Стефан Вайлер беше събуден от "страшно обаждане" с "Беки Зерлентес жена ви ли е?". Служител от медицинския център на болница "Денвър Хелт" казва на Вайлер, мъжа на Беки Зерлентес, че трябва незабавно да стигне до летището, защото състоянието на боксьорката се влошава.
До този момент жена боксьор никога не беше умирала в санкционирана битка. Зерлентес три години по-рано беше спечелила регионалната титла по бокс и пренаписа историята.
За разлика от историите на бойци като Джони Оуен и Джими Дойл, които са запечатани в историята, въздействието на кончината на Зерлентес върху общността в Денвър и върху тези, които са я обичали, остава лична тайна.
Любовта на Зерлентес с бойните спортове определя живота й, иначе подобно на повечето бойци-аматьори, 34-годишната спортистка има и кариера далеч от въжетата. Тя работи и като преподавател по география и икономика в кампуса на Front Rage Community College в окръг Лаример. Там получава и докторска степен.
Вълнението и емоциите, които тя получаваше в класната стая, се допълваха от любовта й към спорта, особено към бойните изкуства.
В онази нощ на битката Вайлер продължи тригодишния си престой във Федералния резерв, централната банкова система на страната.
Зерлентес непрекъснато го молеше да се върне във Форт Колинс, бившия военен пост в подножието на Скалистите планини и обеща, че скоро ще го направи.
Срещу Хедър Шмиц, Зерлентес участваше в шампионата по бокс за жени на щата Колорадо в Денвър Колизеум, място събирало на 10 000 души, когато Ролинг Стоунс или Рейндж Агейнст дъ Машин са били в града. И двете жени носеха защитни каски.
В продължение на два рунда Зерлентес работеше, разменяйки удари със Шмиц до третия. С удар в главата, точно над лявото око, Зерлентес залитна напред, удари платното и изпадна в безсъзнание. Това й състояние беше, което остана до смъртта й на следващата сутрин.
"Лекараят на ринга каза, че зениците й са били фиксирани и разширени, когато я видя за първи път, вече имаше вероятност да е настъпило мозъчно увреждане", каза Вайлер, сега професор. Към 06:30 Вайлер беше на полет за Денвър, той веднага се беше отправил към болницата. Там видя Зерлентес.
"Количеството щети по мозъка на Беки беше забележително, въпреки че ударът не беше силен", каза той.
"Не беше силен удар....но мозъкът беше насинен до такава степен, че вече не можеше да функционира". Животоподдържащите апарати, на които беше поставена Зерлентес, започнаха да отказват и че "клинично тя вероятно вече беше мъртва на ринга", спомня си професор Вайлер.
И тогава той трябваше да направи избор. "Около обяд същата сутрин решението бе взето. Знаейки, че състоянието й се влошава, аз реших, че е време, тъй като знаех, че сега е прозорецът за даряване на органи, който Беки толкова пламенно подкрепяше, наближава", каза той.
Реакцията на смъртта й беше незабавна, почитта заваля из целия Денвър.
Колеги, студенти и други, които познаваха Зерлентес, описаха топлината и упоритостта на един от стълбовете на колежа и общността.
"Не беше силен удар... но мозъкът беше насинен до такава степен, че вече не можеше да функционира."
Реакцията на смъртта ѝ беше незабавна.
Почитта заваля из целия Денвър. Колеги, студенти и други, които познаваха Зерлентес, описаха топлината и упоритостта на един от стълбовете на колежа и общността.
