Георги Миланов : Хърватите го дават "бла'бла", притеснени са

Националът Георги Миланов говори за престоящия мач срещу Хърватия, за настроението в отбораи за личните си цели.

- Хърватските медии продължават да провокират, че националният тим на България е един малък залък за голямата уста на Хърватия. От два дни и футболистите започнаха да им пригласят, афиширайки сигурна победа, в която не било ясно само с колко гола ще спечелят. Как ви влияе всичко това преди мача?

- Не ме впечатляват изобщо. Приемам го като част от играта. Опитват някаква психовойна явно. Изтъкват се като абсолютен фаворит, но нещо много бла-бла го дават. А това издава и известно притеснение. При подобно дразнене на съперника не можеш да очакваш нещо добро. И надявам се на мача да го докажем и после да говорим кой каква звезда е и кой анонимник.

- Може би искат да ви потиснат самочувствието?

- Ако имат такава цел, това е адски несериозно. Първо, че сме професионалисти. И второ - когато излезеш пред поне трийсет хиляди ентусиазирани българи, които те зоват за победа, няма как да си притеснен или смачкан. Затова нека оставим приказките за след мача. Ние сме мотивирани на макс за победа и ще си я отвоюваме.

- Наясно ли сте на каква позиция ще играете? Ако сте ляв полузащитник, ще срещнете най-опитния сред съперниците - Дарио Сърна, който има 118 мача за Хърватия...

- Въпросите по състава може да ги коментира само селекционерът Любо Пенев. Нямам думата по този въпрос. Колкото до Сърна - той е наистина институция в националния тим на Хърватия и ще е предизвикателство да се надигравам с него. Но по-важното е как ще действаме като отбор. Според мен нашата сила е в колектива. Любо Пенев създаде обстановка, в която няма групи, групички или скрити конфликти и интриги. Има единомислие и цел класиране на Евро 2016. Всичко друго е на втори план.

- Последният голям мач на България се смята победата именно над Хърватия с 2:0 в София през есента на 2002-ра. Гледахте ли този двубой?

- Тогава едва десетгодишен, бях на седмото небе след мача. Победа, пълен стадион, страхотна игра на нашите. Спомням си, че и тогава Хърватия беше фаворит, но ги приземихме от високо.

- Ситуацията днес е по-различна...

- Преди мача - да. Но да видим как ще е след него. Във футбола никога и в нищо не може да си сигурен. Надявам се да го припомним на онези, които са го забравили.

- Отдавна у нас се смята, че България не може да играе срещу два силни съперника в рамките на три-четири дни. Затова и винаги в програмата сме търсили след тежък мач да има сблъсък с аутсайдера в групата или да почиваме. Сега схемата е наредена от УЕФА и три дни след сблъсъка с Хърватия играем с Норвегия в Осло. Ще издържи ли отборът?

- Времената се промениха. Сега дори и в България по-често се играе вече по схема събота - сряда. Физическата издръжливост не би трябвало да е проблем. За мен психологическият рефлекс към събитията е далеч по-важен. Например в световните квалификации вървяхме окей до последния кръг. Тогава загубихме от Армения в Ереван след драма и безобразно съдийство. Загубихме реално шансове за бараж и някак по инерция паднахме от Чехия в София четири дни по-късно. При успех в Ереван и решителен мач с чехите у дома щяхме да умрем, но да спечелим. Сега успех над хърватите ще ни допингира максимално за битката с коравите норвежци. Сигурен съм не на сто, на хиляда процента.

- А, загуба, не дай боже?

- Не мисля за такъв вариант. Честно ви казвам. Не съм чул и някой от съотборниците ми да говори за загуба.

- Вие как се настройвате за мач. Суеверен ли сте, имате ли някакви ритуали?

- Не, нищо особено. Гледам да не си променям ритъма, да не психясвам, както се казва, преди двубой. А и в днешния футбол влизаш от мач в мач и нямаш време да преживяваш дълбоко нещата. Цар Футбол те прави гладиатор и това е. Днес играеш в София, след три дни в Осло, после в Москва през уикенда, след това веднага в Манчестър... Абсолютно натоварване на физиката и психиката. Но това е истинският футбол. Битка след битка. Стискаш зъби и се кръстиш да не се контузиш или да не те грабнат медиите, ако не играеш добре.

- Вече сте сред звездите на московския ЦСКА, а руската столица изкушава със забавления. Как е животът там?

- Туристите знаят по-добре от мен. Натоварванията са толкова големи, че бързаш да се прибереш вкъщи и да легнеш на дивана да почиваш пред телевизора и с лаптопа до теб. Приятелката ми Мария се грижи да ми е уютно, често идва и майка ми. А системата така те хваща, че нямаш време дори да мислиш за забавления. Системата те държи яко. Малко отпускане и излизаш извън ритъм, слизаш от влака и проблемите започват.

- Вярно ли е, че сте си загубили наградата за Футболист номер едно на България за 2012-а?

- Не, просто не бях я взел с мен в Москва. Умишлено. В ЦСКА имах ново начало и нито за момент не исках да живея с миналото. Очаквах трудни моменти и погледите към успешните дни в "Литекс" и България нямаше да ми помогнат. Само щяха да ме размекват.

- В националния тим имаше и преговори за премии при евентуално класиране за Евро 2016. Вие участвахте ли в тях?

- Не, трябва да призная, че тази тема не ми е силната страна. Дори и не знам какво са решили по нея. Така е и в моя клуб. Мениджърът ми Мирчо Димитров движи нещата и само ме информира, когато има промяна по моя договор. За мен е важно, че ръководството е доволно от изявите ми и го вика да ми увеличават заплатата. Разбира се, ако е за намаление, да не дава Господ, със сигурност щях да се заинтересувам повече.

- С вашия брат близнак Илия Миланов сте разделени повече от година и половина. Как го преживявате?

- Не е лесно, наистина. Вероятно знаете, че между близнаци винаги има много силна връзка. Освен всичко, откакто съм в ЦСКА, с неговата кариера стават някои странни неща, но... сега не искам да коментирам това. Тази тема е много болезнена за мен. Сега ще съм щастлив да сме рамо до рамо в битката с хърватите и да излезем от терена с вдигнати глави.

- Влияе ли ви много публиката?

- Когато играеш често пред пълен стадион, който те подкрепя или те хули, ревът от трибуните е като гориво. Поне за мен е така. Нямаш притеснение! Имаш заряд. Очаквам го в петък от феновете с трикольорите на "Васил Левски". Надявам се да са с нас през цялото време. Така, както беше срещу Дания и особено срещу Италия, когато губехме с 1:2.

- Тогава изравнихте със страхотен гол. Да очакваме ли пак ваше попадение?

- Ще бъде страхотно, но не мисля за индивидуални изяви, а за отбора. Почти всеки разбор Любо Пенев започва с "Футболът е колективна игра". Няма шанс някой да си мисли как да се изтъква. Победата е целта и всички ние сме длъжни да я преследваме заради България и заради отбора. Разбира се, това не означава, че бих се отказал от гол. И още по-доволен ще бъда, ако го зачетат.

- Шегувате се заради незачетеното ви попадение на мача "Рома" - ЦСКА, нали? Твърди се, че това щеше да е гол №1 по красота в Шампионската лига този сезон...

- Може би. Но аз съм на принципа, че най-красивият гол предстои. На 22 години, живот и здраве, кариерата ми е още в началото си. Мачове много, но важните, като този с Хърватия, не трябва да се пропускат. По-точно победите не трябва да се пропускат!