България завърши подобаващо борбата в квалификационната си група за световното първенство в ЮАР догодина. Разгромна победа с 6:2 над тим като Грузия, който доста ни затрудни в първия двубой между двата тима. Бербатов и Мартин Петров влязоха в ролята си на лидери, вкараха общо 5 гола.

Малкото публика, дори обидно малкото публика на националния стадион "Васил Левски" видя най-после държавен тим, който се раздаде докрай и постигна ефектна и красива победа. И какво от това обаче следва да попитаме? Този филм сме го гледали доста пъти - силна, вдъхновена България, която разнебитва съперника си, но... след като е загубила за пореден цикъл шансовете си за класиране на голям футболен форум.

Така се получи и този път. Точно както бихме Румъния миналите квалификации. И какво от това обаче, след като Муту и компания играха в Швейцария и Австрия, а ние гледахме по телевизията за пореден път. Както каза капитанът на националния тим Димитър Бербатов обаче, какво друго ни остава, освен да вдигаме главите и да се борим, колкото можем.

Ясно е, че нямаме кой знае какви играчи от световна класа - те се броят на пръстите на едната ръка. Ясно е и, че вътрешния шампионат е малко пресилено да го наричаме "футболен". Ясно е, че работата в школите не е на ниво, 2/3 от играчите в "А" група нямат понятие от елементарните неща във футбола. Все пак обаче няма как да развеем "бялата" кърпа и да се откажем, нали? Идва нов цикъл и въпросът е какво да направим там, за да имаме шанс.

Смяна на треньора? Най-актуалното искане в последните дни. В България сме царе на това да искаме да махаме някой. Въпросът е кой да дойде на мястото на Мъри Стоилов?

Вариант номер 1: Чужденец. Това е почти невъзможно. Защо? Ако в националния тим ще акостира някой евтин сърбин, по-добре да не се случва. Единствено такъв ход би имал смисъл, ако се привлече класен легионер. Неговата заплата обаче няма кой да я плаща, а кой може да гарантира, че подобен човек ще работи със сърце за България, а няма само да се подписва под месечното си възнаграждение? Пример е Ектор Купер, който явно не промени нищо в Грузия.

Вариант номер 2: Българин. Но кой да е той? Нима всеки, който е постигнал горе-долу нещо в кариерата си, не се пробва вече? Едва ли в момента има някой, който може да се справи много по-различно от Станимир Стоилов.

Затова като че ли най-правилното решение е да дадем последен шанс на тази България, на тези играчи, на този треньор и ръководител. Стоилов и Сираков може да не са най-великия тандем в историята на футбола, но поне са доказали, че могат да работят заедно и да постигат успехи.

А и тези, които казват, че те двамата нямат морално право да водят България повече, нека се сетят, че Христо Стоичков, който се провали в един цикъл, воден от първия мач от него, получи втори шанс. За да си тръгне после сам, но не подбуден от морала си, а от по-добра оферта. Така че след него всеки един треньор в националния тим заслужава своя втори шанс.

Накрая няколко думи и за феновете. На мача с Грузия имаше смешно малко публика. Ясно е, че този тим се провали достатъчно и може би си заслужи бойкота. Но това в крайна сметка е държавния тим, не е Левски или ЦСКА, Локо или Ботев. Това е отборът на България. Той заслужава подкрепа и шанс и от феновете. В крайна сметка, всеки може да си избере клубен тим, национален обаче не. Нека си обичаме нашия...