Ако приятелската среща между Швейцария и България бе мач по икономически стандарт, тогава равенството 1:1 може да се сметне като взимане на световна купа от наша страна. Но това си бе чиста проба контрола, в която домакините приличаха на успали се ученици, които не си бяха курдисали часовниците и дори не ги интересуваше къде се намира родният им хубав шоколад, за да го хапнат.

Единственият, който се напъваше от техните „кръстоносци" да играе, бе дебютантът от Сампдория Марко Падалино. Сефтето му бе повече от успешно. За негов късмет в нашия отбор се случи нещо, с което уж опитен треньор като Стоилов направо изби рибата и „надмина" себе си. Както е известно, от времето когато Гошко Пеев не искаше да играе на десния бек, а Кишишев отказа напечената евроквалификация с Белгия (2:2) през лятото на 2003, проблемът с десен бранител висеше с пълна сила.

Това бе така до момента, в който Живко Миланов стъпи здраво на този пост. И с времето показа, че го заслужава. При това с играта си, а не защото живее с Бисера - дъщерята на шефа на БФС Боби Михайлов, и дори в края на годината го дариха с внуче. Грозната картина от единоборството между напористия Падалино и трябващия да го спира с неудобен крак Миланов, лъсна с пълна сила на „Стад дьо Жьонев" повече от празните места на стадиона.

Някой сега може да „цака" и да каже „ама ето какво направиха хората на Мъри от новия му отбор Литекс" (б.а.-ако приемем, че Живко от Левски е от стария му тим). В смисъл че голът на Ивелин Попов стана след двойно с неговия съотборник при „оранжевите" Станислав Манолев, който игра прилично на десния бек. Ясно е, че Мъри явно е искал да угоди хем на новия си, хем на стария си отбор, като пусне Станислав и не извади от игра Живко.

Изникват няколко въпроса след този тактически етюд на Мъри в стил „две дини под една мишница". След като е контрола, защо не пусна на десния бек Манолев и Миланов по едно полувреме? Защо тогава бе извикан изобщо Ивайло Петков, след като не започна той отляво? А не можеше ли и опитният Илиян Стоянов, който е играл в тази лява зона, да бъде сложен там?

Или да бъде повикан централният защитник на ЦСКА Иван Иванов, с който бе направен сравнително сполучлив експеримент в лявата зона на мачовете срещу италианците и грузинците? Какво щеше да се загуби, ако русокосият бранител на „червените" бе извикан да бъде пробван за пореден път на този пост отляво... При това, след като успешно се справи в завързани световни квалификации срещу световния шампион Италия и коравия тим на Грузия.

Както се казва „питаме и отговор не искаме". За Иванов стана дума, защото той можеше да запуши „сложните" мъриеви рокади на левия бек. И друго. Получи се така, че единствено Валери Домовчийски не можа да влезе в игра. Ясно беше, че много трудно ще стане смяна на Бербатов с Валери, защото тогава медиите тип „болни мозъци" щяха да „съзрат", че Мъри иска да си връща за минискандала между него и Митко в Беларус.

Валери трябваше да влезе, за да се види как изглежда на терена, след като в последно време вкара няколко гола за берлинския тим. Ако имаше нещо смело и заради което не трябва да се мрънка срещу Мъри, това е мястото на Бербатов. Един единствен път Стоичков го постави зад Гонзо на мача с Швеция в София, който загубихме с 0:3.

Но определено в срещата с Швейцария Бербо бе откровено изтеглен назад. Друг е въпросът, че се видя нагледно, когато той хвърляше пасовете, че напред нямаме Кристиано Роналдо или Уейн Рууни. Може би самите футболисти не са свикнали да излизат по често на чисти ситуации от Бербатов. Гледат плахо на тази възможност да се изявяват вместо Бербо.

В този смисъл е похвална тактическата смелост на Мъри в контролата с Швейцария да накара другите да проимат самочувствие, че и те могат да решават мачовете, а не само Бербатов. Или по-скоро Бербо да почне да ги решава не само с голове, а и с пасове, както вече прави в Манчестър Юнайтед. Цялостният извод от двубоя с Швейцария е, че не трябва да се вторачваме в резултата.

Дори и ние да бяхме победили или домакините, значението е никакво. Крайно време е да не правим трагедии или съответно геройства от подобни контроли. Видя се, че домакините от Швейцария, като изключим дебютанта Падалино, не си даваха зор. В някои моменти, когато телевизионните камери даваха отблизо Отмар Хитцфелд, не можеше да се разбере дали се ядосва или изпада в тежка скука след това, което е преживял с Борусия (Дортмунд) и Байерн.

Така че да не придаваме някакви стойности на подобен род мачове. Най-важното е да се види проверката. Въпреки че каква проверка срещу спаринг, чиято цел бе да изравни и мислите му са насочени към двете световни квалификации с отбора на Молдова. В този смисъл за мача с Ейре, когато вече няма къде да се бърка, е по-добре Мъри да заложи на сигурното.

Нека десният бек си бъде Живко Миланов, а на Манолев ще му дойде със сигурност по-бързо времето отколкото казваше царят. По-скоро Мъри да помисли как ще реши проблема със зоната на левия бек. Останалото е пак да разчитаме на Бербатов - дали от задна позиция или напред, както винаги. Може би пропускът му срещу Швейцария при 1:0 за нас, когато не му достигна крачка, е добър знак.

Означава, че си е запазил головия специалитет за по-важния мач в Дъблин срещу Ейре. Е, Бербо и компания не успяха да направят малко предварителен подарък на днешния рожденик Мъри Стоилов, който става на 42 години, но дано след месец просто не го разочароват.