Мъжкият национален отбор се проваля, младежкият го прави с още по-голяма сила. Само че не му обръщаме много внимание. Казваме си, че не е толкова важно. Да, ама е важно.

Защото дърво без корени не може. А в корените на футбола сме много зле. Те направо са изгнили. Нямаме младежки отбор, нямаме школи, нямаме треньори. Мъжете от време на време се класират за голямо първенство. От 1990 г. насам бяха на две световни - през 1994 и 1998 г., и на две европейски - през 1996 и 2004 г. След това настъпиха тежки години на упадък и затишие. И на голям срам.

Младежите обаче и с това не могат да се похвалят. Последното участие на европейско първенство е през далечната 1990 г. Новата звезда на "А" група Спас Делев няма как да си спомня, защото тогава още е лазил под масата. Същото важи и за останалите му съотборници, които онзи ден записаха поредния провал - 3:4 от Израел.

19 години младежкият национален отбор е в тинята
така че едва ли поредната загуба е изненада. Напротив - по-скоро е закономерност. След два изиграни мача в настоящите европейски квалификации сме на четвърто място в групата. Естествено, без спечелена точка.

Защото падаме от световната сила Казахстан и от Израел. А още не са дошли мачовете с Черна гора, на която станахме абонати. Един път вече си изпатихме от техните младежи, когато през лятото на 2007 г. паднахме 1:2 на Армията в първия официален мач в историята на Черна гора.

През есента на 2008 г. и мъжкият отбор ни спъна 2:2 в Подгорица в настоящите световни квалификации. Швеция пък изобщо не е започнала участието си в настоящите квалификации, защото в момента има много по-важна задача - подготовката за започващото на 15 юни европейcко първенство.

Въпреки това и въпреки трагичното представяне до момента треньорът Иван Колев безцеремонно заяви, че шансове за класиране има. Къде ги вижда, не е ясно. На подобни приказки се наслушахме.

Помним как през 2001 г. тогавашният селекционер Димитър Алексиев преди мача с Чехия ни уверяваше, че няма нищо страшно. Бяхме сигурни за финалите на европейското. Имаше само едно условие, не трябваше да падаме с повече от 0:3. Паднахме с 0:8.

На Иван Колев не му остава нищо друго, освен да си тръгне, защото е ясно, че младежкият национален отбор не е по неговите сили. Бъдещето му ще бъде разисквано на предстоящото заседание на изпълкома. Твърди се, че Наско Сираков и Станимир Стоилов са бесни на селекционера. Мъри се надявал някой от младежите да става за мъжкия отбор, но срещу Израел едва ли си е избрал някой.

Самият Колев хвърли вината за резила върху футболистите. Виновни са всички - медиите, вратарят Иван Караджов, капитанът Иван Иванов. Вероятно е виновна и финансовата криза, само не и треньорът.

Смешни бяха и оправданията на Колев, изречени при сбора на отбора в началото на юни. Тогава той обясни защо не е повикал Михаил Александров (Борусия Д), Михаил Иванов (Сиена) и Иван Цачев (Левски).

"Александров не е в младежкия национален отбор, защото през цялата пролет не е изиграл и една минута в официален мач. Миналата година гледах Михаил в юношеския национален отбор. Той има там 9 мача, аз гледах повечето от тях. Определено не се представи на ниво.

Сега разбирам, че играе на друга позиция- като вътрешен халф, но не играе и реално само тренира. Проявих сериозен интерес към него, но представянето му беше направо разочароващо. За Михаил Иванов нямам много информация. Гледал съм всичко на всичко един негов диск, но от него не прави някакво особено впечатление.

Що се отнася за Цачев, миналата година той получи достатъчно шансове. Но ги проигра. Освен това, като го наблюдавам в Левски, не мисля, че е убедителен като титуляр. По-скоро успешните му изяви са като резерва. Но цялостното му представяне не предполага да е в младежкия национален отбор", разясни селекционерът.

Тези думи обаче пораждат няколко въпроса. Те са смущаващи.
1. Да приемем, че пренебрегването на Александров е правилно, защото той не играе за дублиращия отбор на Борусия Д. Но защо тогава бе повикан вратарят Марио Кирев, който след напускането на Славия, продажбата му в Ювентус и преотстъпването на Грасхопър също не е играл. Това означава само едно - различни критерии.

2. Работа на националния селекционер е да гледа футболистите, затова и Колев не е обвързан с клуб. Защо трябва да гледа диск на Михаил Иванов, а не негов мач на живо. Още повече че вратарят не е пропуснал мач на втория отбор на Сиена. Нещо повече - той е блестящ.

Младият страж класира Сиена на финал
за скудетото за първи път в историята на клуба. На полуфинала срещу Удинезе Иванов отрази всичко, накрая се стигна до дузпи, но и там бе непробиваем. На финала срещу Палермо Мишо отново бе безгрешен, но съперникът победи с гол в 90-ата мин на Ернандес, който има шест мача в Серия А.

Вратарят не само няма вина за гола, но получи най-висока оценка от италианския сайт Goal. По-висока дори от голмайстора на Палермо. Но и той не става според Колев. Явно в дублиращия отбор на ЦСКА се играе по-добър футбол. Самият треньор обаче се обърна срещу себе си и след позора срещу Израел обвини вратаря Иван Караджов.

3. Нападателят Иван Цачев пък не ставал за титуляр, а за резерва. Колев със сигурност добре знае, че в един отбор има и титуляри, и резерви. Не може всичките 18 да играят.
Резервата Цачев има 4 гола за Левски. Три от тях са само в един мач, и то за някакви си 18 минути.

По-лесно е обаче да се залъгваме, че имаме шансове. И че ако не сега, то в следващите квалификации нещо ще стане. Така ще е следващия път, така бе и предишния и по-предишния.

И така 19 години. В тях младежкият национален тим често приличаше повече на мениджърска фирма, отколкото на отбор. И докато ние спим, съседите работят. Сърбия бе на последните три европейски първенства, от тях два пъти бе на финал и един път на полуфинал. Ще участва на първенство и това лято.

През 2004 г. на финала за сърбите играха вратарят Владимир Стойкович, Бранислав Иванович, Данко Лазович, Бошко Янкович, Милош Красич, които сега са в мъжкия отбор. При нас такава приемственост няма, нито пък такива успехи. Младежите затъват все повече, затова и мъжете затъват. И обратното.