Винаги е добре, когато има поглед към европейско първенство отвътре. Един от най-доказаните и най-търсени в Русия коментатори е журналистът от "Спорт-Експрес" Александър Мартанов. Както е известно, този вестник е институция не само в руската, но и в световната журналистика.

Ето защо за "Топспорт" е изключителна чест, че тъкмо колегата Мартанов се съгласи да предложи своята гледна точка за представянето на българските легионери в руската Висша лига през отминалия сезон 2009.

В последните години българските футболисти се наложиха като присъствие в руското първенство. През последния шампионат се случи и нещо революционно. За първи път български треньор пое отбор от нашата Висша лига.

Става въпрос за Димитър Димитров, който пое евроучастника Амкар заедно с асистент от родината си в лицето на Алекси Желязков. Така тимът от Перм напълно се вписа в един от лозунгите на феновете в Урал - "Без болгара нет Амкара" (Без българи няма Амкар).

За съжаление Димитров, за когото бързо разбрахме, че е известен като Херо, а на английски това значи "герой", не успя да направи нещо кой знае колко героично. Всъщност най-доблестната му постъпка бе да си подаде оставката след лошия старт на сезона и затъването надолу.

Димитров си тръгна след 20-ия кръг в самото начало на септември, като остави тима на 13-о място със събрани едва 18 точки. В крайна сметка отборът завърши на тази позиция в подреждането на 16 отбора.

Доколкото чухме ние в "Спорт-Експрес", в Амкар е имало бунт за пари. Именно той е изял главата на Димитров. Факт е обаче, че търканията между играчи и ръководство
престанаха със завръщането на треньорския пост на Рашид Рахимов. Ситуацията се успокои напълно. Що се отнася до българските футболисти на Амкар, и на 36 години Мартин Кушев доказа, че е фактор. Захари Сираков и Георги Пеев бяха на приливи и отливи, а Димитър Телкийски почти не бе забелязан.

Определено добро впечатление направи Благой Георгиев. При него обаче имаше проблем от спортно-техническо естество. Вячеслав Грозни непрекъснато сменяше позициите на Благой в схемата на игра на Терек. Георгиев трябваше да играе ту на единия, ту на другия фланг, а по някой път бе и вътрешен фланг.

Друга пречка за разгръщането на потенциала му бе, че в почти всички случаи Благой имаше персонален пазач. Беше очевидно, че Георгиев не може "да диша", когато противников футболист е залепен за гърба му. Валентин Илиев пък полагаше всички усилия, за да се наложи в центъра на защитата, но там също бяха въртени различни варианти за тандем в средата на ариегарда.

Най-логичното нещо пък бе раздялата на Цветан Генков с Динамо (Москва). Нападателят така и не можа да се наложи, след като дойде с големи очаквания през лятото на 2007-а. Но новите спонсори на Динамо - от Банка ВТБ, са решили да вложат големи инвестиции и да сглобят различен и доста по-силен отбор за новия сезон. Генков нямаше как да попадне в плановете им.