Два дни минаха от мача на националния тим с Естония, а коментарите по темата не стихват. Слуховете за уговорка, заговор срещу кандидатурата на Борислав Михайлов за ръководно място в УЕФА и какво ли още не.

Каквото и да има, то е доста неприятно, провинението е тежко. Такъв скандал, дори ние да нямаме никакво участие, дори да се докаже, че всичко е измислица и мачът е кристален като роса, вече удря по реномето на страната ни. А то и без това никак не е добро.

Всичко това обаче в момента изглежда като "бял кахър" пред всички проблеми, които засипват националния ни отбор. Вместо да мислим кой и как е уредил мача, ние трябва да се радваме от този факт, защото ако тази уговорка е истинска, то тя ни спаси от позорна загуба в тази контрола.

Няма смисъл в момента от излишно плюене по тима. На всеки, който разбира от футбол е ясно, че на Лотар Матеус му трябва време, за да промени, ако изобщо е възможно, нещо в играта, манталитета и цялостното представяне на "трикольорите".

И все пак, констатацията към днешна дата е, че сме изключително слаби. Това е истинският проблем на отбора ни, не е договорката, не е резултатът в тази контрола. Резултатът ще има значение срещу Швейцария, не сега.

Истината обаче е, че играта ни бе безкрайно безидейна, слаба. Без Бербатов в атака сме доста вяли и играем без каквато и да е острота. Това бе ясно на всеки. Единственият светъл лъч е Ивелин Попов.

В халфовата линия нито Благо, нито Стилиян Петров бяха на висота, за Чавдар Янков да не говорим. Защитата отново бе разграден двор. Дори Ники Михайлов, който в последните месеци е сред най-стабилните, не бе толкова уверен.

Изобщо проблеми много. И за тях на този етап НЕ ТРЯБВА ДА ОБВИНЯВАМЕ МАТЕУС. Просто толкова са ни силичките. Това е горчивата истина. Повтаряме го много отдавна, но типично по български с 1-2 победи вдигаме гарда и си мислим, че нашата школа изведнъж става най-добрата на Балканите едва ли не.

Истината е, че сме отчайващо слаби. Потенциалът е ограничен в няколко състезатели. Отсъства дори огромното желание, което се предполага, че трябва да имат по-непопулярните играчи от "А" група, които вика Матеус, откакто пое поста.

Затова да спрем да говорим за уговорки, за скандали. Да не се цупим, че даден играч играл по-малко. По цял свят е чест и гордост за всеки дори да тренира с държавния тим на родината си. Само у нас се цупим и искаме да играем титуляри всеки мач.

Ами това просто няма как да стане. Няма как Матеус да пусне 18 играчи като титуляри. Нито може да прави постоянни рокади в състава в тези контроли, защото нали все пак трябва да избистри някаква стратегия в главата си за срещата с Швейцария.

И без това този национален отбор е достатъчно фарсов, трагичен. Дайте поне вътрешно да не го довършваме. Нека помогнем кой с каквото може на Лотар Матеус. Защото ако и германецът някак си успее да постигне нещо, това ще се отрази положително на целия ни футбол. Ако се провалим, Матеус ще си замине и вероятно ще забрави след няколко месеца, докато ние ще продължим да се мъчим и да страдаме, че сме напът окончателно да изчезнем от футболната карта на Европа.