В трети пореден квалификационен цикъл се срещат младежките формации на България и Хърватия. В четирите срещи, изиграни досега, балансът е равен.

Двата отбора имат по 2 победи и 2 загуби, но съперникът ни е отбелязал гол повече. Първият сблъсък между отборите е през 2002 година в квалификациите за европейско първенство в Италия.

В нея "шахматистите" постигат най-голямата победа в съперничеството с България - 3:1. В мача над всички е настоящата звезда на хърватите Дарио Сърна, който дори отбеляза хеттрик на стадион "Славия", а почетният гол за нашите бе дело на Емил Гъргоров.

Загубата е втора поредна за българите след тази от Белгия, отново с 1:3 и стартът в квалификациите за отбора ни е повече от отчайващ. Срещата се оказва последна за наставника Стоян Коцев, който впоследствие е заменен от Петър Миладинов.

Именно под негово ръководство младите "лъвчета" нанасят единствената загуба на хърватите. В срещата, която няма значение за крайното класиране, Александър Тунчев отбеляза гола за победата с 1:0. За съжаление тя се оказва недостатъчна и поради по-лошата ни голова разлика, в сравнение с отбора на Белгия, заемаме третото място в групата и пропускаме европейското.

Историята се повтаря и в следващия квалификационен цикъл, който се оказва крайно разочароващ за младежката ни формация. В група от 6 отбора заемаме петото място, като печелим едва 7 точки от 10 мача. Четири от тях взимаме срещу невзрачния състав на Малта, който остана след нас в класирането.

Хърватите се класираха за европейското в Португалия, което се проведе това лято, записвайки само един равен мач (последния, когато вече са сигурни за първото място) и една загуба - от България. В първата среща нашите отново губят, но този път с минималното 0:1. В герой за съперника ни се превръща роденият в Бразилия Едуардо да Силва, който е настояща звезда на Динамо (Загреб).

На стадион "Българска армия" (3 юни 2005) побеждаваме хърватите с 2:1. Гостите откриват резултата в 47-ата минута, а първото полувреме бе повече от равностойно.

Козът на Петър Миладинов в мача се оказа Илиян Мицански, който се появява на терена на мястото на Даниел Божков. Само за 7 минути (между 56 и 63) обаче успяхме да обърнем резултата.

Първо резервата Мицански намери Генков, който изравни. Малко по-късно бе постигнат и пълен обрат, след като Домовчийски бе изведен добре и не сгреши. За съжаление победата отново не оказа влияние на крайното класиране в групата.

Българите нито успяха да заемат някое от първите две места, нито да спрат амбициозния си противник. В момента младежкият ни национален отбор е с нов треньор, големи амбиции и
уникален шанс.

Новият формат на квалификациите изпрати момчетата на Александър Станков в доста тежка група, но категоричната победа над Украйна с класическото 3:0 дава поводи за оптимизъм.

Успех над Хърватия ни класира за баражите. Равенството също би могло да ни прати напред, ако в последната среща "хърватите"  не победят Украйна с повече от два гола разлика. Има шанс да продължим и при загуба, но тогава ще треперим до края, стискайки палци украинците да победят в последната среща и трите гола от победата ни над тях да се окажат достатъчни.

Всички в България обаче очакват победа днес. Момчетата на Сашо Станков знаят как да я постигнат. Ники Михайлов, Петър Занев, Живко Миланов, Коце Хазуров, Цецо Генков и Валери Домовчийски вече са изпитвали тръпката от победа над Хърватия.

Последните двама даже знаят и как да отбележат на хърватите, защото вече са го правили. Младежите могат да повторят успеха, който постигнаха точно преди 16 месеца. Така приказката, която започна да пише Сашо Станков, просто ще продължи.