя докрая - две домакинства и три гостувания. В тях на ирландците им предстои да се изправят два пъти срещу Италия и е напълно очаквано да загубят тези двубои или да измъкнат най-много точка. От останалите си три мача (с Кипър и България като гост и домакинство на Черна гора) едва ли самите ирландци се надяват да вземат повече от 6 точки.

Бакалската сметка е категорична, че към края Ейре трябва да има не повече от 17 точки, които няма да му бъдат достатъчни за второто място. Разбира се казаното до тук не е нищо повече от най-логичния сценарий, но колкото и плаващ да е той, със сигурност не е излишно да го знаем, тъй като борбата в трупата вече е преполовена и пластовете са се понаместили.

В гореспоменатия сюжет обаче отсъстват два важни акцента, които могат да натежат в полза на някой измежду Ейре или България. Първият е свързан с поведението на Италия, която, ако продължи да трупа точки със същото темпо, вероятно ще предреши борбата за първото място рано-рано.

Хубавото е, че в момента адзурите не се чувстват сигурни и трябва обезателно да се хвърлят срещу Ейре в сряда. За съжаление обаче едва ли ще е така на 10 октомври когато в предпоследния кръг гостуват в Дъблин и ако вече са се класирали, може и да не се натягат. Ние обаче можем да направим така, че този сценарий да не се случи ако измъкнем нещо от гостуването си в Италия, колкото и амбициозно да звучи.

Тънък е и моментът с Кипър, който неочаквано или не, също е в играта за второто място. Това може да се промени още в сряда, когато приемаме средиземноморския тим на "Васил Левски" и при победа ще съберем три точки повече от тях.

Дори и да паднат в София обаче кипърците едва ли ще се отчаят, тъй като при успехи в следващите си две домакинства (срещу Черна гора и Ейре) ще запазят макар и минимални шансове за бараж. Същевременно равенство или загуба на ирландците в Ларнака би ни свършило неоценима услуга и България ще се превърне от скрит в явен фаворит за второто място. Стига, разбира се, да си свършим работата у дома.