Георги Георгиев-Гецата е любимец на ботевистите и армейците, закърмени с футбол през 80-те години на миналия век. Нямаше как да бъде взета топката от виртуозния халф, когато се разиграеше. Гецата е с основна заслуга за триумфа на "Парк де пренс", тънък познавач на френския футбол след близо 5 сезона в Мюлюз. Предстоящата визита на националите в Париж беше повод "7 дни спорт" да потърси пловдивчанина, който сега селектира юноши за националните отбори.

Г-н Георгиев, националният тим гостува за първи път в Париж след 23 години, какви спомени нахлуват от онези дни?

- Какви може да са! Най-хубави! Самият факт, че бихме Франция в последния мач, в последната минута на техен терен. А два кръга по-рано бяхме отписани. Никой не вярваше. Така се получи по-сладко.

Има ли нещо неразказано от онези дни?

- Доста е говорено, да не им досаждаме от онези знаменити дни. Никой не знае каква му е съдбата, но тогава тя ни се усмихна.

Все пак за по-младите фенове - какво точно стана, та трябваше лично вие да прекарвате нелегално Емо Костадинов и Любо Пенев през границата?

- По-младите не знам дали намират време да четат такива неща покрай Фейсбук. Любо и Емо нямаха визи за Франция. Тогава се чакаха 22 работни дни. Нямаше как да стане! И ги вкарах нелегално.

Как?

- Нямаше граници между Германия и Франция, само на няколко места имаше по-големи контролни пунктове. Ние избрахме мост на Рейн, където беше пусто. Докараха Емо и Любо с кола, аз ги поех и продължихме към Париж. С Боби Михайлов го знаехме този мост, защото често го пресичахме. Ходихме до Германия на пазар, на екскурзийки. И тъй като нямаше къде да ни бият немски визи, минавахме оттам пак нелегално, не че сме крили нещо.

На излизане от Франция не направиха ли властите проблем, че Емо и Любо нямат визи?

- О, в онези времена французите бяха щастливи, когато им напускаш страната. Отдъхваха си, че не оставаш да молиш за социални помощи и т.н. Много трудно беше. Например, за да дойдат родителите ми на гости във Франция, отивах в общината и пишех в какъв апартамент съм, какви доходи имам. Оттам пращаха документите в посолството в София. Чакат 22 работни дни или месец.

Как ви приеха в Мюлюз след "Парк де пренс", имаше ли завист?

- О, не, напротив. Честитиха ни. Три дни след този мач гостувахме с Мюлюз. Боби направи много силен мач, спаси дузпа и завършихме 1:1. Въпреки че толкова и тренирахме. Два дни празнувахме. Една вечер в Париж, другата в Мюлюз. Наново. По ресторанти два дни, тренираме чат-пат и празнуваме. С Боби бяхме почти всяка вечер заедно. Или той у нас, или ние в тях. Живеехме на 10 минути път с кола един от друг. Той искаше къща и му дадоха такава извън града. Аз бях в апартамент.

Какви са спомените ви от Мюлюз?

- Често си спомням и все приятни моменти изникват. Хората ме уважават и до ден днешен, значи сме се представили добре. Ходя редовно до Мюлюз. Познава ме половината град. Той е 160 000 жители, не е голям.

Какво се промени за тези години във френския футбол?

- От нашия мач започнаха промените. Смениха изцяло програмата. Започнаха да създават футболни академии. И са от най-добрите в света. В Испания, в Англия, в Германия вероятно най-многобройната чуждестранна колония е френската. И то говорим за големите отбори. Бих казал в 80% от случаите се представят добре. Смениха начина на подготовка при децата. Направиха спортни училища, преди това го нямаше.

Искате да кажете, че въведоха нашата система с училищата от комунизма?

- Точно. Като в комунизма са французите. Учат, тренират, ядат. Всичко им е на едно място. Мюлюз, който не е от кой знае какво значение за Франция, има две спортни училища! И школата даде доста таланти за елита. Има 300 деца, а отборът изпадна в четвърта дивизия. Разбира се, не само футбол, а и други спортове. Въобще, създадоха се много академии към професионалните клубове и започнаха да работят бивши състезатели със съответния лиценз. Познавам отлично Сошо, Оксер, ПСЖ - работи се много професионално. От 20 деца излиза едно, но то стига. Школи много, конкуренция огромна, талантите от бившите колонии са милиони.

Да преминем към националния отбор на Франция, защо според вас загубиха "нарисуван" финал на европейско?

- Като си победил Германия на полуфинал, явно си мислиш, че си шампион. Подцениха Португалия. След гола не успяха да реагират. Знаете, в големите мачове те нямат особена психика. И победата ни на "Парк де пренс", и загубата им в полуфинала от Германия през 1982 г., когато водеха 3:1, показват това. Разбира се, ако бяха вкарали първи гол, друго ставаше. Заинати се мачът, португалците играха добре в защита. И късмет, разбира се. Този, нападателят (б.а., Едер), сигурно няма да вкара повече гол през живота си. Гледам го, резерва и в Лил.

Какви ще са промените сега според вашата информация?

- Не са големи промените, но има. Патрис Евра е "пенсиониран". Централната двойка ще претърпи промени. Варан влиза, след като беше контузен на европейското. Взеха бързо баска Лапорт, защото се говореше, че става испански национал. В средата не съм възхитен от Нголо Канте. Бил новият Макелеле, ама не е никакъв Макелеле. Онзи покриваше сам целия терен, отнемаше всяка топка и я закарваше при Зидан. Оттам ставаше лесно. Очаквам Сисоко от Тотнъм да смени Канте. Пол Погба започна да ме съмнява. Този футболист не струва 100 милиона евро. Ако играе титуляр, ще е по-добре за нас. Е, отпред Франция впечатлява. Гризман е сигурен, вариантите за останалите са много. Набил Фекир от Лион е изключителен футболист, но скъса връзки преди време, явно навлиза във форма. Може би Марсиал ще е титуляр.

Какви са шансовете ни на "Стад дьо Франс"?

- Дано Петьо Хубчев ги стегне, че това срещу Люксембург не приличаше на нищо. От 4 гола един беше случаен и три от 25 метра. А техните бяха три през централната зона, което е несериозно. И това е Люксембург. Не съм голям оптимист. По-скоро се надявам на резултат, който да ни вдъхне увереност за Швеция. Ако не стане голяма беля, ще понатрупаме самочувствие. Швеция е далеч от нивото на Франция. Време е футболистите да заиграят за българския флаг. Да седнат и да се разберат кой каква чалга да слуша, но да играе. Времето не ги чака.

Има ли пропуснат футболист в състава на Петев, който Хубчев ще тренира?

- Гледах Ботев - ЦСКА-София на запис в момента и се питам: "Кой българин да вземем, мама му стара?". Едно, че е пълно с чужденци. Дано Хубчев направи оптималното и дори да паднем във Франция, да го направим мъжки. Швеция не е световна класа, особено без Ибрахимович. На европейските финали бяха посредствени, нищо повече от нас, стига ние да играем задружно.

Как ще коментирате напускането на селекционера Ивайло Петев 10 дни преди мача с Франция?

- Като прочетох обяснения как няма да ходи в Динамо Загреб, ми стана ясно, че точно там отива. Пускат ги нарочно. От такива селски номера в българския футбол ми писна. Не е ли селски номер! 10 дни преди решителните квалификации изчезваш за 60 секунди като в онзи филм.

Мнозина ще кажат, че в Загреб го чакат пари, Шампионска лига?

- Нали! Всичко се върти около парите. Добре де, ако го изгонят от Динамо Загреб, което неминуемо ще стане? Пак ли ще го вземем? Няма ли да си плюем в устата, с извинение. Парите ли са всичко? Вземи ги, но като класираш отбора на европейско, на световно. Едно време идвахме без стотинка, а сега имат повиквателни да дойдат на разходка. Беше чест за нас. По два дни не съм спал от яд, като не ме повикат. Сега на Хубчев какво да му кажеш? Каквото и да стане? Сигурно половината не ги познава добре, макар че беше дълго време в Берое.

Ще се справи ли Петър Хубчев, заедно сте сигурно от юноши?

- Засичали сме се от юноши в националния отбор. Желая му успех. Ако ги загубим двата мача, трудно ще наваксаме. Дано измъкнем нещо. Ще получим и самочувствие, и време за работа. Сега имаме самочувствие, но извън терена, а вътре изчезва. Хубчев е строг треньор, да създаде дисциплина, да се хвърлят играчите за него. И да разберат, трансфер без мач в националния отбор не се прави.