В днешния брой вестник „Топспорт" продължава поредицата "Кървав спорт", посветена на футболното хулиганство. Проблемът не е нов нито за България, нито за света като цяло. Вероятно тази поредица няма да намери отговор на въпроса защо се случва това, но поне ще запознае читателя с футболните хулигани в света. Във всеки материал ви запознаваме с различна държава, известна с бруталността на местните фенове.
След като в първата част ви показахме Англия, която можем да считаме за родина както на футбола, така и на хулиганството, днес е ред на по-малкия брат - Шотландия, както и на другите островни държави. Там противопоставянето е може дори още по-ожесточено.

Къде свършва футболът и започва войната на и извън стадионите? Труден въпрос... Още по-сложно е да се обясни защо се случва всичко това. В Шотландия обаче нещата са прости. Там не става въпрос за вечното дерби на Глазгоу, не става въпрос за Али Маккойст и Тери Бърнс. Тук иде реч за противопоставянето на протестанти и католици. А това е нещо много по-сериозно от футбол. Тук говорим за религия, за политика, за истинска война...

Как започва голямата омраза? Двата тима са колективно наричани „Старата фирма" (Old firm) или, най-просто обяснено, това е символът на шотландският футбол, вечното дерби. Те се създават в близък период - 1873-а се полагат основите на Рейнджърс, а през 1888-а - на Селтик. Още тогава започва голямото разделение на феновете. В края на века на Острова навлизат много имигранти. Те са най-вече от по-малкия къс земя във водата - Ирландия.

Именно в този период се забелязва силното религиозно и политическо влияние и активните позиции, които заемат двата тима. Рейнджърс остава стожер на местното протестантско движение, което кара имигрантите католици да се ориентират към Селтик. И тогава е запален фитилът на Голямата война. На всички става ясно, че Селтик (чието име отвежда към келтите, прародителите на ирландците) ще има предимно католически състав на феновете си - повечето ирландци и шотландци от ирландски произход са такива. Въпреки това официалната политика на клуба е, че е отбор за всички. Докато Рейнджърс остава праволинеен отбор - протестанти при играчите, треньорите, ръководителите.

Интересен факт за отбелязване е, че, макар през Рейнджърс да са минали някои играчи от католически произход, първият, официално заявил се като такъв, който подписва с тима, е Морис (Мо) Джонстън. Той подписва със „сините" по настояване на легендата на Ливърпул и в онзи момент мениджър на Рейнджърс Греъм Сунес. Това става през 1989 година. Както се досещате Джонстън е направил име в... Селтик, като междувременно изкара период във френския Нант. Веднага Мо става жертва на гнева на феновете католици - колата му е подпалена, семейството му е под постоянна заплаха.

В какво точно се изразява шотландското хулиганство? Там няма да видите ракети, които летят от сектор към сектор. Няма да чуете бомби, няма да се задушите от димки. Там ще чуете песни - мощни, горди и оглушителни. А боят идва после. В пъбовете, след предварителна уговорка. Когато дойде денят на „Старата фирма", Глазгоу се разделя на две и се обявява военно положение. Опасно е преминаването в противоположния квартал. Всичко това обаче са общи правила. Те имат своето изключение. Понякога, жестокостта и агресията идват в повече.

Датата е 2 януари 1971 година, стадионът е „Айброкс". Съперници са обичайните заподозрени, а двубоят е традиционен по Нова година за вечните врагове. Резултатът? Едва ли някой помни този на терена. В историята остават 66 убити. По трибуните избухват масови безредици, двете агитки влизат в ръкопашни схватки. Бият с всичко, до което се докопат. След 89 минути Селтик открива, но в последните секунди Рейнджърс изравнява на 1:1. Накрая се срутва и цяла трибуна в сектор... 13. Така става факт може би най-голямата трагедия в шотландския футбол... 

Но агресията на шотландските фенове далеч не е насочена само в рамките на местното съперничество. Далеч преди да се роди ужасът на „Хейзел", заради който страда целият английски футбол дълги години, Глазгоу Рейнджърс е изхвърлен от евротурнирите. Причината е, че те атакуват футболисти и фенове на Динамо (Москва) с...иглички, скрити под поличките си, на финала за КНК на 24 май 1972 г. В крайна сметка техният тим бие с 3:2 и вдига КНК на „Камп Ноу" в Барселона Но тимът е изваден от Европа заради буйните си привърженици. За да напомнят на себе си миналата година. Историята оживява. Пак финал за втория по сила евротурнир, пак с руски тим - Зенит (Санкт Петербург). Този път резултатът е във вреда на шотландците - 0:2. И пак ексцесии. Този път изключителни сбивания с полицията в Манчестър. И за капак тимът губи от съперника си. 

А какво можем да кажем за другите съседи на Англия - тези от Уелс? Там има фундаментална и основополагаща групировка. Това са печално известните в цяла Великобритания Soul crew"- феновете на Кардиф Сити. Те са също поддръжници на така наречената „кежуъл" култура, за която стана въпрос в материала за Англия. Известни са с подкрепата си за английския национален тим. Те наистина имат богат опит в безредиците.

2003 година - мач за Купата на Англия. Уест Хем, един от лондонските тимове с най-безскрупулни фенове, гостува в Кардиф. По време на мача може да се усети напрежението във въздуха. Двубоят не прилича на обикновен мач на Острова. Агитките се засипват с псувни. Сякаш нещо лошо ще се случи... И то се случва. Момчетата от Уест Хем, както един от феновете на „чуковете" сам разказва, са готови да си тръгнат миролюбиво. Но тези от Soul crew не мислят така. Сбивания, кордони, проблеми, каквито отдавна не е виждала Англия. Резултатът? Няколко пребити фенове на Уест Хем, полицейски кордони. За да усетят същото и фенове на Манчестър Юнайтед. Те гостуват за приятелски турнир в Кардиф. Но не дотам разумно се настаняват в един от пъбовете, любими на местните момчета... И отново безпрецедентните кордони спасяват феновете от Манчестър.

Друг известен факт е подкрепата, която оказват на националния тим на Англия. Доказателство? Полицейските разследвания доказаха, че част от най-дейните участници в мелетата в Шарльороа по време на европейското първенство през 2000 година срещу Германия са именно тарторите от Soul crew.

Въпросът, който си задаваме в края на всяка част, е един и същ. Изкоренено ли е хулиганството? В Шотландия то не е умряло, няма как да изчезне. Поне докато хората все още са разделяни от религията.