Литекс вече е доказана марка в България. Не само заради двете титли от 1998 и 1999 г., но и заради постоянното присъствие в челните позиции на родното първенство.

Гриша Ганчев явно се задоволи с успехите на вътрешната сцена, тъй като напоследък той и подчинените му във фирмения тим сякаш дадоха гръб на шампионата и гледат единствено към Европа. Изглежда в Ловеч прозряха, че именно в европейските клубни турнири, са

истинските мачове
и многото пари


И точно там си заслужава да се играе футбол на високо ниво. И може би поради това ловчанлии не си дават зор в първенството и се хвърлят на живот и смърт за купата на УЕФА.

Миналия сезон Литекс започна с фалстарт в шампионата с 2 поредни загуби от Пирин 1922 (1:3) и ЦСКА (1:2), но после демонстрира класен футбол в мачовете срещу Риека и Генк, за да ги отстрани по пътя си към групите на турнира за УЕФА.

Както се казва, апетитът идва с яденето и по-късно "оранжевите" записаха исторически победи над Грасхопър и Днепър. И то с изключително силна игра, която липсваше в родното първенство.

Стигна се до там, че дори звездите на отбора бяха на два различни полюса - мачовете в Европа и тези в "А" група. Сичеро, Кайе, Новакович, Сандриньо, Йеленкович и Р. Попов впечатлиха с изявите си по терените в двубоите за УЕФА, а след това

търпяха критики
в родния шампионат


Но този факт имаше своето обяснение, защото веднага се заговори за техни трансфери на Запад.

Като че ли и този сезон "оранжевите" рано-рано отписаха шампионската титла, въпреки че преди неговото начало обявиха за цел първото място и купата. Но не би. Ловчанлии изостанаха след първите 6 кръга, записвайки 3 победи, 1 равенство и 2 загуби.

За сметка на това обаче Литекс продължава да е непобеден в турнира на УЕФА. Този сезон "оранжевите" дори бележат по-добро представяне в Европа от миналия, въпреки че все още не са си осигурили място в груповата фаза.

Те обаче са само на крачка от следващия етап след 1:1 с Макаби (Хайфа). Сега мнозина се питат дали футболистите в оранжево ще се хвърлят на сто процента срещу Локо (Сф) в утрешното дерби или ще пазят сили за мача на годината идния четвъртък.

Среща, от която зависи целият сезон за отбора. Двубоят с израелците може да проправи пътя на ловчанлии към нови върхове, но може и да ги свали в родната действителност. Срещу Локо (Сф) Люпко Петрович и възпитаниците му ще трябва обаче

да измият срама
от загубата в
Стара Загора


И това очакват феновете, които се надяват на трета шампионска титла. Лошото е, че треньорският щаб не разполага с кой знае какви ресурси, въпреки че тимът бе напуснат само от две от звездите от миналия сезон - французинът Кайе и голмайсторът Новакович.

Отсъствието на първия не се отрази, но след трансфера на втория в отбора като че ли зейна огромна яма, която Люпко няма просто как да запълни, защото не разполага с качествен голмайстор. В първата среща срещу Макаби сърбинът компенсира с колективния дух на отбора и сега ще трябва да разчита на същото срещу столичните "железничари", както и в реванша с евреите.

Носителят на КЕШ с Цървена звезда е доказан тактик и неговите качества като че ли в момента са най-силното оръжие на ловчанлии. Стига възпитаниците му да изпълнят на сто процента поставените задачи. В Ловеч са амбицирани да нанесат първо поражение на лидера, а евентуалните 3 точки срещу Локо ще подействат като сериозен стимул преди двубоя с Макаби.

Дано само "оранжевите" отново не загърбят срещите от родното първенство за сметка на тези в Европа. Не, че няма да имат основание, а

просто не го
заслужават


"Един отбор и един футболист са големи тогава, когато играят на сто процента във всеки мач", често споделя Петрович и може би е време футболистите му да спазват този принцип. А и битката с Макаби не е решена. Защото ако Литекс я загуби и не влезе в групите, тогава и Европа, и титлата у нас ще се превърнат в илюзия за клуба.