България е пред 11-ата си среща с Люксембург. В досегашните 10 според кода на табладжиите не сме хвърляли геле. Но както е модерно да се казва, и "джуджетата" надигнаха глава в съвременния европейски футбол.
Справка - миналата година в последната световна квалификация, когато с Малта направихме 1:1 в Ла Валета. Затова сега е много важно да си имаме обеца на ухото и след добрия старт за евроквалификациите да не се издъним в херцогството. От 10-те мача, които сме изиграли досега, 6 са били в световни квалификации и 4 в европейски. Единствен от сегашните футболисти, който е отбелязвал гол във вратата на Люксембург, е Ивайло Петков.
Любопитно е, че когато играем с Люксембург в световни квалификации, този съперник ни е на кадем и се класираме за мондиалите през 1970, 1986 и 1998. Не е така обаче, когато ги срещаме в евроквалификации. Така през 1988 и 2000 г. липсваме в битката за "Сребърната амфора" на Стария континент.
При мачовете ни с Люксембург има и друга любопитна закономерност. Макар да се класираме за мондиалите, в квалификациите винаги преживяваме по някои мъчителни моменти. Обратно - когато не стигаме до еврофиналите, мачовете ни с тях преминават доста спокойно.
ЗА МОНДИАЛ'70
За първи път срещаме футболистите от херцогството през 1969 г. по пътя към Мондиал`70. И още тогава получаваме първия урок. Преди да се срещнем с тях Полша ги разбива с 8:1. Всички са убедени, че ще ги сгазим с лекота.
Когато идва мачът в София с тях, Гунди вкарва два бързи гола - в 38-ата минута от дузпа и в 49-ата. В следващата минута реферът дава дузпа за гостите и Леонар намалява. В продължение на 40 минути момчетата на д-р Стефан Божков едва удържат крехката преднина.
Мачът ни като гости на Люксембург е последен в групата. Ситуацията е такава, че само победа ни класира за първенството в Мексико през 1970 г. И отново сме припрени. Едва след головете на Дерменджиев и Якимов идва някакво спокойствие.
В началото на второто полувреме Пол Филип намалява от дузпа. И отново "джуджетата" тръгват да спасяват честта си срещу нас. Едва 7 минути преди края Бонев нахлува в наказателното поле и ги торпилира за 3:1.
ЗА МОНДИАЛ'86
На заснежения терен на ст. "Васил Левски" Иван Вуцов внушава на момчетата, че не трябва да има подценяване на аутсайдера. Думите му са чути - Сираков, Бойчо Величков, Стойчо Младенов и Георги Димитров-Джеки не се церемонят и довеждат резултата до убедителното 4:0.
И отново Люксембург е последен съперник преди подпечатването на визите. Съставът ни е чувствително променен, защото Сираков, Боби Михайлов и Пламен Николов са наказани заради злополучния финал за купата на България между ЦСКА и Левски на 19 юни 1985 г.
А срещата с люксембургците е на 25 септември същата година. Нашите си спестяват напрежението, което съпътства предшествениците им от 1969 г. Само за половин час три топки влетяват във вратата на Ван Рисвик.
Най-напред Елерс още в 3-ата минута си отбелязва автогол, след като се опитва да изчисти неумело топка от корнер. После Коце Костадинов и Георги Димитров докарват резултата до класическото 3:0 за нас. Едва в 66-ата минута Роби Лангерс намалява от дузпа на 1:3.
ЗА ЕВРО'88
С Люксембург нямаме никакви проблеми в двете евроквалификации и бием като гости с 4:1 и у дома с 3:0. Провалът в тези квалификации идва от нещастната загуба с Шотландия (0:1) на 11 ноември 1987 г. в дъжда на ст. "Васил Левски".
ЗА МОНДИАЛ'98
Един от най-драматичните ни мачове по пътя към Мондиал`98 е първата ни среща в Люксембург. Националите ни, които са като орел, рак и щука след Евро'96 заради изгонването на треньора Димитър Пенев, губят първия мач в Тел Авив от Израел с 1:2. Пред новия селекционер Христо Бонев има големи проблеми.
След като Любо Пенев е изпаднал в немилост, приятелят му Христо Стоичков също прави бойкот. На всичко отгоре за мача в Люксембург Бонев лобира за тръгващия във футбола Георги Иванов, който е играч на родния му Локомотив (Пд). Натискат Гонзо да влезе в отбора, защото от Хайдук (Сплит) го искат и държат да го видят в официален мач.
Връзката с хърватския тим идва от бившия треньор на сплитчани Иван Вуцов. В този мач Гонзо играе 58 минути, след което е заменен от Боримиров. Мачът с Люксембург започва добре за нас с гол от дузпа на Балъков. Роби Лангерс обаче бързо изравнява.
Все пак Емо Костадинов в края на първото полувреме довежда резултата до 2:1. И пак призракът от мача през 1969 г. надвисва над нас - треперим до края, при това с човек по-малко. На мястото на Гошо Антонов през второто полувреме заиграва Иван Василев, който впоследствие е изгонен. В самия край на мача Боби Михайлов спасява чист гол.
Мачът в България е особен като обстоятелства. По предложение на Христо Порточанов двубоят се играе в Бургас. След четири пропуснати квалификации (Израел, Люксембург и два пъти с Кипър) Стоичков и Любо Пенев се връщат в отбора.
Христо даже лично се среща с адаша си в родния им Пловдив и му поднася букет цветя в знак на извинение. Във въпросния мач, игран на 8 юни 1997 г., българите побеждават с 4:0 след голове Стоичков (дузпа), Балъков (дузпа), Костадинов и Лечков.
ЗА ЕВРО'2000
Проблемите ни в този цикъл са с другите съперници, а Люксембург преминаваме с лекота. Като гост печелим с 2:0 след голове на Стоичков и Ив. Йорданов, а в София побеждаваме с 3:0 с попадения на Боримиров, Ив. Петков и Р. Христов.
Red_Tomekk
на 10.10.2006 в 12:37:29 #3УМЕН УМЕН АМА ПРОЗЗЗ!!!

MI2
на 10.10.2006 в 10:12:36 #2Еиииииий, уникално е просто как намираш начин да обвържеш темата на материала с Левски-ЦСКА. Супер зле!!!!
Umen
на 10.10.2006 в 09:50:51 #1За първи път срещаме футболистите от херцогството през 1969 г. по пътя към Мондиал`70. И още тогава получаваме първия урок. Преди да се срещнем с тях Полша ги разбива с 8:1. Всички са убедени, че ще ги сгазим с лекота. Когато идва мачът в София с тях, Гунди вкарва два бързи гола - в 38-ата минута от дузпа и в 49-ата. В следващата минута реферът дава дузпа за гостите и Леонар намалява. В продължение на 40 минути момчетата на д-р Стефан Божков едва удържат крехката преднина. Гунди вкарал два гола на Люксембург, единият от дузпа.... А головете на Бербатов били срещу слабаци... И вижте пълния със звезди отбор на България (Гунди, Якимов, Бонев...) бива мачкан в София от Люксембург 40 мин и пази резултата... Това обяснява ли ви, защо с Гунди, Соколов, Жечев и други "сини" легенди Левски не е отстранил един свестен отбор в евротурнирите, когато с 6-8 мача се стигало било до полуфинал??? Май не е било толкова лесно, колкото на някои им се иска...