Покрай изригването на Бербатов се разбра, че сред играчите в националния отбор отново има скандали. Както се казва - нищо ново под слънцето. Още преди световното първенство в Чили през 1962 година до сегашните евроквалификации за Австрия и Швейцария 2008 се е появявало напрежение около представителния тим.

Преди 10 ноември недоволството е от страна на висши партийни функционери от БКП, които се месят неадекватно на треньори и се опитват да решават кой да играе вместо тях. След това започнат "демократичните бунтове" от играчи към наставници...

На дебютните ни световни финали в Чили през 62-а отборът заминава без ляв бек. Причината е, че тогавашният играч, който е определен за този пост - Виден Апостолов, е отхвърлен от висши партийни функционери, които налагат на треньорския дует Пачеджиев и Чакъров тази мярка. Причината е, че играещият вече за Ботев(Пловдив) футболист отказва да премине в Левски.

Разбира се официалната версия е, че съставът на националния тим е добре комплектован. През 1966 година, след последната контрола преди заминаването на националите за световното в Англия, тогавашният старши-треньор Рудолф Витлачил иска да отстрани един футболист.

Но вместо да го извика насаме, прави това публично пред всички. Потърпевшият Стефан Абаджиев е крайно изненадан от решението на чеха. На 29 декември 1965 година Теко е един от най-добрите в баража срещу Белгия за победата с 2:1 във Флоренция. Независимо от това Витлачил йезуитски казва пред всички на Теко: "Извинявай, но не мога да разчитам на теб!"

Легенди се носят за лагера в Белмекен преди Мондиал'70 в Мексико. В началото на годината националите отиват да играят контрола в страната на ацтеките. Изведнъж някакви "умни" глави от върхушката на БКП решават, че за да могат нашите да издържат на тежкия влажен климат, трябва да бъдат качени на Белмекен. Тогава започват първите раздори, защото голяма част от футболистите откровено се противопоставят на това безумие.

Бунтът обаче е задушен в зародиш. В крайна сметка се разбира, че лагерът в Белмекен е пълно безумие, защото нашите започват мачовете добре, но после не могат да дишат. Една от причините да загубят от Перу с 2:3, след като водят с 2:0, е именно тази. След като се класираме за Мондиал'74 във ФРГ, един от факторите в БКП Борис Велчев пристига в Западна Германия, за да прави протекции за свои любимци.

Държи конско на футболното ръководство защо определени играчи не са в тима.
В общи линии до 10 ноември скандалите винаги са ставали отгоре-надолу. Запалени партийни функционери като Борис Велчев и Милко Балев внасят смут в редиците на състава и държат сметка на съответните треньори или в редки случаи на играчи.

Първият "демократичен" бунт отдолу-нагоре е преди евроквалификацията срещу Румъния на 17 октомври 1990 година в Букурещ. Вечерта преди мача Ники Илиев и Христо Стоичков се скарват жестоко за капитанската лента. Старата лисица и тогавашен треньор Иван Вуцов решава нещата по соломоновски и дава лентата на Борислав Михайлов. Нашите печелят с 3:0 като гости, а Ицо изиграва първия си много силен мач с националната фланелка.

На 19 август 1992 година след приятелски мач с Мексико (с треньор Сезар Луис Меноти) в София - 1:1, Стоичков по пътя към съблекалнята хвърля демонстративно националната фланелка. Причината - публиката го освирква заради пропусната дузпа.

На 2 декември 1992 година играем в Тел Авив поредна световна квалификация. Стоичков и Любо Пенев се сдърпват с Краси Балъков. Претекстът е "невинен". Става въпрос за закъснял полет от Лисабон на Бала. Това са първите търкания между двете групи - търновската на Краси и другата на Ицо и Любо.

През 1993 година, след като губим от Австрия във Виена с 1:3, се разразява страхотен скандал между Любо Пенев и медиите. На въпрос на колегата Асен Виденов Любо самонадеяно пита: "А защо вие не дойдете да играете!". След това цялата колегия му отвръща с репликата "ела ти да пишеш". По този начин за следващия домакински мач с Финландия(2:0) пресата е единодушна и решава в знак на протест да публикува само фиша от мача, без никакъв коментар...

Преди решителния мач с Франция на 17 ноември Пената едва склонява футболистите на Левски да се откажат от бойкот на националния тим. Все пак звездата на тима Сираков не пътува за Франция. Дори Папен в базата в "Клерфонтен" пита: "Къде е оня футболист, с който си имахме разправии на срещата в София предната година. Искам да му го върна." Жи-Пе-Пе така и не можа да се разправи с Наско. Но въпреки това Сираков съжалява, че не успява да хване звездния миг за България след паметното 2:1 в Париж.

Непосредствено преди да заминат за Щатите, националите заплашват, че няма да пътуват, ако не им дадат предварително премиите. Валентин Михов, който малко преди Мондиала е сменен от пловдивските брокери, тръгва по САЩ и Канада да търси пари от български милионери. Успява и мисията е спасена. Независимо от това още след първия мач с Нигерия (0:3) в съблекалнята Стоичков и Балъков едва не стигат до бой.

Обстановката е изнервена и когато Ицо иска в последната среща с Швеция (0:4) да играят титулярите, въпреки че Пената е готов да даде шанс и на резервите. Меракът на Ицо е по-опитните да му помогнат да вкара заветния седми гол на Мондиала, който ще го отдели от руснака Олег Саленко също с 6 попадения. Така и не успява, защото изцъкленият психар Томас Равели пази като лъв.

Някои от националите, начело с Трифон Иванов, са против идеята на Камата. Туньо иска смяна още преди края на първото полувреме, а на почивката и след мача в съблекалнята стават луди скандали.

По време на европейското първенство през 1996 година националите негодуват заради базата край Скарбъро. Според тях тя е по-мрачна и от сценариите на Агата Кристи и Алфред Хичкок. В крайна сметка успяват да се преместят близо до Нюкасъл.

След загубата от Франция с 1:3 и автогол на Любо Пенев на летище София "деветката" изстрелва култовата реплика "Който не ме уважава, да духа супата!". В последствие дошлият на власт Иван Славков изхвърля Димитър Пенев от поста старши-треньор. Племенникът му Любо също е низвергнат. В знак на солидарност Ицо се присъединява към тях и бойкотира националния тим в продължение на четири мача. Връща се заедно с Любо чак за световната квалификация с Люксембург в Бургас на 8 юни 1997 година. Преди това отива до къщата на Зума в Пловдив и подарява цветя на съпругата му Ема в знак на извинение, че е нарекъл Христо Бонев "Господин никой".

На световното във Франция през 1998 година отборът е разделен на орел, рак и щука. Всеки си прави каквото иска. Пак има екшън за лентата. Ицо и я иска отново, но Трифон не му я дава. След първото полувреме на последния мач с Испания, загубен с 1:6, Стоичков си тръгва от съблекалнята. Там пак стават дивотии, а Зума се чуди как да укроти пощурелите футболисти. За предишните два мача от групата с Парагвай и Нигерия никой не спазва вечерния час. Тимът е разпасана команда.

На 7 юни 2002 година България прави реми в евроквалификация с Белгия(2:2). В отбора не играе Кишишев. Официалната причина е, че капитанската лента е дадена на Стилян Петров,а не на него след оттеглянето на Балъков от "А" тима. Скритата е, че бургазлията има контузия и от Чарлтън му забраняват да играе. Ако го направи, последствията ще си ги носи лично той. Направо го заплашват да не му подновят договора в лондонския клуб, ако контузията на крака му се задълбочи след мача с националния тим.

Пламен Марков обаче се опитва да принуди Кишишев да вземе участие. В крайна сметка Тинката се отказва от "А" отбора и остава елементарната версия, че е сърдит заради лентата.

Малко преди да заминат нашите за европейското в Португалия, президентът на Славия Венци Стефанов вдига скандал, че младият Чавдар Янков не е в разширения състав. Така босът на "белите" повдига явно завесата на мениджърските войни и налагането впоследствие на "свои" играчи.

По време на Евро 2004 отишлият като "медиен" наблюдател Христо Стоичков започва да се меси в работата на Пламен Марков. Отборът е тотално разединен. Никой не знае на кой шеф да се кланя. След европейското фиаско Стоичков поема отбора със скандално изказване, че няма да се нуждае повече от чужденци и преди всичко сърби. Това не му пречи след време да повика низвергнатия Зоран Янкович. По негово време се разиграват най-големите скандали.

След мача на 7 септември 2005 в София с Исландия (3:2) нервите на Мартин Петров не издържат. Марто обижда жестоко българските журналисти. Решава, че ще говори само с фенове. Ражда се поредната култова реплика: "Извинявам се на всички българи, но не и на журналистите". Дълго време Мартин не говори с медиите. Независимо, че ден след изстрелването на своята реплика се извинява в ефир от Мадрид, където се подвизава като играч на Атлетико. В този период се появява и прякорът му Българина.

Междувременно, недоволни от политиката на Камата, от отбора постепенно си тръгват Здравков и Илиян Стоянов. Двамата правят разкрития за това какво се случва в тима. Христо се гаври с привикания в разширения състав Сашо Александров-Кривия, като му обещава да го сложи в титулярите, а не го пуска. Следват разправии заради премиите за контролите с Грузия и Мексико. Младите национали не искат да пътуват за Америка поради малкото пари, които им дават.

Върхът е изригването на Стилян Петров след мача на 11 октомври 2006 в Люксембург. Тогава Стенли отсича, че се маха и няма да се върне, докато Ицо е треньор. Стилян започва страхотна кръстосана атака по всички медии срещу Христо. Капитанът сочи десетки аргументи, подтикнали го към решението. Включително и обвинението на Камата, че някои от играчите продали мача с Хърватия през юни 2005 г.

В крайна сметка двамата се срещат тайно във Виена. Изненадващо си стискат ръцете. Стенли спира бойкота и се прибира в националния. Постъпката му увисва във въздуха и олекотява, след като Ицо си бие камшика в посока Селта без никакво предупреждение.След като Марто и Стенли се прочуха със своите роли на "сърдитко Петко", в сценария липсваше Митко. След мача в Амстердам апотеозът на гнева стана пълен... Още по-неприятното е, че Бербатов си позволи да нападне съотборниците си публично. Нещо, което никой до момента не бе правил.