България загуби от Италия с 0:1 като гост. Нищо изненадващо. Разочарованието у всички ни обаче идва от начина, по който това стана. „Лъвовете" на Любо Пенев изиграха двубоя на много високо ниво и само малко точност пред вратата не им достигна да си тръгнат с точка, а защо не и три. Както и самият селекционер обаче каза: „Не трябва да забравяме, че има и вратар".

За спасяванията на Буфон няма смисъл да си говорим, италианският национален страж от години е може би най-добрият на своя пост. Националите ни обаче не бива да се поддават и на разочарованието.

Та ако преди година някой Ви беше казал, че България ще мачка Италия на техен терен цяло второ полувреме, дали щяхте да повярвате? Да, загубихме от „адзурите", но Любо Пенев отново показа, че е на прав път. С подобна игра трудно могат да ни се опрат малтийци, арменци и чехи. Още повече, че и ситуацията в групата не е чак толкова лоша за нас.

С изключение на островитяните и Италия, всички останали отбори ще търсят задължителни победи оттук нататък, а това може и да е от полза за България.  Видя се и вчера, че Армения е много корав отбор, който се брани добре и е опасен на контри, с които успя да изненада иначе стабилния тим на Чехия. В Ереван срещу нас обаче, те ще трябва да атакуват повече, а от това може да се възползват  бързаци като Тонев, Попов, Неделев и Миланов.

Българите имаме тази нагласа, да изминаваме пътя от „осанна" до „разпни го" твърде бързо и под въздействие не емоциите. Разочарование от пропуснатия шанс в Италия може и да има, но не това чувство трябва да е водещо сред фенове и играчи. Напротив, нашите трябва да излязат срещу Малта със задоволството и самочувствие от добрата игра и треперенето на Скуадрата в края.

Сега обаче няма смисъл и да отиваме в другата крайност и да бием тъпана, че сме невероятен отбор. Истината е, че италианците не играха кой знае какво, което е и нормално, с оглед на факта,че първенството им започна току що. Вероятно малко по-опитен отбор щеше да успее да измъкне нещо от стадиона в Палермо. За да натрупаш опит и самочувствие обаче, трябва да минеш и през такива мачове и разочарования.

Така че генерални изводи, квалификации и други подобни няма смисъл да се правят засега. Достатъчно е да знаем, че България надигра в големи периоди от второто полувреме Италия, а това не е нещо, което много отбори са способни да постигнат.

Нашите имат напълно реален шанс за второто място в групата, а на евентуалния бараж съдбата може и да ни върне това, което ни взе на „Ренцо Барбера". Нужно е само Любо и играчите да останат с ведри глави и здраво стъпили на земята - без разочарование, но и без прекалено самодоволство. Вече имат неопровержимо доказателство, че отборът е на прав път, но и знаят, че им липсва още мъничко класа и опит. За последните обаче трябва време и търпение.