Димитър Телкийски: Трябваше да сме по-смели

Мечо, какво не достигна на България да бие Ирландия в София?
- Ами какво не ни достигна? Един гол в повече най-вероятно. Като са минали няколко дни от мача, може да го анализираме. Не съм гледал запис от срещата още, но може би трябваше да сме по-смели.

Ирландците не ви ли изненадоха с този гол?
- Ние бързо се върнахме, изравнихме. След това пропуснахме да поведем и с течение на времето, когато срещата отиваше към своя край, се опитахме по най-бързия начин да стигнем до вратата. Започнахме да изсипваме топката към наказателното, а това бе голяма грешка. Те това и чакаха.

Имаше ли такива указания?
- Не, но мачът бе с такъв залог, че трябваше задължително да победим, да останем в борбата за първите две места. Може би това оказа влияние.

А сега шансовете ни за класиране не станаха ли илюзорни?
- Шансове има винаги, идва следващ мач, но не всичко зависи от нас. Трябва да чакаме другите да грешат.

Има ли сили България да спечели всички оставащи мачове, в това число и да биете Италия като гост?
- Ние сме длъжни да изиграем всеки един от мачовете на 100%. Да се опитаме да ги спечелим, пък каквото стане. Това е футболът. Длъжен си да играеш и да опиташ да победиш.

Не бяхте ли първите 10-15 минути сковани на терена?
- Ирландците ни бяха разучили доста добре и излязоха да ни пресират навътре в нашата половина. Излизаха доста напред да ни пресират, да не ни позволяват да играем с топката.

Доволен ли сте от играта си, вкарахте гол?
- Не съм доволен, след като не сме победили. А няма значение дали съм вкарал гол или не. Не деля себе си от останалите. Щом не сме спечелили, значи не сме си свършили работата докрай. Всички трябва да си вършим работата и да помагаме на България да върви напред.

Сякаш бяхте позабравен за националния, но Станимир Стоилов ви върна в състава. Имахте ли колебание дали да приемете отново да играете за България?
- Имах колебания, ако съм честен. Надделя, че ще играя отново за България. Тръпката е по-различна.

Кое е по-различното от това да носиш националната фланелка, а не тази на Апоел, да кажем?
- Чувството, че цялата държава разчита на отбора да зарадва България. Като играеш за националния отбор, е нещо съвсем различно. Тогава се обединяват сини, червени привърженици. Няма деление на фенове, всички са едно, гледат за доброто на отбора.

А нова покана ще приемете ли?
- Не зная. За кое ме питате - сега, или след края на квалификациите?

И за двата варианта?
- Ако се чувствам добре, няма причина да отказвам покана. Това за годините и възрастта е без значение, независимо че тук се спекулираше последните няколко месеца именно с това. И постоянно се атакуваше и плюеше. Както видяхте, не съм свършил още за футбола. В националния отбор трябва да играят футболистите, които са във форма, които играят редовно, защото знаете, че мачовете са през един-два месеца.

Какво е това подмладяване на отбора? Взимаме тези. А ако те не са във форма, какво правим. Не може да се каже играе този или онзи. Затова е национален отбор, да се избира най-доброто. Да играят тези, които могат да помогнат.

Не смятате ли, че всички, които играхте срещу Ирландия, сте длъжници на 40 000 фенове, дошли да ви подкрепят на стадион "Васил Левски"?
- Естествено, че сме длъжници. По-добър отбор сме от Ирландия, но мястото и точките, които имаме, не го доказват. Би трябвало поне да сме на второ място в групата. Така трябва да е, щом имаме претенции за футболна сила, за страна, която иска да се развива. Голяма част от футболистите играят във водещи отбори в Европа.

Тогава какво не достига? България ще пропусне трети пореден голям форум?
- Явно победите ни не достигат. В миналия квалификационен цикъл успяхме да съберем доста точки, но пак не успяхме да се класираме. Трябва да се побеждава, да се събират точки, за да успееш да се класираш на европейско, световно.

Имате ли се за любимец на Станимир Стоилов?
- Не. Гледам да си върша работата и задачата, която той ми поставя. Независимо дали е той или друг треньор.

Какви са отношенията ви?
- Нормални. Между футболист и треньор.

Това означава ли, че бихте приели покана да играете при Станимир Стоилов в Литекс?
- Не зная, отиваме към друг въпрос.

Затова ви питам?
- Не ми се говори сега. Желанието ми е да почина малко и тогава ще решавам.

Кога ще е ясно къде ще продължи кариерата ви?
- До 20 дни се надявам да е ясно.

Събрахте ли си багажа от Израел?
- Да, всичко прибрах.

Има ли вариант да се върнете отново в Израел?
- Съществува, но възможността е малка на този етап.

Ако трябва да избирате, какво ще направите - кариера в чужбина или да се върнете в България?
- Желанието ми е да играя в чужбина още 2-3 г. Но това са догадки, няма нищо конкретно. Има доста неща, но ще говоря, когато е сигурно. Когато имам договор.

Имате ли оферти?
- Има няколко, върху които мисля.

Откъде?
- От България и чужбина. Приоритет е да опитам в чужбина.

Някой от Левски търсил ли ви е?
- Не, не съм говорил и до момента нямам предложение от Левски.

Ако сам избирате, в коя държава искате да играете?
- Трудно ще е, защото излязох малко късно в чужбина да играя. Трудно е да отида в първите държави - Испания, Италия, Англия. До 20 дни се надявам да има яснота.

Каква е равносметката ви от престоя в Израел?
- На мен и семейството ми харесваше в Израел. Тел Авив е хубав град. Апоел е голям клуб, доста хора ни познаваха след първите няколко месеца. Имаше интерес към нас. За мен оценката от престоя ми там е положителна. Тел Авив много ми хареса. Градът процъфтява. Един добър европейски град, но не е в Европа

Нямате ли оферта от Апоел?
- Водят се разговори, но шансовете са малки.

Заради намаляването на заплатите ли?
- Нещо такова се получава там. Но не сме говорили по темата за пари.

Какво ви липсваше там?
- На мен нищо. Защото семейството ми беше с мен.

Следяхте ли какво се случва в България, в Левски?
- Информирах се по интернет. Нямах възможност да гледам българска телевизия. Гледах 1-2 мача.

Оферта от Левски готов ли сте да обмисляте?
- Не зная, никой не е говорил с мен. Не искам да гадая.

Синът ви Димитри е на близо 3 г., гони ли топката?
- Опитва се, но е малък.

Ще искате ли да е футболист?
- Бъдещето ще покаже. Ако видя, че има качества и талант да се занимава, няма да го спирам.

Знаете ли състоянието на родния ви клуб Ботев?
- Ситуацията там е плачевна. Не зная защо се получи така и този велик клуб стигна до това положение. Ботев в момента е на дъното

Какво трябва да се промени?
- Явно много неща. Доста години ме няма в Пловдив. Това, което чета, доста неща трябва да се променят. Този клуб последните 7-8 години тъпче на едно място и е стигнал дъното. Не виждам никакво развитие. Тази публика в Пловдив не заслужава това.

На 32 г. сте, мислили ли сте какво ще правите, като спрете с футбола?
- Не.

Треньор бихте ли станали?
- Не, на този етап едва ли.