Ах този Божинов! Как да не възкликнеш за това, което направи 20-годишното момче в рамките на пет дни, три мача и 270 минути.
Колко воля има Валери. Още преди мачовете на мъжете с Румъния, на младежите с Хърватия и пак на "А" отбора със Словения Божинов заяви на треньорския щаб: "Аз мога да играя и в трите мача. Няма страшно, няма да се уморя".
За малко не доведе до пълен обрат срещата в Румъния. Класира младежите за така мечтаните баражи. Накрая в галавечерта в сряда вкара фамозен гол от воле с обръщане на тялото, с който отпуши надеждите ни за Евро'2008. Даже заби и още едно попадение, но му го отмениха.
Явно е, че младостта и голямата воля за изява направи от Валери героя на тези пет дни. Но има и друго нещо. Божинов дава всичко от себе си, когато е под психологически натиск. Малко ли му се струпа. Вярно, премина в най-големия италиански клуб Ювентус, но в момент, когато отборът бе въдворен в серия Б и започва първенство с минус 17 точки. След като клубът бе напуснат от треньора Капело и куп звезди, нашият е част от корабокрушенците, които ще спасяват кораба.
В процеса на лагер-сбора на националния тим се контузи Бербатов и Божинов волю неволю трябваше да излезе от сянката на малкото дете, на което му е позволено да прави пропуски като този в Констанца в края на мача.
Всъщност колкото пъти Валери е имал някаква свобода, винаги е бъркал. Имаше период, когато говореше повече, отколкото е нужно. После във Фиорентина вместо да се бори, както той умее, за титулярно място, започна да изказва претенции защо не играе често. Плъзна се по трансферни следи, които така и не го отведоха нито в Байерн, нито в Хамбургер. Главата му като на всеки млад футболист бе пълна с празни мечти, вместо да се съсредоточи върху това, което може.
И забележете кога тръгва нагоре. Първо беше, когато Стоичков го скастри преди срещата с Швеция в София. После, когато ръководството на Фиорентина го извика на четири очи. С времето Валери се научи повече да действа и по-малко да приказва. И да оценява ситуацията. Той разбра, че може да е в Серия Б , но е част от великата клубна история на Италия, наречена "Стара госпожа". Същото бе и на сегашната сбирка на националите, когато за три дни отборът преживя трудни времена. И момчето от Горна Оряховица ги направи по-леки...
blUe_faN
на 08.09.2006 в 10:58:27 #6abe kakav igrach e toq bojinov.. za 90 min (s/u rumyniq i sloveniq) imashe 1 udar.. dobre che go vkara inache ne znam... kakav centralen napadatel moje da e tova.. i basi samochuvstvieto det ima tva pishleme.. po dobre dryvceto berbatov da da si igrae ... toi pone malko poveche igrae s topkata.. pyk i vkarva po chesto .. a za rezerva.. shto ne viknat domovchiiski.. toi pone igrae v SH L .. a nqkoi hora v seriq b..
georgiev
на 08.09.2006 в 10:43:06 #5Браво Валери .Наистина си страшен.Дано Бог те опази от контузии и главозамайване.Да не забравяме ,че има още един Валери и предричам до година две тези двамата да разпиляват противниковите защити така както правиха преди тях Стоичков и Костадинов.
DPGC
на 08.09.2006 в 10:40:55 #4Колкото Торино е най-големия италиански град
Italian_fan_pld
на 08.09.2006 в 10:35:01 #3mi JUVENTUS si e nai-golemiq italiqnski otbor we
sakkar
на 08.09.2006 в 10:31:41 #2тоя съвсем забрави Киево!
DPGC
на 08.09.2006 в 10:14:51 #1Ювентус бил най-големия италиански отбор...хахахаха